Приключения из морелсите

Ревю на „Морелси“ от Чайна Миевил, изд. „Изток-Запад“.

morelsi_coverМакар да ме е малко срам да си го призная, „Морелси“ ми е първата книга на небезизвестния Чайна Миевил – автор, чието име бързо набира популярност и е напълно вероятно да се превърне в един от бъдещите доайени на фантастиката. Определено не му липсват свежи идеи, а и явно има необходимите умения, талант и усърдие, за да го постигне.

Всичко това той е демонстрирал в „Морелси“. Не се подвеждайте по мрачната корица (която е красива и обещаваща, но не изцяло подходяща за книгата) – „Морелси“ е завладяващо приключение в един странен свят, където къртиците са огромни зверове, а прилепите могат да бъдат много сладки и лоялни домашни любимци. От една страна, този свят изглежда умиращ и безнадежден – човечеството може да се придвижва единствено с влакове, тракащи по безкрайните лабиринти от релси, построени бог знае от кого, а царе на земята са огромните гризачи, които се придвижват под нея и излапват невнимателните пътници, дръзнали да стъпят с крак върху пустошта. Точно това настроение е уловила и корицата. Но самият роман всъщност е доста жизнерадостен, оптимистичен и изпълнен с хумор, а метафизичните залитания далеч не са толкова черни и мрачни, колкото корицата ги изкарва.

Повечето герои в тази книга са развити на обикновено за приключенски роман ниво – бързо ги опознаваш, могат да са ти симпатични, но не са особено важни или запомнящи се. Главният герой обаче… не знам дали Миевил е уцелил някаква струна в мен конкретно или просто има това умение, но младият Шам ми влезе под кожата така, както никой друг литературен герой досега. Идентифицирах се с него почти веднага и все повече припознавах себе си в неговите мисли, възгледи и реакции.

Сещате ли се за тези хора, които още от малки знаят какви искат да станат като пораснат и следват неотлъчно плановете си. Вие растете заедно с тях и ги виждате как вървят по предначертания си път и колко са щастливи по-късно в областта, в която са избрали да работят и да се развиват. Може би дори вие сте точно такъв тип човек – това е похвално и достойно за завиждане. Шам, обаче, е точно обратното. Той расте, умен е, има потенциал да стане успешен… но няма ни най-малка представа с какво иска да се занимава и съответно е посредствен във всичко, с което се захване. Хвърля се от поприще на поприще, търсейки нещо, което да му достави удоволствие и в което да се припознае, но всяка нова работа го уморява и отказва. Той е симпатичен на околните, но не може да им стане близък приятел, не е на една вълна с тях – сякаш животът му буксува на място, една гара, откъдето по която и релса да поеме, все се връща пак там.

Mieville-ChrisClose3

Чайна Миевил

Чайна Миевил перфектно е вникнал в психиката на такъв човек. За разлика от повечето главни герои в приключенски романи Шам е пасивен – чака нещата да му се случат, вместо сам да се бута където не му е работа, повече мисли и си представя, отколкото действа. Това очевидно го прави по-различен от всички останали, които вече си имат професии, занаяти и философии, по които си живеят и от които си се ръководят. Затова и си намира доста странен домашен любимец, прилепчето Дейби, който се оказва най-добрият му приятел (ако Чайна Миевил беше наблегнал повече на прилепа, той спокойно можеше да се превърне в любимото ми домашно животно).

Но цялата тази пасивност и нерешителност на Шам трае само докато не осъзнава, че в ръцете му е попаднал шанс да промени света, да разчупи това вечно лутане из лабиринтите на морелсите, да преодолее скуката и оковите на обикновеното оцеляване в тези тежки условия. Това започва с едно от пътешествията на къртоловния влак Медис, по време на които се натъква на снимка, изобразяваща една-единствена релса през пустошта – може би изход от необятните релсови лабиринти, по които хората са принудени да се движат.

Не става много ясно дали този свят, морето от релси, е постапокалиптична Земя, друга планета или просто алтернативна реалност, но това не е и толкова важно. Принципите в човешките взаимоотношения са общо взето същите, различни са само условията. Известно е, че преди времето на сюжета светът е изглеждал по друг начин – под земята не са се шествали огромни зверове, имало е повече развити технологии, за които в хронологията на романа говорят само останките, имало е цели морета с вода, а небето не е било отровено и съответно недостъпно за летателни апарати.

Всичко това се отразява и на детайлите в романа и стила, които са много добре изпипани. В морелсите законите са като в нашите морета едно време, но всичко е преобърнато – пиратите не се движат на кораби, а на влакове, не се говори за корабокрушения, а за влакокрушения, не се ловят китове, а къртици. Вместо да се използва съюзът „и“, се пише „&“ – символ на безкрайно преплитащите се релси (отначало мислех, че това натрапващо се детайлче ще ме дразни, но всъщност много бързо се свиква с него). Също така, Шам измисля думи за различните скорости, и съответно шумове, на влаковете – така както ескимосите имат различни думи за различните видове сняг и лед. Изобщо, изобилстват такива детайли, които бързо те потапят в атмосферата и правят света пълнокръвен и интересен.

В книгата има и няколко илюстрации на тварите, ровещи земята изпод морелсите.

В книгата има и няколко илюстрации на тварите, ровещи из земята под морелсите.

Самото повествование се води от трето лице/разказвач, като почти всяка глава следва Шам. Шам ми стана толкова близък, че когато разказът за момент се премести върху други герои, почти изпитах болка. Главите са сравнително кратки, общо „Осемдесет & шест“ като всяка от тях започва на нова страница, и то винаги втората от разгъвката (това всъщност е нещо, което ме подразни в оформлението – повечето глави завършват на нечетна страница, при което трябва да се пропусне една четна, за да може следващата също да започне на нечетна. Така се оказва, че около 50 страници остават чисто бели и на практика хабят хартия и читателска енергия в излишно прелистване).

Емоционалният заряд е доста силен, поне що се отнася до моментите с Шам (макар че не мога да гарантирам, че ще почувствате главния герой също толкова близък, колкото и аз – може би трябва да сте определен тип човек, преживял определен тип моменти). Останалите герои придвижват действието напред, но не са толкова интересни, а в края емоцията се позагубва, за да отстъпи на провокацията за размисъл. Самият край определено е доста странен, какъвто без друго е и целият роман. Със сигурност е неочакван, но и удовлетворяващ.

С учудване разбрах, че на Запад промотират „Морелси“ като тийн-роман. Въпреки младостта на Шам и част от другите важни герои, романът няма НИЩО общо с тийн-жанра и феновете му в момента. Също ми е странно как промоцията навсякъде набляга на близостта с „Моби Дик“ – Миевил очевидно се е вдъхновявал от тази класика и е пускал закачки към нея, но лично мен те ме дразнеха и не бих акцентирал на тях. Тези маркетингови решения само показват колко далеч са масовият вкус и всеизвестната рецепта за успех от задълбочените и необичайните романи като този.

Общо взето, „Морелси“ е доста интересен роман, чиято очарователна нестандартност е най-голямото му оръжие. Определено го препоръчвам на закоравелите почитатели на фантастиката, търсещи новото, както и на хората, които по принцип не обичат този жанр – има достатъчно неща, които да ги грабнат. „Морелси“ е разнообразие, забавно приключение и надежда за надделяване над релсите.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6-
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6=
Фантастични елементи – 6-
Степен на оригиналност – 6+
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.55)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Наистина е така, доста са и си прав да се опасяваш, че са слабост. Но има достатъчно други предимства, за да се преживее 🙂
На мен Градът и градът ми е една от следващите книги, но има доста време докато стигна до нея 🙂

SargoS

Това наистина звучи странно. Който е прочел нещо на Миевил му е ясно, че целевата група на романа е съвсем различна. Има си специфичен стил на писане, книгите са му по- нестандартни и малко странни, и според мен трудно ще се хареса на масовата тийн аудитория. Иначе „Станция Пердидо“ не беше лош роман, но не ме впечатли особено. „Градът и градът“ е доста по- силна книга. Голямо удоволствие беше да се чете, въпреки че на моменти е малко мудна. „Морелси“ определено е една от следващите книги, които ще прочета, но имам леки резерви. Споменаха ми че има доста препратки към „Моби Дик“ и ако наистина е така, според мен книга може само да загуби. Има ли истина в подобни твърдения или само са ме баламосвали 🙂 ?

Петър Атанасов

Именно – за мен това е шокиращо. Как може някой да си помисли, че „Морелси“ е предназначено за същите хора, които четат „Здрач“ и „Хари Потър“? Нищо против тези примери, просто според мен книгите са тотално различни и са за тотално различен тип читатели.

Всъщност навсякъде в нета книгата си се води тийн роман – или поне Young Adult, което е почти същото 😉