Приключения на планетата Акива

Ревю на „Star Wars: Последици” – част първа от трилогията на Чък Уендиг и издателство „Егмонт”

97895427162281450095158„Star Wars: Последици” е първа част от трилогия, която би трябвало да изясни на феновете на поредицата какво точно се е случило във вселената на Междузвездни войни след победата на бунтовниците в „Завръщането на джедаите“ и преди събитията от „Силата се пробужда”. Ако сте истински фен на поредицата, книгата със сигурност ще ви бъде интересна, най-малкото защото ще прекарате повече време в Далечната галактика, която някои от нас познават като петте си пръста… От друга страна – ако евентуалният читател не е фен на „Междузвездни войни“, гледал е филмите просто между другото и само горе-долу знае кой кой е, то той най-вероятно ще се почувства изгубен, ако подхване тази новела…

Аз съм някъде по средата – обичам оригиналната трилогия и умерено харесвам по-новата (тази с Хейдън Кристенсен и Натали Портман), и все още не съм сигурна какво изпитвам към „Силата се пробужда” и предстоящите продължения (но съм оптимистично настроена). Не съм от най-запалените фанатици на франчайза и определено не знам имената на всички извънземни, планети и т.н. Може би точно заради това, някои неща, които за мен бяха недостатъци на романа, на друг не биха направили лошо впечатление. Например – повествованието включва цял куп имена на извънземни разумни видове и животни, които не мога да си представя. Щеше да бъде облекчение за мен, ако тук-там имаше по някоя илюстрация (или просто, ако авторът не ги изброяваше толкова начесто – и без това, когато видя изредени всичките имена на раси и създания, просто си представям разнообразни „същества”).

Чък Уендиг

Чък Уендиг

Но да преминем към основното – след битката при Ендор – по-точно при населената с „плюшени мечета” луна на Ендор, Империята е пред разгром, Палпатин и Дарт Вейдър са мъртви, а бунтовническите сили ликуват. Въпреки това, все още е рано да се празнува победата, тъй като не всички военачалници от имперската армия са готови да предадат оръжие. Адмирал Рей Слоун свиква съвет на отдалечената планета Акива, който включва различни висшестоящи имперски сановници. Целта й е да се вземат мерки за спасяването на това, което е останало. И така, до скоро мирната планета се оказва обект на тайна окупация, но не за дълго, тъй като бунтовническият пилот Уедж Антилс (бидейки умерен фен, честно казано, не помнех, че има такъв персонаж в оригиналната трилогия) попада на кораба на Слоун. Той има намерение да предупреди бунтовническите сили за това, че нещо се готви на Акива, но е заловен от адмиралката.

Междувременно, друг пилот – Нора Уексли, се прибира у дома, в столицата на Акива.  Тя няма търпение да се събере със сина си – тийнейджър, когото е изоставила преди години. Въпросният – Темин, се занимава с нелегална търговия на части и оръжия, и разбираемо е доста резервиран към майка си. Той има проблеми с местния гангстер Сурат Нуат, който скоро се оказва сериозна заплаха за момчето. Повествованието ни среща и със Синджир – дезертирал имперски офицер, който все още не е решил какъв иска да стане, но със сигурност иска да бъде нов човек, както и с Джас Емари – тя е ловец на глави и е по следите на един от висшите имперски сановници, участващи в съвета на Слоун. Джас е забрак (тези с рогцата), а Синджир е офицер по лоялността – нещо като имперския еквивалент на есесовец и гей (което, изглежда, е много важно и трябва да се спомене изрично).

Жена- забрак (Джас едва ли е такава красавица)

Жена-забрак (Джас едва ли е такава красавица)

Четиримата (ако броим Уедж, който почти през цялото време е в плен, стават петима) сформират нещо като екип и преживяват разнообразни приключения, сред които – сблъсък със Сурат, няколко битки с имперските сили, предателство и изкупление (спойлери, затова няма да уточнявам за кого става дума), и в крайна сметка – осуетяване на плановете на Рей Слоун и обединяване със силите на Новата Република. Повествованието е разнообразено от няколко интерлюдии, които разкриват какво се случва по същото време на други планети и с други действащи лица. Общо взето – силите на Новата Република вземат превес, но земите са опустошени, хората не само са съсипани от войната, но и остават без храна и провизии, които новият ред не може да им осигури (тъй като старата администрация е разбита). Налагането на новия демократичен ред е оправдано с няколко красиви речи (все неща, които сте чували), но остава съмнението, че много от тези хора са си били по-добре преди войната – все пак говорим за планети, не за държави или градове. Колкото и лоша да е Империята, не би могла да налага диктаторския си режим навсякъде… От друга страна, е малко съмнително това, че войниците на Новата Република до един са добряци и не се държат като завоеватели, а като освободители – любезни и възпитани към местното население и само умерено агресивни към вражеските пленници…

Включени са и няколко камеота на известни персонажи, сред които Мон Мотма, адмирал Акбар и самите Хан Соло и Чуи, които присъстват съвсем за кратко в сюжета и изглежда имат пред себе си нови и вълнуващи вълнуващи задачи… Освен с известните герои, читателят се запознава и с няколко неизвестни, които сигурно ще имат по-голяма роля в следващите части, но засега са излишни и незапомнящи се.

Друг силен женски персонаж е Рей Слоун.

Друг силен женски персонаж е Рей Слоун.

Повествованието се води в трето лице, сегашно време, което е малко дразнещо в началото, но се свиква. Стилът на писане на Чък Уендинг не е особено отличителен. Известен недостатък е споменатата склонност да се изброяват твърде много имена на раси, както и липсата на емоционални моменти. За последното допринася тенденцията главните герои да оцеляват, каквото и да им се случи – към края на романа читателят вече знае, че никой от тях няма да умре наистина, независимо от обстоятелствата. Доста наивен е начинът, по който е представена имперската армия (поне е изяснено, че щурмоваците вече не са клонинги). Всички – от висшите офицери, до обикновените щурмоваци, са отчайващо некомпетентни – крещят и заплашват, но почти никога не стрелят, а освен това са невероятно лесни за убиване (нещо, което изобщо не е проблем за главните герои). Предполагам, че армията на Империята е представена по традиционния начин и не бива да виня за това писателя, но се набива на очи колко некадърни са всичките й членове.

„Последици” е изключително политически коректна книга, която очевидно има за цел да прокламира американския мироглед – както споменах, има речи в защита на демокрацията; прокламирани са странни семейни ценности – от типа „винаги прощавай на семейството си, особено, когато са те пренебрегнали заради „по-висша” кауза” (Нора и Темин); всеки може да изкупи грешките си, стига да смени лагера в точния момент и да застане на страната на добрите (Синджир); сцени, в които осиротели деца се предлагат за осиновяване на непознати; армията на освободителите раздава храна на разорените местни, а военнопленниците се третират хуманно и с уважение (поне след острата забележка на известна журналистка?!). Има и повече от един хомосексуален персонаж, което, ако съдим по отзивите, изключително радва някои читатели.

Уедж Антилс е пилот, приятел на Люк и Хан Соло (в случай, че и вие не го помните)

Уедж Антилс е пилот, приятел на Люк и Хан Соло (в случай, че и вие не го помните)

Сюжетът има своите силни моменти, но донякъде оставя и едно дразнещо чувство – за това, че там някъде се случват по-интересни неща, с персонажи, които познаваме и обичаме… Странно е, че Силата почти не се споменава (въпреки, че мъртвият Дарт Вейдър вече си има фен клуб), а бунтовниците, като Нора, изглежда не са съвсем наясно, че не те са спечелили войната, а Люк Скайуокър (ако не сте съгласни с това изявление, замислете се, дали щеше да има някакво подобие на победа, ако императорът беше останал жив и Вейдър не се беше разкаял в последния момент).

Персонажите не са много добре развити, а някои от тях не са и особено сложни. Нора и Уедж са отдадени патриоти на мисия да разгромят силите на злото. Малко по-комплексна е Нора, която е и майка, и е гузна, заради това, че е изоставила дванадесетгодишния си син при свои роднини, за да се сражава. Въпреки угризенията си, до самия край тя очевидно изпитва много по-силно чувство за дълг към Новата Република, отколкото към семейството.

Темин е хитър младеж, но в много ситуации се проявява като изплашено момче – донякъде е освежаващо, че въпреки специалните си дарби, той проявява и съвсем човешки недостатъци. Неговият спътник – дроидът-бодигард господин Кости, е едновременно комичен, зловещ и дразнещ.

B1_Battle_Droid_ready_for_actionМного по-интересен е Синджир – трудно е да се каже какво точно го мотивира и дали наистина той е на път да изкупи греховете си или просто е объркан от преживяния шок… Неговата нова приятелка, Джас, е единачка, която за първи път открива, че има и предимства в работата в екип. У нея дори се зараждат някакви чувства към Синджир, които, както разбрахме, са обречени (интересно, дали Уедж ще има някаква позиция по този въпрос).

Интересна е и Рей Слоун – може би би трябвало да я мразим, тъй като тя е един от основните злодеи в историята. Истината е, че Слоун не прави впечатление на зъл човек, а по-скоро е изключително принципна и отдадена на каузата си. Тя вярва в Империята и едва към края на романа започва да се разколебава.

„Star Wars: Последици” е добро начало на поредица, но се усеща именно като това – начало, а не самостоятелен роман. Екипът се сформира и сплотява, а интересните неща тепърва предстоят. Въпреки недостатъците си, книгата е обещаваща и си заслужава да бъде прочетена – особено ако вселената на Междузвездни войни ви липсва и не ви се чака до следващия филм от поредицата.

бележник

 

Моята оценка:
История – 4
Герои – 5
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 5
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5
Общ успех: Много добър (4,90)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Интересно – по НВО дават Силата се пробужда, дублиран на български. Сега сигурно ще повтарят цяла седмица…