Професия Танатонавт

Какво е да си първият, открил какво става с душата след смъртта, и как ще се отрази това знание на човечеството?

Преди известно време уважихме с ревю новата книга на Бернар Вербер „Ние, боговете“. Тя беше трета от поредицата за танатонавтите и първа от поредицата за школата на боговете. Разбира се, тази трилогия за танатонавтите си има своето начало, до което побързах да се докопам след като се очаровах от „Ние, боговете“.

И така, днес започваме отначало с Бернар Вербер – „Танатонавтите“. Думата е измислена от автора, но има своя произход от гръцки език – Танатос – бог на смъртта и навт – мореплавател, пътешественик, изследовател. Оттук танатонавт – изследовател на смъртта.

Докато в „Ние, боговете“ главният герой вече беше умрял, тук той е жив и току-що дръзва да изследва смъртта. Въпреки че съм чел третата книга, това по никакъв начин не ми развали удоволствието от първата книга, по никакъв начин не ми издаде нищо от развитието й. Тук Микаел Пенсон се запознава с Раул Разорбак и медицинската сестра Амандин. Важен герой тук е и президентът на Франция – Лусиндър, който преживява NDE – Near Death Experience, или иначе казано – умира за няколко секунди. По време на събитието, душата му се отделя от тялото за няколко секунди, след което се завръща, спомняйки си за видяното и усетеното. Това го мотивира да спонсорира тайно тримата гореспоменати учени да изследват какво става с душата след смъртта. Предоставят им се затворници, върху които се експериментира, но постепенно истината за проекта излиза наяве, шокирайки обществеността, след което се разраства. Все повече хора преминават отвъд границата на смъртта и се завръщат, за да разкажат видяното. Постепенно човекът завладява Отвъдното и дори поставя реклами по пътя на душата към Рая.

Вероятно въпросът „Какво става след смъртта“, „Какво е вярно в митологиите на християни, евреи, индуси, ацтеки, китайци и индианци“, „Как знанието за Отвъдното ще се отрази на човечеството“ ви звучат твърде тежки и философски. Да, те са такива, но тук са разгледани с хумор и много по-лековато, отколкото може да се очаква. Така четенето е далеч по-приятно. Изказът е ясен, главите са кратки, което прави прелистването на 500-те страници много приятно и неусетно бързо. Но друго и не може да се очаква от френския бог на фантастиката Вербер.

Интересно е също и че Вербер обича да пуска паралели с други свои творби (всички издадени от същото издателство в България – Колибри. Споменава се Едмон Уелс, който беше главният герой в „Мравките“, а на света на „Танатонавтите“ се базира и системата на кармографите в „Кармичният часовник“.

Върху всичко е мислено, много митологии са проучвани, личи си, че писателят е вложил много старание в труда си. Разработени са седем кръга след смъртта, във всеки от които душата преживява нещо уникално и интензивно. Седемте кръга се изследват малко по малко, като знанието от всеки кръг има различно влияние върху обществото на живите, върху морала и цивилизацията. Всички тези грандиозни открития и промени в човешките нрави няма как да се разминат без последици. Много идеи, много развитие на много нива издават кръвта, потта и сълзите, с които е писан романът. В комбинация с уникалния стил на писателя, това старание прави книгата истински шедьовър.

 

Моята оценка:
История – 6+
Герои – 6
Стил на писане – 6+
Неочаквани обрати – 6+
Теми за размисъл – 6+
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6+
Старание на автора – 6+
Маркетинг и промоция на книгата – 4.50
Хитов потенциал – 6-

Общ успех: Отличен (6+)

 

 

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |