Просташкият Джеймс Бонд

Ревю на филма „Kingsman: Тайните служби“, който излиза на 20 февруари

Какво се получава ако си представим „Джеймс Бонд“ с режисьор Матю Вон („Шут в г*ъза“)? Познахте – резултатът е в подзаглавието – „Kingsman: Тайните служби“. Вон се е опитал да направи шпионска комедия, която хем да разсмее по-брутално настроените зрители, хем да покаже уважение към култовата поредица с Агент 007. Доколко е успял, всеки трябва да прецени за себе си, но лично аз не намерих филма за особено зашеметяващ.

Главен герой е младият Егси, който живее с майка си и нейния приятел-побойник. Егси се опълчва на неговата клика и в резултат попада в затвора. Оттам обаче го измъква Хари Харт – таен агент на секретна алтруистична организация, бореща се срещу престъпниците и тероризма по целия свят. Новият фъфлещ ултра-злодей, който иска да унищожи човечеството в името на екологията, е убил един от агентите и сега някой друг трябва да заеме мястото му. Егси ще се превърне от английски простак в британски джентълмен, ще се състезава с останалите кандидат-шпиони и накрая ще се изправи срещу злодея, за да спаси света.

На ниво трейлър всичко изглежда супер – има забавни шегички, готини бойни сцени, симпатични герои, интересни шпионски джаджи. Филмът обаче представлява нещо доста по-брутално от това, което виждаме в рекламното клипче. Той все още е шпионска екшън-комедия, но ще ви разсмее само ако намирате експлодиращи глави, застреляни и после препарирани кученца, просташки шеги за анален секс с шведски принцеси и т.н. за забавни. Но това не са всички отличаващи се моменти – имаме също масово изтребление на религиозни фанатици, масови боеве по улиците и разполовени от крака-ножове тела.

Винаги съм смятал, че си падам по черния хумор повече от обикновените хора, но дори на мен „Kingsman: Тайните служби“ ми дойде в повече. Може би съм разнежен от днешния стандарт за екшън, в който няма капка кръв, но безсмислените и грозни убийства на маса народ ме отвратиха. Донякъде това е и плюс – именно тази отвратителност не ме остави безразличен към филма, а това да излезеш от киносалона, чувствайки се неудобно и объркано, е с една идея по-добре от това да забравиш какво си гледал още на изхода. Но определено ако ще препоръчвам Kingsman: The Secret Service на някого, то ще бъде на по-бруталните ми познати, за които подозирам, че като малки са измъчвали животинки, а не на майки с деца.

Всъщност, ако се абстрахираме от брутализмите и откровените простащини, с които Вон е решил да отличи своя филм от останалите шпионски екшъни и комедии, се получава приятен филм. Персонажите са симпатични и интересни, определено има изненадващи моменти, а с малко повече старание би могла да стане и добра драма. Ако се съди по американските ревюта, има много хора, които намират почти всички шеги за смешни и посланията – за поучителни, а резултатите от бокс-офиса в САЩ са повече от задоволителни. Признавам и че Тарън Егъртън прави чудесен дебют в ролята си на Егси, а химията между него и Харт като ментор и напътстван е налице. Не съм съгласен с част от социалния коментар, но присъствието на такъв е бонус. Затова, ако не ви притесняват кървищата и намирате просташкото за забавно, дайте шанс на Kingsman, вероятно ще ви хареса.

 

БележникМоята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура и ефекти – 5+
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 5-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (4.95)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

НА мен пък актьорската игра много ми хареса. Особено Самюел Джакссън! На излизане от залата всички фъфлеха, имаше много смях. Общо взето много ми хареса филма, въпреки че и на мен ми дойдоха в повечко кървищата… 😀 НАправи ми впечатление ( като се има в предвид, че не съм чак такъв киноман) как хубаво беше структуриран филма – от началото до края вървеше логично, което е голям +, в сравнение с много от бозите, които изгледах в последно време…

Благо

Вчера гледах това чудо и останах доволен от бруталността му винаги са ми харесвали по брутални филми а скоро не бях гледал такъв които да ми хареса.Това което не ми хареса даже по скоро ме подрази са откровено плоските и глупави лафове убиващи мозъчни клетки. Вярно че тия в щатите са плоски същества и се кефат на пълните глупости и селящини ама чак толкова си е изумяващо. Като изключим това филма не е лош бруталните моменти са доста добри и филма става за убиване на времето.

SargoS

На фона на днешните стандарти сигурно изпъква с брутализми. Едва вчера изгледах Блейд за да си поприпомня в нашите(моите де) тийн- години как бяха касовите филми и наистина ми направи впечатлени многото брутализми и кръв. И то при положение че съм го гледал N-пъти тоя филм. Но това само му помага да държи култовия си статус(е това и лудия У. Снайпс и ненормалния саундтрак) и филма ще си остане в топ-а ми на вампирски/супергеройски филми.Идеята ми е че кървищата и брутализмите сами по себе си не би трябвало да занижават мнението за филма- ако са направени на място и с някаква идея, а не просто за шоуто. В този филм явно не всичко е баш както трябва, но колко му е- ще му хвърлим едно око 🙂

Петър Атанасов

Прав(а) си, доколкото се информирах комиксите също са доста брутални. Възможно е даже Матю Вон да е смекчил някои елементи. Проблемът в екранната версия (за мен – другите ревюиращи явно не се притесняват изобщо от насилието, единственият им проблем е шегичката с аналния секс накрая) всъщност не е толкова количеството кръв, колкото излишната масова сеч и самите действия. Но пък Тарантино е правил и далеч по-брутални (и безсмислено брутални) неща, така че може и да съм излишно строг.

Gloripeace

*Все пак трябва да се отбележи, че филмът е по едноименни комикси, 6 или обединени:
https://www.comixology.com/Secret-Service/comics-series/7894
Като гледам по прегледите, и илюстрованите истории съдържат кървави елементи (17+), но до колко е точна адаптацията или само е вдъхновена – като че ли екранизацията (ще) е по-развлекателна… и брутална.