Равен ли е Гавин Смит на Ветераните в жанра?

Ревю на „Ветеран“ от Гавин Смит, изд. „Колибри“

„Ветеран“ на Гавин Смит е поредното попълнение в серията на изд. „Колибри“ за фантастика. При положение, че все още се чудите дали да започвате с него, бих се осмелил да предоставя няколко съвета: оставете си време, наистина много време. Книгата притежава редица стилистични трудности, които няма да бъдат по вкуса на всеки. Става въпрос за една детайлност в описанията, която доминира над действията на героите и сюжета като цяло. Така например, ако имате някакво действие от едно място до друго, то писатели като Гавин Смит няма да акцентират върху т.нар. „съспенс“, а ще се хвърлят да описват действия, обстановка, мотиви, детайли. Всичко това спомага за адекватността на романа, но понякога просто ще се улавяте, че прескачате тези толкова много детайли.

Тук е мястото да похваля и преводача Радостин Желев. „Ветеран“ е изпълнен с редица думи от ежедневнния език, на които е дадено преносно значение, а като цяло изреченията на автора още от самото начало са претоварени с термини, най-често оръжия или друг вид техника. Тези неща изискват доста труд при превода и затова си личи, че върху българския вариант на текста е работено много. Може би това е и една от причините, които ще ви накарат да дочетете „Ветеран“.

За какво всъщност става дума в този роман? Ветеранът, с когото историята ни среща, е Джейкъб Дъглас. Онова, което е останало от него след като военните са го използвали, е почти нищо. В психическо отношение Джейкъб не би могъл да бъде причислен към онези хора, които биха могли да имат „нормален“ живот – с деца и жена. Времето си прекарва из различни симулатори и сензорни кабинки, в които просто забравя за действителността и всичко онова, което е. Ефектът, който те предизвикват, е тотално разтваряне на сетивата. От неговото тяло също не е останало кой знае какво. Голяма част от него е изкуствено присадена (повечето войници имат имплантирани транспондери, с които могат да бъдат проследявани).

Изобщо, ветеранът на бъдещето е остаряла машина за убиване, която притежава огромни мускули, но вече няма за какво да ги използва. Поради тази причина телата на ветераните са наблъскани с незаконни анаболи, стимуланти и други наркотични вещества. Военните също модернизират телата на своите войници, оборудвайки ги с различни приспособления.

В унисон с него самия, периодът, в който ветеранът ни се намира, също е време на разруха. Човечеството е във война с извънземни. За първи път хората се сблъскват с Тях в системата на Сириус и оттогава целта на тази странна раса е да изтребва и изличава хората. Извънземните същества изпращат свои воини, които да се бият вместо тях, това са техните „ветерани“ в действие или Нинджи.

Всичко започва от момента, когато Джейкъб бива измъкнат от вертепа, в който пребивава. Извънземно е паднало на Земята и именно Джейкъб трябва да го намери. Ветеранът спасява човекоподобната нинджа от хора, които искат да се гаврят с него, но попада и на проститутка, която е защитник на извънземните. На Земята съществуват групи (нещо като секти), които са против войната с извънземните, насилието срещу тях и изтребването им. Ветеранът Джейкъб се сблъсква с Мораг – „говорител  на извънземното и проститутките“ (както я описва самият Смит). Настроеният да убива войник се изправя срещу мисленето на едно момиче пацифист, за което извънземното носи надежда. Целите, поставяни на войника от неговите шефове, са подложени на изпитание още в самото начало. Наистина ли Те (т.е. извънземните) са дошли тук, за да ни избиват или някой прикрива истината?

В това отношение „Ветеран“ притежава множество достойнства, защото чрез сюжета разглежда редица етични въпроси. Достъпът до информация е сред темите, които са важни за военните. Добре известно е, че заповеди се дават и те следва да се изпълняват. Рядко войниците питат „защо?“ или търсят причината за това, което извършват. Разбира се, военните не трябва и да бъдат демонизирани изцяло, но е факт, че в много отношения те злоупотребяват както с подчинените им кадри, така и с информацията, до която имат достъп.

„Ветеран“ е и една от възможните алтернативи за човешкото бъдеще, за света по начина, по който би изглеждал след не повече от 100-200 години. Нека си представим, че човечеството се сблъска с друга раса или форма на живот. Каква информация ще достигне до нас, т. нар. народ – хората, нямащи право на „секретна информация“? Спекулациите ще бъдат много. Не е изключена алтернативата военните да предизвикат война срещу нещо, което не познаваме (дори днес много от военните действия в различни странни се водят на пръв поглед изцяло необосновано, уж в името на мира и един по-добър и спокоен свят).

„Война в рая“ е вторият роман на Гавин Смит във вселената на „Ветеран“. Вероятно, ако първата книга се представи успешно на пазара, „Колибри“ ще пуснат и продължението й на български.

Следващият важен момент в романа е ролята на Мрежата. Тя е един модерен вариант на нашия интернет, само че с много повече функции от това човек да общува и да се забавлява. В света на „Ветеран“ съществуват аватари, които могат да бъдат използвани от хората вече не само като картинка в определен блог, а като техни „двойници“ във виртуалното пространство. По този начин се изменя и мобилността на хората, които са способни да отидат където си пожелаят из Мрежата. Тя е и светът на мечтите за едно човечеството, което е в сериозна война и за което действителността е нещо потискащо. Но достъпът до информация в Мрежата също не е неограничен. С умиращо извънземно на гърбовете си, Мораг и Джейкъб се сблъскват с редица въпроси, за които тя не може да помогне – каква е неговата истинска цел, какво представлява самото то и по какъв начин еволюира. Главният въпрос си остава: дали всъщност Те искат да ни убиват или зад това се спотайва една огромна лъжа на правителството? Може ли Джейкъб да се опълчи на висшестоящите си, ако действията и заповедите им са неморални?

Постепенно към Джейкъб се присъединяват и други персонажи – странен хакер, наричан Езичника, киборг, двама бивши войници. Мораг пък (проститутката) е техният пътеводител, тъй като тя има предчувствия и ги изразява с постоянни цитати от Библията. Може да звучи малко изтъркано, но постепенно този елемент от сюжета придобива смисъл – създаването на „Бог“.

В това отношение „Ветеран“ е една страхотна антиутопия и тук ерудицията на автора е явно доловима. Може би именно тя му е попречила при динамиката на сюжетните действия. Факт е, че във „Ветеран“ се съдържат множество теми за размисъл. Възможно ли е да бъде създадена програма-Бог, нещо като вирус, изкуствен интелект, който да позволява да се знае всичко? Какво обаче следва да се разбира под „всичко“? Личният живот на управляващите ще се превърне в свободно публично достояние, проекти на организации като НАСА и правителства на богати страни също няма да са пощадени. От една страна човечеството (в цялата му абстрактност на понятието) има право да знае какво правят управляващите, които то е избрало. Но от друга, истината има и негативни последствия. Създаването на програма като „Бог“, позволяваща свободен достъп до голяма част от информацията в мрежата, е хем желано, хем плашещо.

Интересен похват е преплитането на повествованието с друг сюжет – миналото на Джейкъб и неговия екип, известен като Жребците. Последните са (бивш) отряд на военновъздушните сили, пряко подчинени на шефа му, Ролинстън, който и в настоящето го праща на въпросната мисия, а в последствие се оказва една от най-загадъчните фигури. За какво всъщност са били използвани Жребците и каква информация е останала скрита от тях? Отговор, който намира своето обяснение в края на книгата.

Въпросите неспират да се сипят из различни места на романа. Гавин Смит подлага на съмнение редица установени норми, с които нашето съвременно общество живее. Какво означават понятия като „мир“, „съвест“ или „неприятел“; кой е приятел и кой е враг? На кого следва да се доверим – на собствената си интуиция за нещата или на по-висшестоящите от нас?

Грегър Макдоналд е персонаж, на когото бих искал да отделя малко повече внимание. С появата му групата на Джейкъб разбира за съществуването на Кликата – това са хора, които извършват опити с хора и извънземни. В следствие на тези експерименти се получават хибриди между двата вида. Има ли морално право правителството да провежда подобни експерименти в името, например, на „общото благо“? Т.нар. шепа дебели старци и богати дъртаци, които стоят зад името Кликата, са онези невидими мъже, управляващи случващото се в света. Може би целта им е да използват извънземната течност, за да се подмладят и да удължат живота си? Може би просто обичат да експериментират с живи същества?

Единственият начин, чрез който групата на Джейкъб би могла да се бори с Кликата, е пускането на „Бог“ в мрежата. Колебанията отново изникват на преден план: ще разкрие ли програмата „Бог“ обективната истина за случващото се? Какви ще бъдат последствията за човечеството от узнаването на тази истина? Гавин Смит, който е завършил средновековна история, много добре улавя библейския мотив за двойнствения характер на истината – тя разкрива причините за нещата, но би могла и да убива. А може би истината не е толкова проста, колкото на нас би ни се искало да бъде. Напротив, тя е сложна и е една много добре изградена илюзия и в крайна сметка е чисто субективна.

Това е сложният свят, който Гавин Смит създава във „Ветеран“. Определено книгата повдига редица въпроси от морално естество. На тях все още е трудно да се отговори. Поне от позицията, в която ние днес се намираме. А тя е такава, че все още нямаме реален опит с извънземно същество, раса или цивилизация. Проблемът за Другия, за неговата култура, традиции и обичай няма да бъде вече достояние само на етнологията и антропологията. Със сигурност границите му ще се разширят. Може би на нашето поколение ще се падне честта да направи този избор. Тогава предстоят множество въпроси – ще воюваме или не с извънземните раси. Кой в крайна сметка ще взима важните решения за общото ни бъдеще при една следваща война, независимо срещу кого ще е насочена?

Въпреки някои стилистични слабости на „Ветеран“, които я превръщат в по-трудно четивна, книгата трябва да се познава заради идейното съдържание, което носи в себе си. А то е ценно с алтернативите, които индиректно разиграва като възможен сюжет на едно (може би съвсем скорошно?) бъдеще. Гавин Смит има визията и идеите, за да се превърне някой ден сам във ветеран на жанра, но за да го постигне, трябва още да поработи върху стила си.

 

Моята оценка:
История –  4.50
Герои – 4
Стил на писане – 3
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 3.50
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Добър (4.40)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

BGFreaks

Много ми хареса книгата!
Ревюто е много добро.