Разходка в Атлантида

Тази есен по BBC започна нов сериал, който трябваше да запълни дупката, оставена от „Мерлин“. Програмният слот беше даден на същия сценарист, Хауърд Оувърман, който създаде идеалния за целта сериал – „Атлантида“.

На пръв поглед, описанието му звучи съвсем различно. Гръцки богове и чудовища, изгубен митичен град… Но всъщност Atlantis и Merlin си приличат ужасно много – нивото на сценариите, актьорската игра, постройката на сезона, нивото на ефектите, симпатичните герои, шегите… Но и с нещо отгоре. Съвсем накратко, ако сте харесали „Мерлин“, то почти на 100% е вероятно да харесате и „Атлантида“.

А сега по-нашироко. Сериалът започва с главния герой, Язон (Джейсън на английски – за нас името Язон е свързвано само с мита за Язон и аргонавтите, но британският еквивалент на името е често срещано име и сред нормалните хора). Той е землянин от нашето време, който се потапя в подводница, за да намери останките от кораба, с който е потънал баща му. Няма и 2 минути от началото на епизода, когато се появява странна светлина, водовъртеж и… Язон се озовава чисто гол на брега на Атлантида.

В рамките на първи епизод Язон разбира, че Атлантида определено е град от друг свят (макар и да схваща малко бавно с цел повече комични моменти и децата-зрители да могат да загряват успоредно с него), запознава се с Питагор, Херкулес, Оракула, крал Минос, кралица Пасифая и принцеса Ариадне – почти всички важни за сериала герои. Оказва се още, че Язон всъщност е роден в Атлантида и е предопределен за велики дела, а съдбата на баща му и майка му е неизвестна, но също така е свързана с Атлантида.

Няма да се лъжем, този първи епизод, а и първи сезон като цяло има своите недостатъци. Но същото беше и с „Мерлин“ в началото. В защита на „Атлантида“ трябва да кажем, че има и някои оригинални хрумвания. Едно от тях е събирането на Язон, Питагор (който явно е известен предимно като онзи с триъгълниците) и Херкулес в една дружинка. Тримата бързо се сприятеляват и споделят приключенията си. Интересното в случая е, че Херкулес не е такъв, какъвто го познавате. Тук той е стар дебел пияница, в ролята – Марк Ади (покойния крал Баратеон от „Игра на тронове“).

В кастинга за ролята си проличават и странните моменти на „Атлантида“ (които ги имаше в изобилие и в „Мерлин“). Странно е, че актьор от ранга на Марк Ади (а той е толкова висок, че в надписите го изписват на първо място, дори преди актьора за Язон) тук е сведен единствено до комичен персонаж, на когото другите да се присмиват и подиграват, поне през първата половина от сезона. Нататък също няма кой знае какви възможности за брилянтна актьорска игра, освен една кратка реч в последния епизод. Въпреки това, Херкулес, макар и малко по-трудно, бързо се превръща в герой, също толкова симпатичен, колкото останалите.

По същия начин е странен и избора на Джемима Рупър в ролята на Медуза. В сериала се води, че тя е една от най-красивите жени наоколо, а мъртвата лесбийка от „Хекс“ не се припокрива особено с идеала ми за красота. Въпреки това, героинята бързо става симпатична, а знанието, че тя неизбежно в един момент ще се превърне в ужасяващата Горгона Медуза, чийто поглед вкаменява, придава малко дълбочина на историята й.

Между другото, именно това колко са симпатични героите е ключът на успеха при сериали като „Мерлин“ и „Атлантида“. При неравни сценарии и задължителното ориентиране към по-малките зрители, отношенията между героите и техният чар са това, което те кара да се потопиш в сериала и да си пускаш следващия епизод.

„Атлантида“ не е сериал, от който да очаквате изненади. Също като в „Мерлин“, повечето сюжетни обрати са напълно предвидими. Бащата на Язон е ясен още от втората сцена с него. Въпреки това, и на този фронт сериалът има с какво да изненада приятно – разкритието в последния епизод пада като гръм от ясно небе. Или поне така ти се струва, след като си свикнал да предугаждаш изненадите в този тип сериали още преди да са били загатнати и си свалил гарда.

Миналата година имаше още един подобен сериал – „Синбад“, но явно той не успя да се хареса на аудиторията достатъчно, че да бъде подновен. Но отново, ако „Синбад“ ви е харесал, то почти на 100% ще ви хареса и „Атлантида“. Добрата новина е, че Atlantis със сигурност ще има втори сезон – през есента на 2014-та.

„Атлантида“ не е новият ви любим сериал и със сигурност някои сценарни пропуски ще ви подразнят. Далеч не всички шеги ще са ви смешни и далеч не всички драми ще ви разчувстват. Ако обаче цените високо това, героите да са ви симпатични, а атмосферата да е почти приказна, ако ви харесват заигравки с древногръцките митове и легенди, значи няма да
съжалявате ако гледате Atlantis. Дайте му шанс,
защото има какво да ви предложи.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.08)