Разрешена ли е мистерията около 22 ноември 1963?

Ревю на минисериала 11.22.63 с леки спойлери.

Мини-сериалът “11.22.63“ разкрива историята на наскоро разведения учител по литература Джейк Епинг, който неочаквано получава възможността да се върне в миналото и да предотврати атентата над Кенеди. През дългото си пътешествие, което трае както три години, така и две минути, той се среща с всякакви хора, от които нито един няма нищо общо със сивото ни съвремие. През тези 8 епизода у новите си познати Джейк ще намери семейството, което никога не е имал в настоящето. Но, както може би се досещате, когато се месиш в събития от миналото, винаги има уловка, все пак говорим за адаптация на роман на Стивън Кинг, нали?  Колкото повече се сближава с миналото, толкова повече главният герой ще се отдалечава от настоящето.

Много неща правят този сериал завладяващ. Като за начало имаме едно шокиращо историческо събитие. Взимаме интересен, не прекалено предвидим главен герой, поставяме го в ситуации, в които определено е уязвим, намесваме свръхестественото, както и любовта, без която просто няма накъде, разсипваме и едно доста разумно количество съспенс, мрачно настроение и накрая се оставяме цялата история да ни бъде разказана от гениите Стивън Кинг и Джей Джей Ейбрамс. Трябва да кажа, че въпреки няколкото недотам изпипани неща, когато се отдръпна и погледа проекта отстрани, виждам една завършена и вълнуваща история. Ако сте фенове на продукциите на Ейбрамс като цяло, едва ли ще се разочаровате. В сериала няма зашеметяващи визуални ефекти, няма сини портали и мащабни експлозии, но спестените пари от тези неща са похарчени за създаването на прекрасните декори, които буквално могат да ви пренесат „в доброто старо време“ от 21 октомври 1960 г.

Най-силната страна на „11.22.63“ обаче са героите. Всяка една личност, представена в този сериал, допринася за заплитането или разплитането на мистерията относно миналото. Историята на стареца-чистач от гимназията например е извадена толкова прилежно от книгата на Кинг, че само след секунди гледане на епизод 1, вече можете да усетите тъга и тръпка, желание да научите нещо повече. Важна роля за това играе саундтракът. Освен прекрасни песни от средата на миналия век, композираната музика за сериала изобщо не отстъпва при съставянето на тона на някои от най важните моменти. Саундтракът е най-могъщ и зашеметяващ в началните надписи, а музиката сякаш шепне „Стивън Кинг“ докато я слушаш… Някои от по-наблюдателните фенове започват да правят паралели с интрото на „Уейуърд Пайнс“, но поне според мен в приликата няма нищо лошо и надписите за двата сериала са уникални по свой собствен начин.

Доста е странно и вероятно е един от малкото минуси на сериала, че някои от второстепенните роли са развити и носят повече логика и тежест у себе си, отколкото някои главни. Пример е сравнително слабото изграждане на героя Лий Харви Осуолд. Поне според мен на него му липсваше нещо, за да се запомни толкова добре, колкото Франк Дънинг, който се опита да избие семейството си. Из тези 8 епизода се срещаме с повече от един или двама психопати, но се запознаваме и с прекрасни хора, като Сейди, мис Мими, Дийк, много други, към които е почти невъзможно да не се привържем.

По-горе споменах, че можем да се принесем на 21.10.60. Да, няма грешка – въпреки че атентатът се случва три години по-късно, Джейк може да се върне единствено на тази дата. И всеки следващ път, след като се върне там, действията му от предишното „пътуване“ се заличават. Нещо, което се оказва доста важно за историята. „Правилата“ за пътуване, измислени от Кинг, в известен смисъл са противоречиви на тези от други произведения, но все пак, досега не сме пътували във времето наистина и няма как да знаем какво би се случило с време-пространството, нали? Но ако може да се спори за нещо, относно идеите на Стивън Кинг, то е концепцията му за това, че „миналото не иска да бъде променяно“. С тази си идея към научната фантастика той добавя и фентъзи елементи, които са най-ясно изразени при опит за промяна на важни събития. Ключовите моменти в сериала са именно след или преди промяна на събития. Например, когато главния герой се опитва да се обади на баща си, миналото го „предупреждава“ по шокиращ начин – в телефонната кабинка, в която Джейк неуспешно се опитва да проведе разговор с родителя си се врязва кола. Последните думи на жената зад волана са произнесени от самото „минало“ и те са: „Не бива да си тук“, нещо, което просто няма как да се подмине и окаже по-вярно. Трагичната история на мъжа с жълтия етикет също служи като постоянно напомняне за това. Изглежда той се е опитал да промени миналото и сега то му отмъщава, карайки го постоянно да се връща към моменти, за да се опита да ги промени. Тази съдба за малко не сполита и самия Джейк, но повече подробности няма да издавам.

11-22-63-tv-review-amazon

През тези три години събитията са разпределени сравнително плавно, набляга се на най-важното и не се бърза с показването на дните преди атентата. Всъщност, в първите няколко епизода Джейк се адаптира в новата реалност, в която е оставен. В средата на сериала, той и партньорът му – Бил, започват да разплитат мистериите около Осуолд и към края вече се засилва трагичната любовна история между главния герой и Сейди.

Сай-фай трилърът успява да намеси някои теми-табу за миналото (за съжаление и за настоящето) като расизма и хомофобията. Намесва се и до болка познатият ни любовен триъгълник, но за щастие е толкова незначим, а и третата му страна е толкова нежелана, че повечето хора дори не биха го разпознали. Но като съм започнал да говоря за това, става въпрос за Джейк, Сейди и психаря Джони, който си отиде по доста достоен за него начин. По неочакван и не до там логичен начин си отиде обаче един от най-важните герои от сериала – Бил, за мен това е вторият минус. Действията на Джейк Епинг доведоха до самоубийството на първия му съюзник, за нещастие много близо до края на начинанието им. Може би просто не съм свикнал на това да гледам „неочаквана смърт“ пред малкия екран. В повечето случаи персонажите са интересни и сякаш сценаристите ни ги отнемат само и единствено, за да ни подразнят.

Щеше да е хубаво, ако сюжета беше разтегнат още малко, за да не се получава сбиване накрая. Също, фентъзи-хорър елементите не изобилстват толкова, в сравнение със съспенса. Не казвам, че би било много по-добре ако се случваше обратното, но може би трябваше да се намери златната среда.

В крайна сметка обаче, това, което наистина ще остане у нас след като сме изгледали сериала, не е споменът за някой умрял герой, а историята, която ни е разказал приживе. Защото това, което се е получило най-добре на „22 ноември 1963“, е да разкаже няколко изумителни истории. Ще си позволя да цитирам коментар от фен, на който попаднах съвсем случайно – „Изглежда кралят на ужаса погрешка написа една от най-красивите любовни истории“. Факт е, че любовната история между Джейк и Сейди е изключително емоционална, но също толкова голяма тежест на мен ми донесоха и разказът на чистача, ракът на Ал и госпожица Мими, съсипването на живота на Лий Осуолд и така нататък. Според мен сериалът ще се хареса повече на фенове на трилъра и драмата, отколкото на екшъна в сай-фай произведенията, но едва ли трябва да се пропусне от който и да е фен на качествените продукции.

бележникМоята оценка:

История – 5,5
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5,5
Старание на екипа – 5,5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5,55)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
9 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Няма да има втори сезон, минисериал си е. Както и романът на Кинг няма продължение. Не му трябва.

Неделчо Ласков

Това е един от малкото пъти, в които се съгласявам с Петър напълно 😀 Това нещо ще има ли втори сезон? Не намирам категорична информация.

Петър Атанасов

Това с връщането след спасяването на Кенеди успях да го предвидя 🙂 А на последната сцена направо пуснах сълза, въпреки че не бях сам като го гледах. Интересен е сериалът, има някои излишни моменти, особено около Сейдито (която поне е хубава и това спасява нейните сцени), но като цяло определено си струва гледането.

infi

Беше интересен, макар че лично за мен историята след ако Кенеди беше останал жив ми е по интересна.

Миро

Изгледах го, като цяло ми хареса, малко по-муден за моя вкус, но определено е направен за сериозна и по-зряла публика, освен това атмосферата на 60-те е изключително добре представена… абе бива 🙂

SargoS

Книгата хич не беше лоша- въпреки че е големичка по обем се чете леко и за 2-3 дни я свърших. Дано и сериала е на ниво, а от това което се чува за него е точно така. Добре е че все повече хубави истории получават достойни екранизаци, особено след като нивото (и финансирането) на телевизионните проекти скочи с няколко нива след GOT и хората се осъзнаха че и със сериали могат да се правят пари 🙂

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Започнах го сега – тъкмо няма да се мъча да гледам без субтитри, може да хвърля едно око и на Фокс, ако го дават в удобно за мен време (не съм проверила още). Изглежда наистина добре.

Петър Атанасов

Аз не съм го гледал още, но ми е в списъка!

рин

Съгласен, може би дребното минусче, бе че можеха да направят 1-2-3 епизода в повече и да не го сбиват така, независимо от последната серия, в която прекалено бързо се разви всичко, сериала си бе на ниво, а пък специално последната бе и най силна. Иначе и за героите и емоцията за всичко споменато и там потвърждавам съм съгласен. 🙂 Ако някой не го е гледал, да не чете, цялото ти ревю 🙂 След изглеждането на сериала може. 🙂