Х = хумор, Y = разруха

Ревю на „Уравненията на живота“ от Саймън Мордън и ИК „Колибри“.

С известно закъснение, най-накрая дойде ред и на „Уравненията на живота“ да бъде ревюирана в нашето списание. Романът е от Великобритания, първа част на трилогия, носител на наградата на Филип Д. Дик за 2012 г., достойна част от Библиотека Галактики на изд. „Колибри“ и т.н. Но не се плашете от заглавието и титлите – поне в тази първа част няма нищо екзистенциално философско, нито пък разсъждения за вселената, от които да ви заболи главата. Напротив, романчето е точно обратното – приятно четиво за убиване на време, което ще ви разсмее и ще ви каже да не гледате твърде сериозно на нещата.

Главният герой в книгата е д-р Самуил Петрович – емигрант в Лондонския метрополитен от унищожения от ядрен взрив Санкт Петербург. Но не бързайте да съчувствате на руснаците за липсата на единия Санкт Петербург. Лондон всъщност е последният обитаем град във Великобритания, а японските острови вече изобщо не съществуват. Логично, английската столица е претъпкана с бежанци и е на крачка от анархията. Парковете изобилстват от прегладнели бездомници, а полицията е на практика безсилна пред мафиите, върлуващи в града.

Но да се върнем на Петрович. Един ден той става свидетел на опит за отвличане. Въпреки че има съвсем основателни причини да не се намесва (здравето му е крехко, на косъм е от грандиозно научно откритие, не иска да бъде забелязван), той инстинктивно решава да спаси момичето от похитителите. След обилна доза куршуми, изстреляни в негова посока, и няколко мини-инфаркта, той успява. Плюсове на ситуацията: печели приятел до гроб в спасената дъщеря на шеф на японската мафия (и съответно признателен шеф на японската мафия) и се запознава с млада, красива и войнствена монахиня, в която по-нататък ще се влюби. Минуси: украинската мафия, от чиито ръце е измъкнал момичето, обявява награда за главата му, полицейски инспектор започва да проявява нездрав интерес към него, пречейки на делата му, и в крайна сметка младият руснак се оказва в центъра на гангстерска война, която по-късно прераства в същински апокалипсис.

Външният вид на Саймън Мордън е точно като този, който си представям за главния герой, Самуил Петрович.

За съжаление, романът има своите слабости и нямам предвид малко по-често от обикновено допусканите редакторски пропуски. Действието тече бързо, увлекателно е, но не е кой знае колко оригинално. Към края става вече и неправдоподобно. Започва като типичен екшън и постепенно преминава в подобие на американските блокбъстъри, в които целта е да се разрушат максимално количество сгради и да се убият максимално количество хора. Фантастичният свят, в който се развива действието, е интересен, но сякаш не е достатъчно добре развит, нито пък помага с нещо съществено на сюжета. Историята спокойно можеше да се развие и в реалния свят със същия ефект.

Този строг абзац по-горе обаче в никакъв случай не означава, че романът не си струва четенето. Напротив – препоръчвам го! Спечелиха ме хуморът и стилът на писане. Самуил Петрович е доста циничен човек и хич не се притеснява да псува. Цветистите изрази са оставени на родния му език, отличени единствено с курсив. И без да знаете руски, ще разберете повечето, а ако не успеете – накрая на книгата има речник (макар и омекотен). Обратите в сюжета може да не са кой знае колко шокиращи, но с прекрасното си чувство за хумор в описанията, авторът Саймън Мордън извлича максимума от всяка ситуация. На няколко пъти се смях с глас на прочетеното, което трудно ми се получава с книгите.

Другият бонус на романа е, че ще има още две части. Някои сюжетни линии, започнати в „Уравненията на живота“, явно умишлено са оставени за по-нататък – а очаквам именно те да са по-различни и нови за жанра.

В крайна сметка, четивото наистина е много приятно за разпускане, стига да не очаквате сериозна литература. Няма да се учудя ако някой ден решат да го филмират, защото именно касова холивудска екшън-комедия е първата асоциация, която изниква докато разлиствате страниците. Ако ви трябва нещо неангажиращо, „Уравненията на живота“ е точно за вас!

 

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5
Стил на писане – 6+
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 5-
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Мн. Добър (5.08)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.