Ревю на „Имало едно време” – сезон 2

В края на текста и трейлър за първото разклонение на Once Upon a Time

Хитовият сериал на телевизия АВС започна втория си сезон в края на септември миналата година точно по начина, по който създателите му обещаха – а именно – с последствията от развалянето на проклятието, тегнещо над жителите на Сторибрук. Адам Хоровиц и Едуард Китсис дадоха надежди на феновете, че това ще доведе до много интересни ситуации, неочаквани обрати и не на последно място (тъй като и двамата имат опит със зрителското недоволство, породено от недостатъчно разрешени мистерии) – до отговори. Сега, след като от финала на сезона минаха няколко дни, е време за равносметка.

Втори сезон на „Имало едно време“ започна с този тайнствен непознат; по-голямата част от феновете успяха да разгадаят почти веднага кой ще се окаже той в крайна сметка.

Първият сезон на „Имало едно време” зарадва феновете на фентъзито и се издигна класи над обичайните филми и сериали, съдържащи нова интерпретация на класическите приказки. Макар да имаше своите недостатъци, той беше цветното петно на фона на останалите нови сериали и бързо събра стабилна фен база, а актьорите, участващи в него, превърна в истински телевизионни звезди. Това от една страна гарантира успеха на продълженията, а от друга – породи прекалено високи очаквания от зрителите и критиците.

Трудно е да се каже дали сезон 2 успя да изпълни тези очаквания – може би най-правилният отговор е – и да, и не. Сезонът имаше своите силни моменти, но с някои изключения, се разви доста стандартно, и по-скоро поддържаше утвърденото ниво на шоуто, вместо да изненада зрителите с нещо ново и вълнуващо.

Първата половина от него изпълни буквално обещанието на авторите –  жителите на Сторибрук си спомниха приказните си самоличности, и това доведе до неочаквано малко проблеми и няколко щастливи развръзки. Със сигурност, най-интересното в тази част от сюжета беше принудителното пътешествие на Снежанка и Ема до Омагьосаната гора (или това, което е останало от нея) и бягството им оттам, както и новото условие, че който прекрачи границата отвъд табелата на Сторибрук, загубва истинските си спомени и остава само с тези на прокълнатата си самоличност. Бяха представени и няколко нови герои (Мулан, принц Филип и Аврора, „Ланселот”, великанът Малчо), сред които се отличи Капитан Хук (Колин О Донъхю). Последният скоро се превърна в постоянен член от актьорския състав, но предвид развитието и финала на сезона това изглежда е било запланувано, а не е решение, породено от зрителския интерес към персонажа (за разлика от Ловеца/Шериф Греъм, чието присъствие във втория сезон, за съжаление, беше само за украса). Най-силните моменти на тази част от сезона бяха свързани с Ема и господин Голд/Румпелщилцхен (все пак дали някога ще разберем малкото му име?!), в което всъщност няма нещо особено неочаквано, но пък си струваше да се види. Разбрахме кой е бащата на Хенри, както и някои подробности около живота на Румпел и сина му, но тъй като това са огромни спойлери, няма да бъдат включени в ревюто.

Как бихте реагирали вие, ако видите това нещо на прозореца си?!

Втората половина на втори сезон беше доста по-динамична. Тя включи немалко драматични събития и положи основите на новата сюжетна линия, чието продължение ще проследим наесен. Като цяло, може да се каже, че именно тази част от сезона беше по-интересната и съдържаше отговорите, които истинските фенове очакваха отдавна (и както излезе – знаеха отдавна), но освен това и някои от най-слабите моменти от шоуто до сега.

Но все пак, Китсис и Хоровиц очевидно нямат намерение да повтарят грешките си от „Изгубени”, и отговориха на повечето въпроси, повдигнати в първи сезон, сложиха край на някои второстепенни сюжетни линии (вместо просто да ги забравят), и успяха да заплетат нова интрига, която да задържи интереса към шоуто. Въпреки това, не може да се отрекат и грешките, които авторите допуснаха .

На първо място сред тях, е това, че не беше обърнато достатъчно внимание на някои детайли, които са трън в очите на по-наблюдателните зрители – (отново СПОЙЛЕРИ!) като например какво точно се случи със Сидни Глас – ясно е, че Джанкарло Еспозито има главна роля в „Революция” и не му е до това, но все пак можеше да се появи за пет минути – колкото да бъде освободен от мазето на болницата, където беше заключен от Реджина в края на първи сезон. Освен това, абсолютно никой не си зададе въпроса кой беше погребан на мястото на Арчи Хопър/Джимини, нито пък какво стана със Смий (превърнат в плъх от мистър Голд) или с безименният човечец, който посрещна Кора и Хук, и който беше превърнат в риба и пуснат да плава свободно от майката на Реджина. Но това не е всичко – не стана ясно какво точно се е случило с Катрин/Абигейл – дали е напуснала града малко преди развалянето на проклятието (и дали това означава, че завинаги е загубила истинските си спомени) или е някъде в Сторибрук, щастлива със своя любим – учителя по физическо/Фредерик. Не е ясно и къде изчезна крал Джордж, но на този въпрос почти със сигурност ще бъде отговорено в бъдеще…

Развръзките на допълнителните сюжетни линии в много случаи бяха само относително задоволителни. Разбрахме кой е доктор Уейл – един от големите въпроси на първи сезон, който в края на краищата се оказа не чак толкова съществен, но показа, че сериалът може да се развие в неочаквани посоки – а именно, в сюжета на която книга си поиска, без значение дали е приказна или не.

Джеферсън се събра с дъщеря си, но не е ясно как се развиха събитията при тях, тъй като кариерата на Себастиан Стан се разви главоломно и той, както изглежда, няма време за допълнения и обяснения (макар че не стана ясно коя точно е жена му и как така работата му като Повелител на Шапката/Пътешественик между магическите реалности, е коствала живота й).

Август Уейн Буут/Пинокио получи своето изкупление по доста смущаващ начин (за мен поне това беше един от най-мъчителните за възприемане моменти), но пък развръзката на неговата история би могла да се приеме за щастлив край, така че всичко е наред…

Най-голямата мистерия на първи сезон – кой е бащата на Хенри, също получи своя отговор, но той беше толкова предсказуем, че не е сигурно дали беше в интерес на зрителите, или не.

Хорхе Гарсия е доста сполучлив избор за ролята на добродушен гигант.

Друго нещо, което се набива на очи, е, че никой от наистина главните герои не умря. Както изглежда, всеки от тях ще получи изкупление и възможност за по-щастлив живот, дори Реджина, която постоянно се луташе между истински зла и обсебена от мисълта за отмъщение вещица и притеснителна обичлива майка, искаща да прави добро. Предполагам, че това е в духа на едно семейно шоу, както и че угажда на многобройните фенове на Лана Пария, които биха спрели да гледат, ако героинята й умре, но все пак изглежда малко прекалено.

Що се отнася до персонажите – при тях нямаше особени промени. Единствените нови лица, които си струва да се споменат, са Капитан Хук, който има потенциал да се превърне в положителен герой и Грег и Тамара, които пък имат потенциала да бъдат още по-мразени в бъдеще. В една от сериите видяхме и Робин Худ, бременната Мериан и Нотингамския шериф, но те се появиха толкова за кратко, че е лесно да се забрави, че въобще са присъствали в сериала.

Главните и най-обичани герои са все същите – а именно – господин Голд/Румпелщилцхен и Ема Суон.

Историята на Румпел е централна за сериала и, както и преди – най-интересните моменти от сезона бяха посветени именно на него. Изненадващо се оказа, че той е преживял не една, а три драматични любови – заради което основните персонажи в сериала се оказаха заплетени в схема, подобна на тази от сапунените опери. Поведението на Голд беше доста глупаво в края на сезона след появата на Лейси (алтерегото на Бел) и донякъде разочарова, но тъй като той ще бъде едно от основните действащи лица в следващия сезон, най-вероятно ще се реабилитира пред почитателите си.

Ема също имаше своите звездни моменти, както и епизод, центриран изцяло около нея (”Талахаси”). Освен това затвърди „супер-силата” си – че познава, когато някой лъже, и се сдоби с нови и впечатляващи магически способности, които даже успя да приложи на няколко пъти.

Малкият Хенри ще бъде ключов елемен от историята и в трети сезон на сериала.

Разочарование за мен се оказа Бел, чието поведение беше изключително праволинейно и дори след като изгуби спомените си и стана свидетел на хулиганските прояви на господин Голд, а след това ги възвърна, по никакъв начин не промени отношението си към него. По всичко изглежда, че за нея беше по-лесно просто да се върне в стария коловоз, вместо да прояви характер. Освен това сгреши в преценката си за Хук, който, както се оказа, не е напълно покварен от Злото.

Новата мистерия на сериала – кой е Питър Пан (явно не веселият и игрив младеж,  който отказва да порасне, познат ни от книгата на сър Джеймс Матю Бари и филмите по нея) и за какво му е Хенри, както и за кого точно работят Грег и Тамара, е наистина интересна и си струва да се проследи.

Моята оценка:
История – 5 (добре развита, но имаше някои слаби моменти)
Герои – 5 (повечето герои останаха верни на себе си, но и не показаха почти никакъв прогрес)
 Eлементи на изненада – 4 (имаше обрати, но като изключим финала – нищо наистина изненадващо)
Теми за размисъл – 4 (развиват се все същите стари теми на шоуто – „Всяка магия си има цена”,  „Любовта е най-силната магия“ и „Злото не се ражда, а се създава”, върху които наистина може да се размишлява, но не се въвежда нищо ново, и това е малко досадно)
Емоционален заряд – 6 (няколко сърцераздирателни момента – макар че развръзката от тях в повечето случаи беше очаквана, това не пречи на силния драматичен заряд)
Фантастични елементи – 5 (имаше доста такива, но има какво да се желае от тях)
Степен на оригиналност – 4 (малко над средното ниво, но що се отнася до историята на Питър Пан – засега пълно 6)

Междувременно, въпреки някои малки колебания, и по-късното подновяване за трети сезон, в сравнение с миналата година, „Имало едно време” продължава да е един от най-успешните сериали. Това се доказва и от факта, че той вече има и своето разклонение – „Имало едно време в Страната на чудесата”, което напредва все повече и вече си има трейлър.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова
petia84

В този http://scifi.bg/?p=18194 🙂

Анонимчее..

Може ли да попитам Руби в кой сериал ще е шпионка? 😀

Петя Ивайлова
petia84

и на мен ми хареса епизода с Франкенщайн – дано да се върнат към неговата история. Мислех, че ще се съберат с Руби, но тя сега ще става шпионка в един друг сериал, така че сигурно няма да стане. 🙂

Петър Атанасов

Като цяло, сериалът ми харесва, този сезон също. Хареса ми, че прекараха повече време в Омагьосаната гора и разшириха кръгозора с приказните светове. Особено ми хареса този с Франкенщайн 🙂

По принцип, малко ми тежи, че всеки път като гледам сериала, трябва да си напомням, че това са приказни герои, приказни герои, приказни герои… на които човешката логика и концепцията за сдържане на емоциите може да са им малко чужди. Но този сезон се оляха в това отношение според мен. Особено при Реджина и Румпел – двамата са ми любимци, но прекалено много залитаха от една крайност в друга и станаха абсолютно недостоверни. Също и поведението на другите към тях. Съгласен съм и с критиката към Бел в последния епизод.

Иначе сюжетно ми се струва, че трябва да поразчупят малко формулата, защото иначе ще доскучее. Надявам се това да се случи в трети сезон, определено има предпоставки за това, трябва само да се възползват.

Но като цяло сезонът беше интересен, сериалът продължава да бъде нестандартен и в по-голямата си част интелигентен – доволен съм 🙂

Петя Ивайлова

Да – добре изглежда разклонението. По принцип не харесвам книгата за Алиса, но ще започна да го гледам. С този, новите ми сериали май станаха 6-7 – трябва да взема да ги преброя 😀

PAIN

Ха видях пича от Being Human Uk еее още една причина да го погледна това шоу… признавам че Once Upon A Time не е типичен сериал който бих следил.. даже почнах късно да го гледам някъде сезон 2 вече беше започнал… но бързо наваксах, 🙂 дано да не го разводнят в 3-ти а разклонението изглежада достатъчно доволно ! 2013г. е нашата година фенове…. сега остана да пръкнат и нещо от спейс фантастиките с добър бюджет като на Стар Трек и и ще има ухооо парти !!