С какво воюва ветеранът в небесата?

Ревю на романите „Ветеран“ и „Война в небесата“ на Гавин Смит, изд. „Колибри“ (с малко спойлери).

Ако трябва да опиша „Ветеран” и продължението му „Война в небесата” с една дума, тя би била „наивни”. Въпреки че се занимават с дълбоко философски въпроси и важните неща от живота, разглеждането им е някак ученическо и схематично. Но да не изпреварваме нещата – нека първо видим за какво става дума.

Veteran-cccВъв „Ветеран” бившият сержант Джейкъб Дъглас се противопоставя на пряка заповед на началника си майор Ролистън, което дава старт на цялата история. Вместо да унищожи извънземното, пратено на Земята най-вероятно с цел да върши мизерии, ветеранът решава да запази живота му и да го защити от другите, които искат да го убият. С помощта на местната проститутка Мораг и хакера с прякор Викария той успява да запише информацията от извънземното в чип, преди то да умре от раните си. След това той и Мораг избягват от града, срещат друг хакер, наречен Езичника, отново трябва да бягат, този път от Великобритания, отиват в Америка, оттам на сондата Атлантида, като по пътя срещат и присъедяват към себе си стари и нови приятели. Основната им цел е спиране на шейсетгодишната война с извънземните и подобряване живота на обикновените хора с помощта на програмата „Бог”, която пускат в мрежата – софтуер, който трябва да отговаря на въпросите на всеки човек възможно най-точно и изчерпателно с цел да се спре корупцията и човечеството да тръгне към по-добро.

Дали обаче успяват? Отговор на този въпрос дава втората книга – „Война в небесата”. След мил разговор с Мораг и извънземното в главата й (същото, което Джейкъб спасява, нанесло се по-късно там) другите извънземни решават, че не искат вече да се бият с хората и си тръгват. С това обаче войната не спира. „Лошичкият” майор Ролистън и неговите хора не са въодушевени от възможността да настане мир в Космоса и се изтеглят към четирите колонии, за да се подготвят за война срещу Земята.

Джейкъб и неговите хора се свързват с огранизация, чиято цел е да събере информация за ситуацията в колониите преди първите стълкновения; сформират екип и заминават за планетата Лаланд 2 – една от въпросните колонии. За целта трябва обаче първо да освободят един от нужните им кадри от миньорски астероид, където той е задържан след опита си да отвлече кораб. По-нататък книгата проследява действието на Лаланд 2, разкривайки пъклените действия и планове на майора и накрая се връща на Земята за последната битка.

Какво не ми допадна в двете книги, та започнах толкова критично? Да вземем героите – бившият сержант Джейкъб, бившата проститутка Мораг, бившият хакер Езичника – всеки от тях се характеризира с едно-две свои качества. И Мадж – журналистът с нескончаеми запаси от наркотици, който съществува единствено, за да бъде трън в петата на възможно най-много народ.

veteran_2Най-нелогична от сюжета беше концепцията за електронния „Бог” – „ще хванем софтуера на едно извънземно, дето всички военни го търсят под дърво и камък и не е ясно с нас ли е или ни играе номер; и на негова основа ще си направим програма, която винаги да казва истината, цялата истина и нищо друго, освен истината; после ще я пуснем в мрежата“. Защо я пускат в мрежата? Защото са садисти? Не. Верният отговор е – защото са тъпи и не виждат по-далеч от носа си. И въпреки, че електронният „Бог” успява да разобличи доста машинации на политиците, да смени управлението към по-добро и да открие Кликата – група стогодишни старчета, които искат да живеят вечно на чужд гръб, и прочее, и прочее; той разбива живота на милиони обикновени хора, чиито дребни тайни са излезли наяве. Във втората книга пък именно „Бог” е една от причините за разрушаване на недотам перфектната връзка на Джейкъб и Мораг. Другата, разбира се, е, че Джейкъб очевидно има проблем с това да държи долните гащи върху задника си.

Инфантилните моменти пък идват, въпреки всичките псувни, които преводачът на „Война в небесата” Емануил Томов си е поиграл да предаде доста добре на чист български, когато героите постоянно се уверяват един друг „Ама да, бе, разбира се, че ние сме добрите, а те (следва сочене с пръст) са лошите”. От това постоянно напомняне кои са „добри” и кои – „лоши”, често пъти в пряк ефир, на човек може да му стане зле. Безмислените разговори с Кликата във „Ветеран”, предавани от журналиста в мрежата, също не са от най-зрелите хрумвания на автора.

Въпреки всички „високи” философски въпроси, „Ветеран” и „Война в небесата” са тийнейджърски книги. Разбира се, могат да бъдат четени и от възрастни, но им липсва онази задълбоченост, която човек обикновено очаква да намери във военната фантастика.

Например, всичкият кютек, с който ни залива авторът, за да може да опише детайлно разнообразните видове оръжия в този свят (както и всички начини да бъде пребит главният герой), е в най-добрия случай безмислен. Това се вижда най-ясно на сондата Атлантида, където героите идват да проведат информационна война, която завършва с бясно стреляне между отбора на „нашите хора” и отбора на „ненашите хора” в лицето на майор Ролистън – бившия шеф на Джейк и Сивата дама – личната убийца на Ролистън. Цялата тупалка, в която загива поне един от отбора на „добрите” и се изсипват тонове гилзи, е проведена с цел Ролистън да пореже с ножче един от „нашите”. Добре де, защо просто не го издебне някъде и не свърши тая работа тихо?

voina v nebesata ccПодобни ситуации има и във „Война в небесата” – например ограбването на няколко ТИР-а с провизии (или еквивалента им в бъдещето), което довежда до по-късното избиване на тези, за чието изхранване са предназначени провизиите.

Освен електронния „Бог” съществуват и други софтуерни всемогъщества – програмата „Демиург” (злият брат-близнак на „Бог”) и програмата „Кром”, която уж трябва да въздейства на извънземните. Което ни води до въпроса за самите извънземни.

Представете си една шейсетгодишна война, в която се похабява цвета на човечеството – млади момчета и момичета, които отиват да се избиват с извънземните по далечни колонии; потрошават се купища кораби, гориво и оръжия. Представете си главния герой – ветеран, очукан от същата тази война, с изкуствена ръка, изкуствени очи и още други изкуствени чаркалъци; запалван, изгарян, гърмян, рязан и така нататък. Сега си представете и другите ветерани в състояние не по-добро от неговото. Как ще реагирате, ако ви кажат, че всъщност извънземните са милички и добрички растения, а лошата лоша Клика е инициирала войната с тях, за да… Ами и аз не разбрах защо. Вероятно за да няма достатъчно ресурси за никого, включително за въпросната Клика. Освен това извънземните са толкова по-напреднали от хората в биологично и технологично отношение, а пък нямат мозък. Буквално. И лошата Клика може да ги програмира както си иска.

По някакъв начин поредицата ми прилича на втория и третия филм от „Матрицата” – кютек, философия и нелогични противници. Спомняте ли си кой се оказа архизлодеят в третата „Матрица”? Е, нещо подобно е и тук. Предвид, че хората нямат капацитета да се сблъскат с извънземните и да оцелеят, противникът всъщност се оказва някой друг, който прави копия на извратеното си съзнание в опит да пороби човечеството и да направи всичко по свой образ и подобие. Да ви звучи познато?

И след целия хаос, кютек и неразбории, причинени от електронния „Бог”, който обаче излиза от играта след срещата с Демиург, дечицата решават да направят… познайте какво? Правилно, да си направят нов „Бог”, който да казва цялата истина по-добре от предния.

whlgВъпреки героичните му опити да покаже срещата на човечеството с друга разумна раса, Гавин Смит не се е справил. Най-вече защото расата се оказва не само не особено разумна, ами по-скоро бостанско плашило, с което да се плашат обикновените хора, докато върхушката си развява гащите както си иска. А и възкресяването на герои, умрели или умиращи пред очите на читателя, някак си не говори за голямо майсторство в писането.

Какви са положителните страни на книгите? Тъй като е предназначена за по-млади читатели, от нея блика оптимизъм, който не би присъствал, ако погледът беше по-реалистичен. Действията на главните герои почти винаги са в стил „дайте да ги намерим тия гадняри и да ги ступаме и всичко ще стане супер”. Освен това, въпреки че затормозяват четенето, детайлните описания помагат на човек да се потопи в света, описан от автора, и да се покефи малко на кибер-приспособления. А и авторът се опитва поне малко да образова младото поколение, което според мен е похвално, въпреки че можеше да не ги образова точно в сферата на псувните.

Във втората книга може би нещата са с една стъпка по-близо до реализма, тъй като авторът набляга повече на жертвите, които всеки от героите прави в името на общото благо. Освен това, се виждат последиците от необмисленото пускане на „Бог” в мрежата. За съжаление, хората, създали електронното божество, не си правят никакви изводи от ситуацията и решават да създадат друго подобно, което обезмисля урока, преподаден им на толкова висока цена. А именно, че казването на истината е болезнено и за човечеството като цяло, и за всеки човек в частност, така че е по-добре някои работи да си останат в тайна.

Общо взето, „Ветеран”, нито „Война в небесата” далеч не се превърнаха в новите ми любими книги, но бихте могли да ги опитате, ако ви се чете нещо по-леко и морално ненатоварващо, въпреки че хилядите детайли ги правят малко трудносмилаеми (както е отбелязал и колегата Ханс Касторп в своето ревю на „Ветеран“). Смятам, че авторът има прогрес, тъй като „Война в небесата” се е получила с една идея по-добра; може би защото този път има реален противник, с който героите да се борят. Не вярвам да има трета книга, но предвид възресяванията във втората, всичко е възможно. В такъв случай бих се надявала третата да е по-добра от предните две, но летвата за прескачане не е много висока.

БележникМоята оценка:
История – 4
Герои – 4
Стил на писане – 3
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 3.50
Фантастични елементи – 4.50
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Добър (4)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |