Събуди се, Долорес!

Ревю на първи сезон от сериала Westworld („Западен свят“) на HBO. Без спойлери.

Интелигентната фантастика е толкова рядка в днешно време, че е трудно да се разпознае от самото начало. Много сериали са тръгвали с голямата кошница за мистерии, обещавайки дълбок и всеобхватен замисъл на всички странни и трудно обясними събития в сюжета, но след това са разочаровали (справка: „Загубени“). За огромно щастие на феновете на „Западен свят“ той не е от тях. Westworld, поне в своя първи сезон, има интересна концепция, увлекателна мистерия, логични обрати, навързващи всички липсващи моменти, и повече от задоволителен финал. HBO го гласеше за новия си хит и позна – много фенове се вманиачиха по него и започнаха теории и спекулации за това каква е мистерията и какви обрати очакват зрителите. Интересното е, че доста стигнаха до правилните отговори само след първите 2-3 епизода, анализирайки миниатюрни подсказки, мярващи се в ъгълчето на екрана за милисекунди. Други пък оставаха изненадани до самия край на сезона. В крайна сметка се получиха едни десет епизода, в които не просто има завладяваща история за хора и придобиващи съзнание и собствена воля андроиди, но и интелектуално предизвикателство за тези, които обичат главоблъсканици.

„Западен свят“ е огромен увеселителен парк, в който богатите гости се потапят в обстановка като от уестърн. Този свят е изпълнен с интересни герои, обвързани от сложен сюжет (писан от гениални и леко самовлюбени сценаристи). Персонажите се играят от андроиди, наречени „домакини“. Характеристиките, целите, мотивите на героите са програмирани в тях – те изглеждат и се държат като хора, които наистина вярват, че живеят в истински свят. Но има и ограничения на тяхната човечност – домакините не могат да нараняват хора, а сюжетът периодично се рестартира, принуждавайки ги да преживяват една и съща история, отново и отново – поне докато някой от гостите не се намеси и не промени сценария. След всеки рестарт спомените им се трият, но все пак нещичко остава… Нещичко, което може би ще е достатъчно, за да доведе до пробуждането на някои от тях – осъзнаването, че светът им е изкуствен, а те не са хора. И може би до сдобиването им със собствена воля, независима от програмистите. Какви биха били едни такива пробудили се андроиди? И какво ще означава това за нас, техните доскорошни господари?

Всъщност, на последните два въпроса отговорите вероятно ще бъдат в следващите серии – първи сезон стига само до пробуждането. Това не е спойлер, ясно е, че ще се стигне дотук, още от прочитането на концепцията за сериала. А и дори да е спойлер, всъщност, пробуждането на андроидите е само върхът на айсберга от богатата вселена на „Западен свят“, която ви предстои да откриете, ако още не сте го гледали. Под повърхността на айсберга се крият човешките стремежи и амбиции, загадките на Лабиринта в парка, скритите моменти от историята на създаването и развитието му, тайните на съзнанието, разликите и приликите между хора и домакини, както и много други елементи и мистерии, които постепенно ви въвличат и след това ви се разкриват.

Трябва да се признае, че въпреки възторжените ревюта сериалът тръгва трудно. Първите епизоди са доста мудни и се иска усилие да запазиш концентрация докато нищо не се случва. Домакините могат много лесно да бъдат поправени, поради което всякакви рани, убийства и мъки, които преживяват, не носят емоционален заряд – какво ти пука, че са гръмнали Долорес, ако на другия ден тя ще бъде поправена и върната в сюжетната си линия. Андроидите са твърде изкуствени, за да страдаш за тях (поне в началото), а хората пък са твърде безсърдечни, за да заслужат симпатии. Появяват се и много въпроси, забелязват се несъответствия или дупки в сюжета, които привидно нямат логично обяснение. Лично аз бях на косъм да се откажа от сериала именно поради тези причини. Подцених Джонатан Нолан и HBO и реших, че целият им експеримент не води наникъде, освен към поредното разочарование, тип „Загубени“. Тези, които не харесват откровените брутализми или разкрепостените сексуални сцени, типични за сериалите на HBO, ще намерят още една причина да се оплачат (макар че след „Истинска кръв“ и „Игра на тронове“ би трябвало вече да сте им свикнали и да не ви правят впечатление).

За щастие, от пета-шеста серия нататък нещата се завързват, сюжетът става интересен, а от седма-осма си проличава, че дупките и несъответствията не са дупки и несъответствия, а част от хитър и широкомащабен замисъл хем да се заблуди зрителя за някои работи, хем да му се подскаже накъде кара влакът. Изобилието от имена и късчета информация са важни и е добре да ги следите внимателно, за да оцените разкритията и обратите накрая. Дори и така, вероятно няма да схванете всичко от първо гледане, но пък ще сте достатъчно мотивирани за второ.

Е, не се разкрива абсолютно всичко, оставя се достатъчно и на въображението ви. Остават и някои малки проблеми, които според мен няма да бъдат адресирани – не става баш ясно защо някои от героите, и по-точно човешките персонажи, правят това, което правят. Очевидните причини са симпатия към изстрадалите и експлоатирани андроиди, но този мотив не би трябвало да ги превръща в изпълнителни кученца, подпомагащи евентуален апокалипсис за човешката раса. Всичко друго може да бъде обяснено или пък е било обяснено, но аз не съм го разбрал – това е доста възможно, отчасти защото проспах първите епизоди, отчасти защото следващите са супер интересни, но наблъскани с информация, разкрития и още въпроси, които да ангажират ума ти и да те накарат да се почувстваш тъп, задето не си усетил обрата по-рано, или пък защото виждаш очевидна подсказка за бъдещ обрат, но още не можеш да си обясниш към какво точно води тя.

Та, най-големият плюс на сериала, заради който абсолютно и стопроцентово си заслужава да го изгледате, е огромният и мащабен замисъл на историята, обвързваща много персонажи и много вътрешновселенска история, всички от които са обмислени, изпипани и напаснати като ноти в гениална симфония. Започнат ли хубавите епизоди, дори ще ви дожалее за някои от домакините, които сякаш придобиват душа след определени събития (макар че още ще сте в дилема дали трябва да съчувствате на машини, персонажи от гигантска игра за богаташи). Режисурата, монтажът, актьорската игра, саундтракът са на върхово ниво. Добавете към това и богатството от теми за размисъл – умът ви ще се ангажира не само с опити да си обясни какво и защо се случва, но и с размисли за това доколко са хора андроидите, кое е морално и правилно в съответните ситуации, какво бихте открили вие за себе си, ако бяхте посетител в парка, доколко изборите и животът ни са предопределени и т.н. философски теми. И ако за зрителите е затруднение само да се осмисли цялата работа, представете си колко труд са вложили сценаристите в тази широкомащабна сага… Напълно ги разбирам защо няма да правят нов сезон догодина, а ще са готови чак за 2018.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6+
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5=
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6++
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.85)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Ок, спойлери ?

Спойлер
След като го изгледах докрай, смятам, че всичко – абсолютно всичко от настоящата история на Долорес е режисирано от Форд – включително убийството му. Той знаеше, че тя ще постъпи по този начин, затова произнесе речта за великите композитори, които не умират, а се превръщат в музика. Кой знае, може би някъде е създал свое собствено копие и смята да остане в парка завинаги? А може би е доволен от постигнатото и нищо повече не му трябва… Това не значи, че Долорес и останалите не са съзнателни – просто подлежат на контрол. Същото може да се каже и за хората при специфични обстоятелства (особено пък ако стане модерно да си слагаме чипове в мозъка – тези неща вече се рекламират тук-там).
Освен това, за мен домакините не са просто кукли – още преди да се осъзнаят, след като мислят и чувстват, значи са реални личности, само че имат по-ограничен репертоар в сравнение с човеците. Те даже не са точно роботи – поне последното поколение са принтирани от 3Д принтер хора.
Не видях и особена промяна в поведението на Уилям – в началото той просто се държеше според възпитанието си, след това се отпусна. Като че ли до самият край беше влюбен в Долорес – преди да я пребие беше започнал да и казва, че иска двамата да създадат нещо истинско. А и той не беше чак толкова добричък още преди да се разбунтува срещу Логан – според мен доуби онзи войник при реката (зад гърба на Долорес и на зрителите) не защото беше необходимо, а просто така…
Друго, което ми направи впечатление – парковете са повече от един, нали? Самураите изглежда бяха от друг тематичен парк, а в адреса на момиченцето пишеше Парк1.
А, и Мейв – тя не се освободи наистина – някой се опита да я открадне. Връщането за „дъщеря“ й беше истинското доказателство за осъзнаване, но кой знае дали похитителите няма да я спрат, преди отново да стигне до парка.

Петър Атанасов

И това е така, но за хората ти пука, защото можеш да се поставиш на тяхно място и да си представиш какво би изпитвала ти. Знаеш, че има възможност да си на тяхно място и да изпиташ техните мъки. Но ако става дума за неодушевени предмети, вече е друго. Те не изпитват чувства, не ги боли и не ти пука за тях по същия начин.

Петя Ивайлова

Така е, но и за хората ми пука заради мен, не заради тях самите – ако е зле някой, когото обичам, или дори някой, който ми е само симпатичен, ще бъда загрижена и може да направя нещо, за да му помогна. Ако страда, някой, който ми е неприятен, най-вероятно не би ме трогнало изобщо, въпреки че е човек и има чувства 🙂

Петър Атанасов

@Петя Ивайлова Да де, ама осъзнаваш, че е вещ, и си привързан защото е твоя. Ако майка ти метне компютъра през прозореца ще ти е жал повече заради теб. Няма да си мислиш „Ах, горкия компютър, колко ли го боли в момента и сигурно тъгува за мен навън на студа“. Същото е и с роботите тук, поне в началото.

@Мира Съгласен съм като цяло, макар че Долорес беше почнала да ми става противна по едно време – то не беше рев, то не беше чудо. Това беше точно като стана Мейв най-интересната и открадна светлината на прожектора, поне за малко. Иначе да, за всичко останало нямам забележка, супер са актьорите, личи си че всички много са се старали за крайния продукт 🙂

@Драго Дай му шанс до края, ще ти хареса като почнат да разкриват обратите.

Драго

Пеше аз стигнах до 4 епизод и се отказах, ние не сме на едно мнение винаги, но тук те подкрепям за началото и ще му дам шанс след като изчетох статията. И от други места чувам, че след 5 става друго, но да видим 😉

Мира

Незнам защо не ти са се харесали началните серии, аз от епизод 1 съм фен. Актьорите са уникални, няма нито един, който да не си е на мястото.

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Не знам защо си мислиш, че хората не могат да изпитат искрена симпатия към робот – особено ако изглежда и се държи като човек. 🙂 Повечето деца изпитват емоционална връзка с играчките си (не говоря за тези, които реват за всичко ново и модерно), а много възрастни са привързани към колите, компютрите … даже не задължително да е скъпа и сложна вещ, може да са привързани към определена чаша, дреха или нещо от този род, което е свързано с множество положителни асоциации и спомени.