Съдбата на древна цивилизация е в ръцете на млад герой

Романът „Атлантида: Откровението” е леко четиво, което без съмнение ще се хареса на любителите на забързаните екшъни, мистериите и загадките от древността. Той отвежда читателите си на изпълнено с опасности приключение, чиято цел е спасяването както на високо развитата (но застрашена от изчезване) атлантска цивилизация, така и на цялата планета.

Сюжетът на творбата очевидно е вдъхновен от популярните теории на алтернативната история, според която в дълбока древност на Земята са съществували много по-развити цивилизации от човешката.  В случая не става дума за древни астронавти, а за атланти – същества, които са изключително подобни на хомо сапиенс, но са по-силни, по-здрави и много по-древни. Атлантите принадлежат към технически напреднало общество, което в зората на историята е подпомогнало развитието на човечеството, но в същото време го експлоатирало и поробило. След като Земята била сполетяна от катаклизъм, само малка част от Атлантида оцеляла, затворена в специфичен механизъм, скрит под океанската повърхност. След години на изолация , атлантите осъзнали, че хората замърсяват прекалено много планетата, което засяга и техния подводен свят. На повърхността били изпратени братята-близнаци Ахил и Ереб, чиято съдба е предопределена от пророчество, според което някой от тях ще бъде спасителят на Атлантида. Тяхната мисия (която няма да издам) е изключително затруднена от един амбициозен американски агент – Краули, шеф на строго секретната организация Агенция 08. Той преследва атлантите – първоначално без определена причина, просто защото американското правителство е зло и се стреми да заграби всичко, което е ценно и би могло да се използва като оръжие (така излиза от сюжета – не търся паралели с действителни лица и събития). След атака която едва не му струва живота, Ахил губи паметта си и забравя не само мисията, но и необикновения си произход – всъщност, забравя всичко, освен името си. Той среща красивата Марта, която решава да му помогне да открие истината за себе си, но скоро също като него се превръща в мишена за Краули.

Авторът на романа – Маркъс Блейк поставя акцента върху екшъна. Действието е забързано и лесно за проследяване, сюжетните линии се преплитат скоро след завръзката, а историята, която в началото е загадъчна (заради амнезията на Ахил), бързо се разбулва. Това прави книгата добро развлекателно четиво, подходящо за младите почитатели на приключенските романи. Единствената сюжетна линия, която остава изолирана и служи само за изясняване на ситуацията, е тази, чието действие се развива в самата Атлантида. Там майката на двамата братя – върховната жрица Хера е изправена пред определени ситуации, които могат да повлияят на съдбата на синовете й, както и на цялото човечество. На тази сюжетна линия е отделено относително малко внимание и това, за съжаление я прави да изглежда като кръпка върху цялостната картина. Вероятно авторът възнамерява да й отдели повече внимание в евентуални продължения.

Персонажите не са много добре развити, което не е нещо необичайно при екшъните с фантастични елементи. Блейк се опитва да им придаде определена дълбочина, представя мотивацията и емоциите на героите си, но не достатъчно убедително.

Ахил (видимо седемнадесет-годишен) е красив, невероятно силен и има мозък–компютър (тоест знае едва ли не всичко, въпреки че не си спомня кога и къде го е научил). Първоначално той сам се удивява от способностите си и копнее да разбере кой е в действителност. Впоследствие, когато узнава истината, Ахил осъзнава, че Марта е по-важна за него както от мисията, така и от собственото му семейство.

Младата Марта е борбена красавица с труден живот, която очарова Ахил със своята прямота и на свой ред е пленена от тайнствения непознат.

Честно казано, романсът между двамата е доста клиширан и стандартен. Явно Маркъс Блейк е искал да представи чрез него преобразяващата сила на любовта и „очовечаването” на Ахил, който не гледа на себе си като на по-висше същество (въпреки че е) и разбира, че човешкият живот е нещо, което трябва да цени и пази (въпреки, че почти всички останали човешки същества, които познава, се опитват да го заловят или убият). Самата Марта пък е типичната девица в беда, която непрекъснато е спасявана, заплашвана и държана на прицел от лошите…

Братът на Ахил – Ереб, е персонаж, който от самото начало е в сивата зона. Той е отдаден на мисията да спаси Атлантида и е напълно лоялен към брат си (което, както се оказва, е грешка), но няма колебания да избива хората, изпречили се на пътя му.

Истинските злодеи – Краули и неговият подчинен Шапал (който е безмилостен убиец), също са представени доста повърхностно. Авторът прави опит да убеди читателите, че двамата са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Дори към края на романа има намеци, че Краули не е чак толкова лош, но те са по-скоро безпочвени, тъй като последният през цялото време се държи като психопат, страдащ от тежки комплекси. Макар да не убива лично, именно Краули издава заповедите. Заради това в действителност няма значение дали действията му са породени от научно любопитство, жажда за знания, или от чиста жестокост.

Сред недостатъците на романа, е лекотата с която се отстраняват по-незначителните персонажи – цялото приключение е осеяно с трупове, а някои от тях дори си имат имена… Въпреки че смъртта на много от тези персонажи е драматична, читателят не може да почувства истински загубата им, тъй като не е имал време да ги опознае.

Финалът на „Атлантида: Откровението” отвежда персонажите на тайнствени и екзотични места. Той е изпълнен с напрежение и обрати и всъщност би бил отлична кулминация, ако не беше отворен. Явно е, че романът е заплануван като начало на по-дълга история, но поне за сега не ми е известно да има издадено продължение.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 3
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4
Емоционален заряд – 4
Теми за размисъл – 3
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Добър (4,30)