Съдби и реалности се пресичат, за да променят света

Ревю на първите два сезона от сериала „Човекът във високия замък“ на Amazon (със спойлери).

Какво би се случило ако…? – това е въпрос, който често си задават мислителите, философите и, разбира се, фантастите. Той може да бъде отнесен не само към бъдещето, но и към миналото и колкото по-провокативно е продължението му, толкова по-интересни са отговорите…

На този въпрос се стреми да отговори и „Човекът във високия замък”. Какво би се случило, ако Хитлер беше спечелил Втората световна война? Отговорите, предложени от сериала, представят една по-скоро фантастична, отколкото исторически правдоподобна алтернативна реалност, но въпреки това тя е достатъчно въздействаща и плашеща, за да спечели вниманието на зрителите и да провокира въображението им.

Сериалът, който досега има два сезона и е подновен за трети, е вдъхновен от книгата на Филип К. Дик, която носи същото заглавие. Всъщност, тази творба е по-скоро нещо като дълъг разказ с отворен край, отколкото роман, а телевизионната версия изчерпва сюжета още през първи сезон, добавя много нови неща и променя много от сюжетните линии и персонажите. В резултат „Човекът във високия замък” се оказва един от малкото случаи, в които адаптацията е много по-добра от оригинала. Вероятно това се дължи донякъде на Иса Дик – един от изпълнителните продуценти и дъщеря на автора, която твърди, че баща й е имал намерение да продължи историята и е оставил бележки по сюжета. Но освен това си личи, че целият екип, въвлечен в проекта, се е справил много професионално и е създал продукт, който се откроява по положителен начин от повечето съвременни американски сериали.

В жанрово отношение „Човекът във високия замък” е едновременно фантастичен, исторически и антиутопичен сериал. Действието се развива през шейсетте години на миналия век в една алтернативна вселена, в която Германия и Япония са сред победителите от Втората световна, а САЩ вече не съществува. Щатите са разкъсани на три зони – неутрална, японска и нацистка. Всяка от тях има своите правила, а обикновените хора вече са се адаптирали повече или по-малко към тази мрачна реалност. Това, обаче, не се отнася за всички – в Неутралната зона се намира ядрото на съпротивата, която има своето „тайно оръжие” – мистериозен мъж, който нарича себе си „Човекът във високия замък”. Този човек разбунва духовете, като разпространява филми, на които се виждат сцени от един друг свят – свят, в който нацистите са разгромени, а Съюзническите сили са победители. Малцина обикновени хора знаят за тези филми, затова пък властимащите знаят за съществуването им и с всички сили се опитват да ги открият и да унищожат борците от съпротивата.

Джо и Джулиана се откриват взаимно.

Една обикновена млада жена – Джулиана Крейн, попада във вихъра на събитията, когато получава един от тези филми от своята полусестра Труди, малко преди последната да бъде убита на улицата от японската тайна полиция. Джулиана разбира, че сестра й е била част от съпротивата и приема от нея задачата да занесе филма на определено място в Неутралната зона. Преди да го направи, тя гледа кадрите и осъзнава, че или е свидетел на чудо, или разполага с изключителен фалшификат. Тя споделя за видяното със своя приятел Франк Финк (който е от еврейски произход, но крие това, тъй като на евреите не се гледа с добро око в нито една от окупираните зони). Франк не подкрепя изцяло любимата си в плана й да се замеси със съпротивата, но не може да я спре да последва порива на съдбата. Джулиана отпътува към мястото на срещата, изпълнена с въпроси и надежди, но когато пристига се сблъсква с недоверието на местните. Тя се запознава с авантюриста Джо Блейк, с когото създават емоционална връзка. Младият мъж изглежда честен в намеренията си да се присъедини към съпротивата, но в действителност е сътрудник на нацистите и отговаря пред един от най-влиятелните офицери в немската зона на влияние – обергрупенфюрер Джон Смит.

Франк се променя в затвора.

Междувременно, в Сан Франциско (който е част от японската зона, където живеят Франк и Джулиана), тайната полиция – Кемпейтай, продължава да издирва филма, пренасян от Труди. Зловещият инспектор Кидо попада на следа и тъй като Джулиана вече е отпътувала, арестува Франк и заплашва неговия колега и приятел Ед Макарти. Двамата са задържани в ужасни условия и разпитвани за местонахождението на филма, а сестрата на Франк и двете й деца са използвани като заложници и в крайна сметка – умъртвени с газ. В последствие Франк е освободен, но след като узнава за убийствата е съсипан и обзет от жажда за отмъщение.

Всички тези събития се развиват на фона на сложна и напрегната политическа обстановка. Хитлер е неизлечимо болен и може всеки момент да умре, което поражда въпроса за наследника му. Различни фракции се борят помежду си, а отделно от това назрява нова, може би дори по-разрушителна война – този път между Япония и Германия. Борците от съпротивата със сигурност не са блестящите герои, за които (първоначално) ги има Джулиана и всячески се стремят да допринесат към назряващия хаос.

Относително самостоятелна е сюжетната линия на Нобусуке Тагоми – търговски министър в Сан Франциско, който е добър човек и е бил работодател на Труди, а в последствие и на Джулиана. Той е един от разумните хора, които искат на всяка цена да предотвратят нова ядрена война. За негово съжаление и шок, високопоставените японски военни нямат интерес от предотвратяване на военния конфликт, а дори напротив. Огорчен, Тагоми се затваря в себе си и изгубва вяра в способностите си да запази мира. В момент на медитация, той попада в различна реалност – не коя да е, а реалността на Щатите от 60-те години (т.е. нашата )…

Тагоми открива един различен свят.

Втори сезон на „Човекът във високия замък” задълбава много повече в темата за паралелните реалности, принуждавайки зрителите все по-ясно да осъзнаят, че сериалът е не просто алтернативна история, а фантастика.

Джулиана Крейн се среща с бунтовниците, но предпочита да помогне на новия си любим Джо Блейк да избяга с филма и по този начин да спаси живота му, вместо да го предаде на тях. В резултат се превръща във враг на тяхната организация (въпреки, че самият „Човек във високия замък” – Хоторн Абъндсън, изглежда заинтригуван от нея). Методите на някои от бунтовниците са доста безмилостни и дори включват план за детониране на атомна бомба насред Сан Франциско. Джулиана се среща с близките си и ги предупреждава да се укрият, но думите й нямат ефект. Младата жена бяга в нацистката зона, където попада в ръцете на самия Джон Смит. Обергрупенфюрер Смит е наясно, че неговото протеже Джо Блейк има слабост към Джулиана, затова предпочита да я държи под око. Той й създава нова самоличност и я представя на семейството си като бегълка, потърсила убежище в Райха. Един от водачите на бунтовниците (който, впрочем е стар приятел на родителите й), я принуждава да шпионира жените от приятелския кръг на Хелън Смит (съпругата на Джон). Те са омъжени за някои от най-значимите американски нацисти и всяка информация, свързана с дейността на съпрузите им, би била от полза за съпротивата.

Може би не е толкова лошо да си син на най-влиятелния човек с света?…

От своя страна, Джо е убеден, че любимата му е убита. Той полага усилия да се откъсне от влиянието на Смит, тъй като го ненавижда и не одобрява бруталните методи на нацистите. В опит да вземе живота си в ръце, младежът установява контакт с баща си, който е самият Мартин Хойсман – един от най-влиятелните хора в нацистката империя. Джо научава шокиращи неща за семейството си – като това, че родителите му никога не са били двойка, а просто са били част от нацистка „научна” програма за създаване на поколение. Това го отвращава, но компанията на други младежи от немския елит постепенно променя гледната му точка и Джо започва да мисли, че може би не трябва да се съпротивлява на опитите на баща му да го приобщи към своите каузи… Може би по този начин – като стане част от системата, той би могъл постепенно да я промени отвътре…

Водачите на съпротивата са не по-малко безскрупулни и жестоки от японските полицаи и нацистите.

Франк Финк, приятелят му Ед и техният съдружник по неволя – търговецът Робърт Чайлдън, преживяват поредица от комично-трагични приключения, след като се забъркват едновременно със съпротивата, японската мафия и Кемпейтай. Най-значима в тази сюжетна линия е ролята на Франк, който е все по-озлобен, както срещу властта, така и срещу Джулиана, която според новите му „приятели” бунтовници, е агент на Райха. Неволно той се превръща в пионка в ръцете на безскрупулни хора и в съучастник в плана за взривяването на Сан Франциско.

Въпреки, че Джулиана, Джо и Франк са главните и (най-) положителните герои, те определено не са най-интригуващите и техните истории са засенчени от тези на Джон Смит и Тагоми. Японският търговски министър и нацисткият офицер имат запомнящо се присъствие в първи сезон, но през втория категорично успяват да засенчат всички останали персонажи.

Нобусуке Тагоми има възможността да изследва един различен свят, в който съпругата и синът му са живи. Изненадите и новите знания, които придобива го объркват за кратко, но в крайна сметка му помагат да изживее истински духовен катарзис и да осъзнае, че въпреки че в тази реалност би бил по-щастлив, Тагоми е отговорен за добруването на своя собствен свят и именно там е неговото място.

Съдбата на Джон Смит и семейството му е най-интересната и поучителна част от сюжета.

Също катарзис, но от много по-различен тип, преживява Джон Смит, който още в първи сезон на сериала открива, че синът му е нелечимо болен и ще се превърне в инвалид. Това само по себе си е ужасно, тъй като момчето – Томас, е радостта на родителите си. По-страшното в случая е това, че според законите на Райха неизлечимо болните и увредените се умъртвяват, тъй като са безполезни и само хабят ресурси. Джон и съпругата му Хелън са отчаяни и са готови буквално на всичко, за да спасят живота на сина си. Те крият за състоянието му от околните, включително и от самия Томас, който постепенно осъзнава, че нещо със здравето му не е наред. Желанието да спаси момчето дава сили на Смит да прегази враговете си и да се изкачи високо в нацистката йерархия. Той не допуска абсолютно нищо да го спре или забави, но понася фатален удар, който идва от най-неочакваното място.

Новите „господари“ на Райха.

Атмосферата в двата сезона на „Човекът във високия замък” е мрачна и потискаща, но представена по интересен, а не отблъскващ начин.  В началото действието напредва бавно, но в последствие интригите в различните сюжетни линии се заплитат и стават все по-сложни и увлекателни. Въпреки, че основният фантастичен елемент в сериала са паралелните/алтернативните вселени, този елемент все още е само загатнат и остава мистерия. Не е напълно сигурно как (и дали) ще бъде разгърната тази тематика, макар че става ясно, че на мистериозните филми на Човекът във високия замък, са запечатани не просто кадри от нашия свят, а различни варианти на бъдещето и миналото. Това навежда на мисълта, че в сериала се застъпва хипотезата за Мултивселената, в която има безброй различни варианти на реалността. Най-голяма връзка с този елемент и най-голямо взаимодействие с него осъществяват „пътешественикът” Тагоми и Джулиана – при нея нещата са доста по-сложни и загадъчни (но няма да обясня за какво става дума, тъй като не искам да издавам значими спойлери от втория сезон). Останалите главни герои също знаят за филмите, но не са особено засегнати от това – всеки си има своите проблеми, които доминират живота му и диктуват действията му.

Въпреки всичките си усилия, Джон и Хелън не могат да спасят сина си.

Чисто човешката драма, дилемите, пред които са изправени персонажите, са много по-ярки от фантастичните елементи. Всъщност, те са и много по-сложни за разбиране и проследяване. Именно те правят сериала уникален – персонажите са представени по много реалистичен начин и дори тримата млади влюбени – Франк, Джо и Джулиана са много повече от върховете на един банален любовен триъгълник. Идеята на режисьора да ги раздели през целия втори сезон и да даде на всеки от тях отделна сюжетна линия и мотивация, е доста свежа и добре изпълнена. Както те, така и останалите персонажи са по-скоро в някакъв нюанс на сивото, отколкото само положителни или само отрицателни.

Истинските злодеи имат съвсем малко участие в цялата история и не натрапват присъствието си. За най-важен отрицателен персонаж може да се приеме Джон Смит, но именно той е и най-интригуващият, и в определен смисъл най-човечният, и не рядко печели симпатията на зрителите (което е забележително постижение и доказателство, че всички, въвлечени в изграждането на този образ, заслужават похвала). Смит е едновременно безмилостен убиец, способен и хитър кариерист, но и отдаден съпруг и баща. Любопитно е, че той, както и останалите висшестоящи нацисти в зоната на Райха, всъщност са американци, а самият Смит е бил офицер в американската армия, преди победата на Германия. Всъщност той се е присъединил към нацистите, не защото се интересува от идеологията им, а за да даде по-добър живот на себе си и семейството си (което към онзи момент се е състояло от Хелън, все още бременна с Томас). За разлика от него, Томас е наивен идеалист и мечтател – той вярва в нацистките идеи от сърце, защото така е възпитан и защото е в природата му. Разбира се, следването на подобни покварени идеи не би могло да доведе до друго, освен до трагедия…

Като цяло, втори сезон на сериала е по-заплетен, по-напрегнат и по-мрачен в сравнение с първия. Сюжетът съдържа обрати, които трудно биха могли да бъдат предвидени от зрителите. Финалът на сезона е емоционален и драматичен, макар и отворен. Наистина е трудно да се предскаже как ще се развие тази история и кои от персонажите отново ще кръстосат съдбите си. Това е нещо, което зрителите ще разберат през третия сезон, който все още няма насрочена дата, но най-вероятно ще бъде готов в края на тази или началото на следващата година.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,90)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
9 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

рин

Мдам, припомни си – като писахме и с Миро за сезона

Мир и любов може да има само, ако интелекта на всички мине на няколко хиляди точки IQ и няма общо с нациите.
Българите са създавали и подпомагали различни етноси, народи и племенца да създават държави и да станат нации, за да не загинат, още от време оно, античния свят, а ти искаш да махаш нациите от уравнението? ехо!??! 😅

Петя Ивайлова

Сигурно ще се формират нови нации – хората са различни, не е възможно да бъдат постоянно сплотени 🙂 Напоследък си мисля, че чиповете са по-сигурния начин да се постигнат дълготрайни мир и любов – стига да работят добре и никой да няма достъп до тях(за да манипулира населението). Представи си – изведнъж всички стават по-малко агресивни и започват да си гледат работата, вместо да се мъчат да се налагат на околните…

Петър Атанасов

Изгледах и аз втори сезон вече. В началото изглеждаше все едно сценаристите съвсем са се загубили и нямат представа какво да правят с екранното време, но последните два епизода си струваха. Любопитно ми е накъде ще отидат нещата.

Впрочем, дали наистина ако елементът нация се изтрие от съществуване (дали чрез естественото му отпадане, което все някога ще се случи в нашия свят, или чрез налагането на една-единствена нация навсякъде и изтребване на всички други, както можеше да се случи в сериала), то ще се възцарят навсякъде дълготрайни мир и любов?

Петя Ивайлова

Неделчо, прав си; така се получи, понеже ревюто е на двата сезона и ми беше трудно да коментирам втория, без да изясня случилото се в първи сезон. По принцип беше правилно да се напише ревю на първи сезон още миналата година с много по-малко преразказ на сюжета и повече коментар за достойнствата на сериала, а сега да пиша направо за втори, но уви пропуснах тази възможност.. Затова от една страна приемам, че повечето хора вече са гледали първия сезон, а от друга – че ако не го обобщя, нещата са някак са половинчати. Всъщност, няма големи спойлери от втория сезон – сюжетът по-скоро е маркиран, но нищо значимо не е разкрито.

рин

@Неделчо Ласков „Иначе първите два сезона, можем спокойно да ги отпишем от редиците на фантастиката.“

Сериала е с вътрешна насоченост от външен фантастичен елемент и този елемент е да виждаш в бъдещето/или паралената реалност, която е вид виждане в бъдещето и тъй като всяко действие, в един и същ момент води до различни промени, ние наблюдаваме как тези хора виждайки и разбирайки това се опитват да променят съдбите си, виждаме тяхната ЛИЧНОСТНА БОРБА и ПРОМЯНА. Това е нещо много важно за всеки индивид на нашата планета, ако можеше да видиш различни неща в бъдещето и да знаеш, че можеш да ги промениш и че може и към по-добро, какво би направил в случая за да се получи?… и тъй като сериала ни показва една паралена реалност, той си влиза във фантастиката от раз. Сериала е с философска и психологична насоченост, а не към технологично такава, ама как ходят в другата реалност или виждат, кой стои зад този феномен, откъде и как идват филмите и тн… Насочеността на сериала е друга, еволюция, тя започва отвътре, с вътрешната борба и избора, революцията идва от индивида, започва от Аз-а, разпространява се после навън, като едно камъче, което събаря каруцата или лавина от такива, които смилат всичко по пътя си. 🙂 Докато ние гледаме една различна реалност на нашата, тази реалност всъщност гледа нас. 🙂

Поздрави.

Неделчо Ласков

Нямаше да коментирам, ама…
Прочетох, че е ревю със спойлери и си го оставих за по-късно, защото имах още 4 епизода от втори сезон. С удоволствие си ги изгледах преди няколко дена и сега с нетърпение отворих пак ревюто да прочета какво мислиш… И чета, и чета, и чета, и в 80% от текста се разказва сюжета на сериала… ама разказва, все едно че е разказ. И то със някакви подробности и детайли, които не са особено значителни. По едно време започнах да пропускам изречения, защото ми писна да чета какво е станало – та аз нали го гледах това.
Накрая, толкова ми писна, че изобщо не стигнах до частта, в която си казваш твоето мнение. (Нали има такава някъде накрая?)
В крайна сметка това ревю към кого е насочено? Хората, които сме гледали сериала, не искаме да четем преразказана версия. Хората, които не са гледали сериала, могат да прочетат това ревю и няма да има нужда да го гледат. Ама не е това целта, нали?
Извинявай, Петя, не искам да съм груб, моля приеми го като конструктивна критика! В бъдещите ревюта може да разкажеш главно за какво става дума, в случай че някой го е гледал отдавна. Но по-хубаво би било да има повече анализ на хубавите елементи и отличителни черти, и също и някаква критика, ако е имало неща, които са те подразнили. Личното мнение е хубаво и важно в ревютата. 🙂

Иначе колкото до сериала – хубав е, интересен е, оригинален е. Много бих искал да се задълбочи малко фантастичният елемент и да се разкрие повече от него. Иначе първите два сезона, можем спокойно да ги отпишем от редиците на фантастиката.

Петя Ивайлова

Е, да – не може да се каже, че е по-динамичен, но се случват повече неща 🙂

рин

Няма разлика, една от причините да не влезе в класацията ми е точно тази, явно и трети сезон ще е със същото наложено темпо.

Петър Атанасов

Втори сезон по-динамичен ли е от първи, че първи ми беше малко бавничък