Съзряване в една нова, почти извънземна Земя

Ревю на книгата „Ритуали на съзряването“ от Октавия Е. Бътлър, изд. „Колибри“

Rituali_na_suzrqvaneto cccПреди малко повече от година попаднах на романа „Зора“ от Октавия Е. Бътлър – начало на трилогията „Ксеногенезис“, излязла в САЩ преди почти четвърт век. Останах много приятно изненадан от размаха и въображението, с които авторката развива света си, както и от повдигнатите теми за размисъл относно същността на човека като индивид и като част от общество и раса.

Човечеството почти е унищожило себе си и Земята в ядрена война, но извънземните оанкали успяват да спасят известно количество от нас и да възстановят планетата. Те обаче са ни изключително чужди като вид и също искат нещо от нас – нашите гени, за да се обединим и да дадем начало на нова раса от хибриди, по-добра и от двете стари такива. Бътлър проявява особена изобретателност в създаването и описването на оанкалите – техните биология и начин на мислене, и демонстрира някои от най-добрите страни на фантастиката като жанр.

Е, от известно време на пазара е и втората част от трилогията, „Ритуали на съзряването“. Тя стига дори по-далеч от предшественика си. Ако сте харесали „Зора“, то със сигурност ще харесате и продължението. Ако пък сте от тези, които не са впечатлени от първата част заради по-мудно действие и твърде подробно описание на мисли и чувства, дайте все пак шанс и на втората. Не че е изпълнена с екшън, но тъй като читателят вече е запознат с новата Земя, населявана от променени хора и оанкали, не се губи толкова обем в експозиция. Същевременно, ако случайно искате да почнете направо с „Ритуали на съзряването“, не би трябвало да имате проблем с вникването в нея дори да сте пропуснали „Зора“.

„Ритуали на съзряването“ започва със зачеването и раждането на Акин – един много важен хибрид между човек и оанкали, син на Лилит, главната героиня от първата книга. Акин е конструкт – оанкалите са упражнили своята способност да променят и нагласят гените на децата си в зародиш върху него. Още с описанието на неговото раждане и първите му мисли Октавия Бътлър ни залива със смелите си идеи и повдигнати теми за размисъл относно човека, обществото и как би разсъждавал един индивид с различна перспектива – човек, който хем е човек, хем не е.

zora_coverАкин се развива доста бързо, поне умствено (може да говори още като бебе), и е непреодолимо любопитен. Любопитството понякога му докарва проблеми, но по-често му дава възможност да опознава различни неща, същества и гледни точки, а това го прави по-умен и адекватен в реакциите си на предизвикателствата. Ще ви е малко трудно да се влюбите или идентифицирате с него, тъй като, колкото и да се стреми към човешкото в себе си, той все пак е и доста извънземен. Въпреки това, няма да имате никакви проблеми да опознавате света през неговите очи, тъй като Октавия Бътлър явно е майстор на това да вкарва читателя в чуждия ум.

За щастие, Лилит все още присъства като героиня, в началото дори на моменти е водеща, а изместването на фокуса върху Акин е плавно и позволява на читателя да се заплени и от неговата история дотолкова, че да не му бъде мъчно за липсата на Лилит в по-късните глави. Това прави достатъчно плавно и пленително потапянето в света на новата Земя, която ние изследваме заедно с Акин като такава, каквато вече е – нова, променена и непозната планета.

Светът и човечеството, такива, каквито ги познаваме, вече са само спомен от миналото. Те никога няма да се върнат, колкото и да се съпротивляват определени човешки общности срещу промяната. Факт е, че основната причина за това са оанкалите. Те дават избор на хората – или да се присъединят към тяхното общество и да вървят напред към промяната, или да живеят встрани, но без възможността да имат деца и да продължават по предишния си път на развитие. Тоест, при всички положения голяма част от старите човешки характеристики вече са заличени. Оанкалите не правят това само от егоизъм или защото са лоши, напротив, правят го, защото са убедени, че човечеството не би оцеляло връщането си към старата форма. Съчетанието между интелигентност и склонност към създаване и вписване в йерархични структури са това, което вече ни е довело веднъж до унищожение. И ще ни доведе до същото, ако бъдем оставени отново без извънземна намеса.

Естествено, зрънце надежда за оцеляване при старите условия има и именно това движи хората-бунтовници, мотивирайки ги да продължат да се съпротивляват на оанкалските планове, а също мотивира и Акин да не се отказва от човешката си страна въпреки всичко, което оанкалските гени му носят.

Всичко, което докоснеш, променяш. Всичко, което промениш, променя теб.

Всичко, което докоснеш, променяш. Всичко, което промениш, променя теб.

Общо взето, конфликтът е много интересен, а Октавия Бътлър е доста детайлна в описването и на двете страни – по-човешката в началото и по-оанкалската във втората половина от романа. Като, разбира се, двете са в непрекъснато взаимодействие, тъй като Акин не може да съществува без едната или другата си половина. Именно след като опознава и двете си части, главният герой стига до решението, за което се оказва, че е бил подготвян от самото си зачеване. То се взима накрая и ни подготвя за третата част на книгата, която се очертава също толкова вълнуваща, новаторска и интересна, колкото първите две. Явно ще се спази и традицията да се отива към все по-извънземна обстановка и психология, все повече отдалечаване от това, което ние днес, в нашата реалност, познаваме като човешко. И именно това ме печели като фен на „Ксеногенезис“.

Не се съмнявам, че много от читателите няма да се зарадват на привидната липса на действие и незаплетен сюжет. Аз самият също по принцип не обичам такъв тип книги. Но тук идеите и новаторството са толкова много и толкова завладяващи, че липсата на екшън и пуцалки грам не ми пречат.

Отново се чувствам длъжен да отправя поздравления към издателството – първо, за смелия избор да публикуват тази трилогия, независимо, че ми е набор и че е доста по-различна от стандартните четива на пазара, второ, за добрите превод и редакция, и трето, за поредната красива корица, която, макар и с известни фактологически неточности, е напълно адекватна на романа. „Колибри“ вече понатрупаха солидно количество заглавия за своята поредица „Галактики“ и гордо изброяват всички публикувани книги в нея досега на първата страница от всяко ново издание. Всичко това са елементи, които, макар и комерсиални по същество, се оценяват високо от почитателите на жанра и говорят за залагане на качеството и стремеж към лидерство на пазара.

Общо взето, „Ритуали за съзряването“ и трилогията „Ксеногенезис“ не са за всеки, но неслучайно се смятат за класика. Определено това е нещо различно, което ще се хареса на опитните читатели и търсачите на нови идеи и усещания. Аз лично изключително много се радвам, че съм се докоснал до тези творби, и ще чакам третата част с нетърпение.

 

БележникМоята оценка:
История – 5-
Герои – 5.50
Стил на писане – 5+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 7
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 7
Степен на оригиналност – 7
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Отличен (5.75)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |