Сляпа ли е любовта?

Ревю на „Короната” – книга пета от поредицата „Изборът” на Кийра Кас и издателство „Егмонт”

97895427173621461759645Макар че „Наследницата” беше като цяло разочароваща книга (поне за мен), очаквах да прочета продължението й с интерес. Любопитството ми бе породено от няколко неща – на първо място, исках да разбера дали творческото вдъхновение на Кийра Кас се е възвърнало (поне на нивото на последната книга от трилогията за Америка Сингър), на второ – исках да знам кой достоен кандидат ще избере принцеса Идлин Шрийв, и на трето – очаквах с нетърпение да прочета продължението на странния клифхенгър от финала на романа (спойлер от сюжета на „Наследницата”: кралица Америка получава удар, понеже големият й син Арън бяга от двореца, за да се ожени за своята любима – принцесата на Франция). Дали Кийра Кас е толкова смела, че да убие харесваната от всички Америка, само за да направи историята на скучната й дъщеря по-интересна??

„Короната” даде отговорите на тези въпроси – два от тях няма да бъдат издадени в това ревю, защото избягвам спойлерите. Не искам да разкрия кой е избраникът (поне не направо), нито дали обичаната кралица оцелява, но затова пък ще отговоря на въпроса дали втората и (засега) последна книга за Идлин, е на нивото на своите предшественици. Накратко – не. „Короната” не само не може да се мери с книгите за първия Избор, но и успява да бъде по-безинтересна и разочароваща от „Наследницата”.

Думата, която най-точно може да опише сюжета, е „постен”. Сякаш авторката е започнала да разработва една идея, но някъде по средата е загубила и вдъхновение, и стимул, и просто е решила да претупа нещата, колкото да не е без хич… Не мога да не забележа, че принцеса Идлин не само не получи трилогия, подобно на майка си, но и втората книга не успя да стигне до обичайните за Кас 327 страници. Не знам какви са бъдещите творчески планове на писателката, но поне засега изглежда, че магията се е изчерпала.

maxresdefaultИсторията накратко: Притеснена от болестта на майка си, Идлин решава да ускори Избора и отпраща повечето си кандидати, като оставя само шестима – Елитът. Един от младежите се отказва в самото начало, тъй като осъзнава, че не е влюбен в принцесата (а и на всички е ясно, че цялата инициатива е лишена от живец – наистина на всички – не само читателите, но и персонажите сякаш го осъзнават). Останалите от Елита вече познаваме както по име, така и по характер, тъй като те са и единствените момчета, на които авторката обърна по-сериозно внимание в „Наследницата”. Кайл, Хенри (придружен от преводача Ерик), Хейл, Иън и Фокс са на финалната права. Идлин харесва някои от тях повече, но не може да се каже, че е влюбена в някого. Принцесата се измъчва от мисълта, че няма да открие сродната си душа и, за разлика от родителите си, никога няма да стане част от приказна любовна история.

В някои от чуждестранните издания, книгата е била придружена от тези красиви карти на персонажите.

В някои от чуждестранните издания, книгата е била придружена от тези красиви карти на персонажите.

Тъкмо когато нещата започват да се променят, животът на младата красавица е разтърсен от нова неприятност – появява се Мерид Илеа (син на водача на добрите бунтовници от трилогията за Америка). Младият мъж се оказва опасен противник, който има потенциал да превърне живота на принцесата в ад (поне според собственото й въображение, тъй като няма реална заплаха). В този напрегнат момент, Иди е изправена пред още едно изпитание – баща й предлага да й отстъпи короната и да я направи кралица още преди да е избрала бъдещия си съпруг. Принцесата трябва да поеме огромна отговорност на плещите си и да избере спътника си в живота възможно най-скоро, но изборът на сърцето е неочакван и може да предизвика политически скандал…

Изпъкващите персонажи са същите, като в предходната книга, с изключение на „злодея” Мерид. Повечето от тях отбелязват известен прогрес, но в някои случаи той по-скоро е пожелателен, отколкото реален. Например, личи си, че Кийра Кас е възнамерявала Идлин да е егоистична и несимпатична в началото, но постепенно да се промени и да еволюира в истински стойностна личност. Авторката дори си вярва, че е успяла да внуши тази промяна, но обективно погледнато това не е така.

Любителят на модата Хейл

Любителят на модата Хейл

Кралица Идлин Хелена Маргарет Шрийв, чието име, както се оказва, означава „Принцеса Лъскава Перла” (колко оригинално!) има още по-голямо самочувствие и макар, че си мисли, че се грижи за благото на народа, в действителност се ръководи най-вече от собствените си нужди и желания. Дори изборът й на съпруг – т.е. изборът на сърцето й, отговаря на нейния затворен и горделив характер – в крайна сметка, принцесата се влюбва в този, който й се кланя най-ниско и според когото тя е родена да издава заповеди (този коментар, направен от щастливия избраник, би трябвало да е шеговит комплимент). Като държавник, принцесата не е по-умна от родителите си – взима важни, дори исторически решения, които вероятно биха създали повече раздор, отколкото нещо добро, в дългосрочен план.

Някои от елитните кандидати разкриват истинската си природа и откриват любовта по изключително политически коректен начин – това е прекрасно, но просто си личи как Кийра Кас е искала да вкара определени социални теми в текста, без значение дали пасват, или не. Самата принцеса разбира нелепостта на ситуацията (поне си представя колко нелепо би изглеждала в медиите) – някои от най-добрите кандидати за ръката й се влюбват помежду си, вместо да гаснат от любов по нея.  Тя има право, а и начинът, по който авторката поднася събитията, ги прави да изглеждат по-скоро комични, отколкото емоционално разголващи. И все пак, може би този развой е по-оригинален от развръзките на няколко странични любовни истории по време на първия Избор, когато няколко от по-интересните и значими персонажи намериха истинските си любими сред слугите в двореца.

Синът на мис Марли и бъдещ архитект - Кайл.

Синът на мис Марли и бъдещ архитект – Кайл.

Нещо подобно можеше да се случи и тук, тъй като Нийна – бивша прислужница, повишена в придворна дама/лична асистентка, а и новата слугиня на принцесата така и си остават неженени…

Интересно е, че Нийна има проблеми с приятеля си, който уж е голямата й любов, но тя едва не се разделя с него заради работата, която не иска да напусне. Този мотив, че кариерата е по-важна от семейството – поне за жените, се повтаря на няколко нива. Самата Идлин е олицетворение на женската сила (в нейния случай – придобита по закон, а не заради лични качества). Лейди Брайс – една от доверените й съветници, се превръща в първия (временен) премиер на Илеа, а братът на Иди – Арън, се жени за френската принцеса Камил.

Камил, също като близначката на мъжа си, ще стане кралица един ден и ще управлява сама страната си. Темата за феминизма изглежда е централна за сюжета. Очевидно е, че всички персонажи от мъжки пол са под чехъл (с изключение на тези от по-старото поколение) – както изяснихме, около половината от елитните кандидати не са особено мъжествени, а останалите са напълно подвластни на волята на Иди. Освен това, за разлика от Америка, която става кралица след брака, съпругът на принцесата няма да придобие титлата крал, а ще се превърне в принц-консорт. Всичкият този нерафиниран феминизъм е поднесен безцеремонно и по-скоро разваля сюжета, вместо да го прави по-стойностен и натоварен с дълбоки социални послания. Причината за това е в прозрачния и повърхностен начин, по който авторката го натрапва на читателите, вместо да използва по-деликатен подход, за да поднесе новите си убеждения.

Преводачът Ерик (Еико).

Преводачът Ерик (Еико).

Както споменах, в живота на Идлин се появява още един неочакван кандидат – Мерид Илеа. Мерид е коварен и лош по стандартите на Кас, тъй като направо заявява на принцесата, че иска да се ожени за нея, не защото я харесва, а за да придобие власт и да управлява. Всъщност, той вече има известна власт, тъй като е популярен сред народа (за разлика от Идлин), медиите го обичат и следят всяка негова стъпка. Мерид използва популярността си, за да прави намеци, че с принцесата са влюбени, а Изборът е само бутафория. ТОВА – т.е. публичните му изяви, както и заплахата, че ще я очерни в медиите, са единствените му зли дела. Иди си представя, че ако го приеме за съпруг, той ще я бутне по стълбите или ще я удави във ваната, но нямаме реални доказателства, че Мерид наистина е зъл. Да – той не е особено приятен, но не може да се мери с други неприятни персонажи – като например Джоузи, сетрата на Кайл (която се променя изненадващо и внезапно преди финала). Мерид Илеа има заложби на политик и въпреки, че накрая Идлин вярва, че го е неутрализирала, именно той е най-вероятният бъдещ премиер на страната…

Финалът на романа е претупан като целия сюжет – историята прекъсва някак изведнъж и наистина не е напълно ясно, дали авторката поначало е планирала да напише само две книги за Идлин Шрийв, или е била принудена да съкрати историята. Донякъде може да се каже, че основната интрига е приключена – принцесата, както е редно, намира любовта, а кралството е на прага на поредните реформи… Въпреки това, усещането за неудовлетвореност е доста силно и то ярко подчертава убеждението ми, че „Единствената” трябваше да е последната книга от тази поредица…

бележникМоята оценка:

История – 3
Герои – 3
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3
Степен на оригиналност – 3
Старание на автора – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Среден (3,40)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |