Страданието на оцелелите

Ревю на „Окончателна директива” – четвърта книга/предистория на поредицата „Лабиринтът” на Джеймс Дашнър и издателство Бард

Okonchatelna direktiva„Лабиринтът” е една от любимите ми постапокалиптични поредици – поне книжната версия, от филмите има много какво да се желае. Харесвам атмосферата, харесвам стила на автора, начина, по който Дашнър съумява да изгради едновременно интригуваща мистерия и динамичен сюжет, който не забавя темпо до самия край. Именно заради това очакванията ми за предисторията на трилогията – „Окончателна директива” бяха може би прекалено завишени.

В действителност романът не е лош, но не може да се мери с предшествениците си. Причините за това са няколко – на първо място, една от най-силните страни на „Лабиринтът” е оригиналността на историята и това, че читателят постепенно разбира какво се случва. Картината на света се разкрива малко по малко пред персонажите, а зад всеки ъгъл дебнат изненади и предателства. Разбира се, точно изчерпването на елементът на изненада е това, което прави третата част от трилогията най-слабата от трите. В „Окончателна директива” този елемент почти отсъства. Всеки, който е чел внимателно останалите книги, знае какво да очаква. А именно – Земята е сполетяна от ужасяващо бедствие – унищожителни слънчеви изригвания буквално променят лицето на планетата, цивилизацията е пред разпад, а климатичните условия са променени завинаги. Оцелелите едва са се отърсили от ужаса, когато са споходени от нова беда – плъзва непознат и силно заразен вирус, който превръща хората в подобни на зомбита откачалки („побърканяци”). Както феновете на поредицата знаят – вирусът не просто е изпуснат. Той е разпространен умишлено, за да понамали земното население и да осигури по-лесното оцеляване на определени (привилигировани) групи хора, в условията на свят с ограничени ресурси. Когато болестта (наречена „избликът”) излиза извън контрол, е създадена организацията със звучно име ЗЛО (Земна лига за отбрана), чиято задача е да изследва хората с вроден имунитет и да създаде лекарство.

Интересна и много удачна корица на немскоезичното издание.

Интересна и много удачна корица на немскоезичното издание.

Действието в „Окончателна директива” се развива непосредствено преди създаването на ЗЛО и тринадесет години преди събитията от първата книга от поредицата. Сюжетът проследява премеждията на група оцелели, които са преминали през какво ли не, докато не открият спокойно място, където да реорганизират живота си. Марк и Трина са тийнейджъри, които се познават от деца. Бедствието ги е накарало да се сближат и, макар че все още страдат заради загубите и преживения кошмар, те гледат с надежда бъдещето и си създават ново семейство сред хората, с които са преживели заедно слънчевите изригвания и последвалият хаос. Техен закрилник и своеобразна бащинска фигура е Алек – бивш военен, който неведнъж е спасявал живота им. Ежедневието им е изпълнено с лишения, но спокойно и дори донякъде приятно, откакто са се установили в новопостроено градче в Апалачите. Селището, подобно на много други в района е изградено със задружните усилия на оцелели, събрали се от различни (вече необитаеми и изпепелени от слънцето) части на страната. Всеки един от тези хора е изгубил всичко, което е имал и е преминал през ада; никой от тях не може да допусне, че най-лошото тепърва предстои.

Животът на малката общност е смутен от берг (летателен апарат – не бива да забравяте, че действието се развива някъде в бъдещето и технологиите са екзотични и по-напреднали от нашите), чийто екипаж без предупреждение открива стрелба по хората. Мнозина умират на място, покосени от странни малки стрелички. Алек и Марк успяват да се качат на борда и на свой ред атакуват екипажа. Те не научават много за причината за нападението или за това, кои всъщност са нападателите – единственото, което разбират, е, че стреличките са били заразени с неизвестен смъртоносен вирус. В последвалото стълкновение между Алек и пилота, бергът се разбива сред дърветата на немалко разстояние от селището им. Преди да поемат към дома, двамата попадат на работещ таблет, от който Алек разбира къде е вероятната база на нападателите. Обратно в градчето ги очаква опустошение – голяма част от хората са мъртви, а останалите живи са наплашени и/или заразени с нещо, което им причинява бавна и мъчителна смърт. Трина, Лана и още неколцина от приятелите на Марк и Алек са живи, но постепенно става ясно, че болестта бавно превзема и техните умове.

Групата (по-точно това, което остава от нея) поема към базата на берга, за да търси информация и лекарство. По пътя те се натъкват на други опустошени селища, подобни на тяхното и зловещи, жестоки хора, които бавно но сигурно са започнали да губят всичко човешко в себе си. Срещат се и с Диди – 4-5 годишно момиченце, което е било простреляно със стреличка, но очевидно не е засегнато от болестта. Детето е останало без близки и е мразено и преследвано от доскорошните си съграждани, които в лудостта си винят него за сполетялото ги нещастие. Трина го взема под крилото си и скоро осъзнава, че Диди притежава естествен имунитет към вируса.

Джеймс Дашнър

Джеймс Дашнър

Персонажите, чиито стъпки проследява творбата, също не са сред силните й страни. С едно малко изключение – това са хора, които са напълно нови за историята, т.е. от самото начало читателят с право би могъл да допусне, че всички те са обречени (тъй като знаем, че всички, които по един или друг начин са замесени в създаването на ЗЛО са били поразени от изблика, освен това мнозинството от хората нямат имунитет). Това донякъде пречи да се почувства истинска емпатия към някого от тях. За разлика от Нют, който е един от най-симпатичните и добре развити образи в поредицата, Алек, Марк, Трина и т.н. са герои, за които по начало няма голяма надежда и съответно загубата на някой от тях не е така трагична. Те по-скоро служат на историята, вместо да се превърнат в неин двигател. А и честно казано никой от тях не се откроява с нещо специално. Докато Том, Миньо, Нют и останалите по-запомнящи се герои от трилогията бяха по своему специални, Алек и Марк (най-добре развитите персонажи в книгата) са най-общо казано добри хора, притежаващи решимост да оцелеят и определени умения, но като изключим това – те са доста обикновени. Това има и своите добри страни, тъй като за читателя е лесно да се идентифицира с тях – особено с Марк – млад мъж, който е измъчван от посттравматичен стрес, но освен това е щастлив от факта, че има възможност да бъде до любимата си (Трина).

Има нещо изключително нечестно в това, че хора, които вече са преживели един апокалипсис, само година по-късно са изправени пред втори. Ужасът, който се освобождава след разпространението на изблика, е далеч по-страшен от слънчевите изригвания. Алек и Марк стават свидетели на това как светът се превръща в гигантска лудница, но дават най-доброто от себе си, за да се противопоставят на ситуацията и доколкото могат да допринесат за разрешаването на кризата.

Атмосферата на творбата е майсторски изградена, въздействаща и доста мрачна – може би дори потискаща. За разлика от тази на останалите три книги, където въпреки ужасите, винаги има някаква светлина в края на тунела, тук историята е без изгледи за хубав край. Това може да се приеме и добре, и зле, в зависимост от нагласата на читателя, но ако харесвате книги за зомби апокалипсис, в които всичко и всеки е обречен, то „Окончателна директива” ще ви допадне.

Самият сюжет е напрегнат и забързан, опасностите и екшън сцените следват една след друга, а героите нямат време да си поемат дъх (което изглежда е типично за Дашнър). Ужасяващите събития след разпространяването на вируса са съчетани с не по-малко мрачни ретроспективни епизоди от първите дни след слънчевите изригвания. Финалът подхожда добре на цялостния тон на книгата и успява да създаде плавна връзка с първата част от поредицата.

Още една предистория на "Лабиринта" ще излезе в Америка догодина. Този път събитията ще бъдат разказани от гледната точка на Нют.

Още една предистория на „Лабиринтът“ ще излезе в Америка догодина. Този път събитията ще бъдат предадени от гледната точка на Нют.

За съжаление отговорите, които „Окончателна директива” предлага на феновете на „Лабиринтът”, може би не са точно това, което те очакват. Вероятно много хора са си задавали въпроса защо ЗЛО е решило да процедира именно по този начин – т.е. да пуска контролни групи от младежи във високо технологични лабиринти. Ясно е, че момчетата и момичетата са изследвани с цел да се установи защо мозъкът на тези с имунитет функционира различно от този на обикновените хора. Но все пак, изпитанията, на които Томас и приятелите му са подложени са прекалено сложни, прекалено жестоки, а и прекалено скъпи за изпълнение. Никой от тези въпроси не е разгледан или дори засегнат в „Окончателна директива”. Книгата предлага някои други отговори, но поне според мен – фокусът не е върху най-интересните теми. Ако Джеймс Дашнър беше написал предистория със сюжет, концентриран върху създаването на ЗЛО, плановете на организацията и споровете между враждуващите фракции, а не върху самия апокалипсис, вероятно щеше да се получи нещо по-интересно. Всъщност, след бърза проверка в мрежата открих, че Дашнър действително пише втора предистория с оригинално заглавие The Fever Code. Може би тя ще отговори на очакванията ми и ще засегне темите, които за мен са интересни, и които останаха неразгледани в „Окончателна директива”? Предстои да разберем.

БележникМоята оценка:
История – 4
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (4,60)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |