Страната на сънищата зашита с Иглата на Лабакан

Поздравления за Юлия Спиридонова и издателство „Кръгозор“! Те успяха да реализират докрай цяла трилогия, която да зариби децата по фентъзи жанра! „Страната на сънищата“ е идеално съобразена с възрастта и предполагаемите интереси на читателите си, а също така и си личи, че е българска (за разлика от много други нашенски книги и поредици, които изглеждат като преведени).

В първата книга се запознахме с Иво, който стана крал на Страната на сънищата – паралелен свят, където човешките души се пренасят, докато телата спят. Малчуганът победи злия магьосник и успя да върне мира в двата свята. Приятно фентъзи, идеално първо потапяне в жанра за децата.

Във втората книга Юлка направи завой към комедия и пародия – отново имахме фентъзи, но авторката заложи повече на идеята да разсмее малките си читатели, отколкото да ги въвлече в един вълшебен свят с епични конфликти. Което всъщност се получи доста добре и „Кралска кръв“ получи по-висока оценка от „Любими попътечо“.

В третата книга отново имаме заигравка с друг жанр – приключенските романи. За съжаление обаче, в „Иглата на Лабакан“ нещата не са толкова розови. Надявам се „Страната на сънищата“ да не остане трилогия, защото тази книга не е нито добра, нито адекватна последна част – Юлка може повече и тази иначе добра поредица заслужава по-добър финал.

На пръв поглед, корицата е много по-стилна от предишните. Личи си, че са вложени усилия от страна на художника и на издателите. Описанието отзад обаче леко притеснява. Враговете на Иво отново са се съюзили със злото, но този път не организират преврат и не подготвят инвазия на нова раса от чудовища. Напротив, съюзили са се с хората, за да изхвърлят варели с токсични отпадъци в страната на сънищата. За да спрат безчинствата им, Иво и неговата компания трябва да намерят Иглата на Лабакан, с която да зашият дупката между двата свята и да върнат нещата постарому. Те минават през няколко града и се зачитат в стари приказки, свързани в общ шифър, за да намерят ценния предмет.

Първо забелязваме еко-елемента, който Юлка е вкарала – опит да научи децата, че да се замърсява е лошо. В това няма нищо нередно, дори е похвално, но в комбинация със следващите моменти не говори добре. А именно, че отново се връщаме към Земята и хората. Винаги досега, когато съм се захващал с дадена поредица (независимо дали става дума за книги, филми, сериали или игри), връщането на Земята е било сигурен знак за изчерпване. Когато вече не можеш да създаваш нови светове, ти се осланяш на много по-удобния вариант с родната планета… който обикновено се оказва и най-скучният. Малко фантастични поредици, базирани в друг свят, измерение или планета, които се връщат към Земята, са оцелели след това – просто са ставали твърде скучни и поради липса на интерес у аудиторията са свършвали.

Нещо повече, Юлка се заиграва с приказки, които свързва в общ шифър. Тази идея винаги звучи примамливо, хитро и интересно отначало, но често резултатът е лош. И отново – издава творческа немощ. Поне по мое мнение. Тук не става дума за книгите на Дан Браун, където това е основният двигател на всички сюжети – тук става дума за детска фентъзи поредица, където трябва да се показват нови светове.

За съжаление, това впечатление, което получих само от описанието, се оказа напълно вярно за цялата книга.

Подразни ме и нещо друго – на много места сюжетът прескача от място на място без никаква връзка между тях. Просто едната глава свършва в нищото, а следващата продължава от ново нищо, без да е ясно как героите са направили прехода. Когато главите са със средна дължина 4 страници (което, ще повторя, е идеалната дължина от педагогическа гледна точка) и се налага една сцена да бъде описана в няколко глави, то прескачането не се усеща – просто текстът си продължава, все едно е същата глава. Но тогава авторът не бива да си позволява глави (не повече от 1-2), при които просто да се изтресе, че героите вече са на съвсем различно място. Трябва да има някакъв сравнително плавен преход, поне такъв, какъвто се ползваше в първите две книги.

Героите също ми се струват доста по-повърхностни от преди. Дори във втората книга, когато те бяха по-скоро пародии на себе си, зад тях имаше някакъв замисъл. Сега изглежда така, сякаш Юлка е гонила краен срок за книгата и просто е написала нещо си, колкото да свърши с поредица, която май й е станала досадна. Персонажите просто се движат от едно място на друго, но нямат реално развитие, сюжетът върви кухо и неангажиращо.

Имайте предвид също, че за да прочетете третата част, трябва да сте минали през първите две. Написана е за хора, които вече познават всички най-важни герои от поредицата, та дори и някои приказки и произведения, за които отделно трябва да сте чували. Не препоръчвам да четете самостоятелно, особено ако количеството на годините ви е едноцифрено.

И, след всички тези хули, които написах по адрес на „Иглата на Лабакан“, нека кажа и нещо хубаво, защото такова не липсва. Местата, които героите посещават, са изключително много. Идеята на Юлка може би е да разпали интерес у малчуганите да научат повече както за приказките, така и за интересните места по Земята. Не знам дали ще успее, но това поне внася много разнообразие.

Както би трябвало да бъде в една детска поредица, основното не е опасността над героите, не царят депресия и негативизъм, а напротив. Въпреки лошото, героите се обичат, привързани са един към друг, независимо дали по приятелска или роднинска линия, шегуват се. Показват се топли отношения, смях, доброта, изобщо силно позитивни неща – точно това им трябва на малките, за да се научат и те да бъдат такива.

Личи си, че романът е експеримент. Похвално е да се експериментира, дори и ако става дума за книга, която трябва да завърши една поредица, а не да залита в други жанрове. Просто този експеримент, според мен, не е достатъчно успешен. Искрено се надявам да има поне още една книга, която да бъде достоен финал за „Страната на сънищата“ – може би история за порастването на Иво – така или иначе читателите също растат и потребностите им се менят. От това, което прочетох в „Любими попътечо“ и „Кралска кръв“, просто знам, че Юлка може повече и поредицата заслужава повече.

Моята оценка:
История – 4-
Герои – 4-
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – x
Теми за размисъл – x
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4-
Степен на оригиналност – 4+
Старание на автора – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Добър (4.25)