Супергероиня, богиня или нещо различно?

Ревю на филма „Люси“ от Петър Атанасов.

lucy-scarlett-johansson-posterВече е официално – Скарлет Йохансон е една от най-оборотните звезди в Холивуд в момента. „Люси“, нейният най-нов филм (европейска продукция с ограничен бюджет), смачка „Херкулес“ по зрители и приходи в САЩ и продължава да се представя доста по-добре от очакваното. Това се дължи на няколко фактора, но най-основният е именно въпросната актриса, която носи филма на гърба си.

Трябва да признаем, че жената се справя добре с ролята си. Тя присъства на екран през 90% от времето, единствена заема всеки плакат към филма, а името й е над това на самата лента. Актьорските й качества, демонстрирани в „Люси“ според мен напълно оправдават звездния й статут. Очевидно Йохансон има достатъчно фенове, за да носи гарантиран успех на почти всичко, оглавявано от нея, и това не е незаслужено.

Защо съм толкова сигурен, че предимно името й привлича толкова много зрители ли? Ами защото гледах филма. И не че е лош. Не е шедьовър, но не е и брутална тъпотия. Просто не е комерсиален и не е замислен за масовия зрител, очакващ да види алтернативна Черна вдовица. Има по нещичко-две и за този тип фенове, но като цяло се прицелва в друг вид зрители.

И така, вероятно вече знаете какъв е сюжетът, но нека все пак ви го разкажа. Люси е обикновена американка в Тайланд, която е прецакана и неволно превърната в муле за наркотици. Но докато е измъчвана от похитителите си, пакетчето дрога, скрито в корема й, се пука и наркотикът навлиза в тялото й. Това обаче не е обикновена дрога, а синтезиран хормон СРН4. Ако се вярва на филма, това е вещество, което майката дава в много малко количество на зародиша си, за да започнат да му растат кости и въобще, да се развива. При Люси ефектът е, че клетките й започват да се делят с неестествена скорост, образуват се милиарди неврони и мозъкът й започва да увеличава ефективността си, достигайки накрая до 100%.

lucy 2Първата част на филма общо взето е като копирана от произволен сюжет за създаването на супергерой. Да, това с новата дрога и 10-те процента използване на мозъка са вече клишета и звучат абсурдно и нереалистично, но хайде да си признаем – да те удари мълния и да придобиеш неестествена скорост, или пък ухапване от паяк да ти даде способност да изстрелваш паяжини, или пък експериментално вещество да те превръща в зелено мускулесто чудовище когато се ядосаш – това са също толкова абсурдни и нереалистични замисли. Но никой не роптае против тях, защото имат силен бранд и орди фенове зад гърба си. Конкретният начин да се разработи идеята, даваща неестествени сили (наркотици, светкавица, костюм на прилеп) винаги е достоен за осмиване при този тип сюжети, така че не бих задълбавал върху него.

Тук обаче идеята въобще не е да се направи поредният супергеройски филм от конвейра на Марвел/ДС, а да се потърси нещо повече. Люси постепенно се превръща не просто в супергероиня, тя става свръхчовек, направо богиня. Нейното превъплъщение повдига редица интересни философски въпроси.

Какво значи да си човек? Люси започва като най-обикновено и неотличаващо се с нищо (освен с тигровото си сакенце) момиче-купонджийка. С придобиването на способностите обаче тя се откъсва все повече и повече от човешкото в себе си. Тя отключва тялото си за непознати досега усещания и изведнъж болката, като само едно от многото, спира да бъде толкова страшна. Придобива познания за света, живота и вселената и изведнъж смъртта на простолюдието около нея спира да я трогва. Придобива способност да контролира материята и времето и изведнъж преследващият я отряд от гангстери спира да й се струва някакъв проблем. Как да останеш човек, ако изведнъж осъзнаеш всичко, което хората не могат и да си представят?

lucy 3Всъщност, основното неудобство на ситуацията й е, че тя ще умре. Биологичната й система не може да си взаимодейства добре с хормона и тялото й скоро ще откаже. Тук идва друг интересен въпрос – какво би направил, ако притежаваш цялото знание на вселената, но ти остават само 24 часа живот? Много ми хареса изборът на Люси в този случай. Това не е американски блокбъстър, в който супергероят се юрка да отмъщава на лошите за несправедливости като убити родители, малтретиране в училище и т.н. злободневни теми. Героинята също така не седна да се тръшка за пропиляната младост, изкарвайки жизнена драма. Люси вече е над тези неща. Тя решава да сподели максимално количество от знанията си, за да бъде полезна на човечеството. Гангстерите по петите й, нейният собствен живот, вече не са нищо повече от мушица, която дори не е твърде досадна. Преди да се разтопи в безкрайността на вселената, Люси иска единствено да бъде полезна за развитието на вида, от който е тръгнала.

Тук идва и друг интересен въпрос – готово ли е човечеството за такова знание? Какво би се получило ако всички получим способностите на Люси? Отначало тя малко се притеснява, но героят на Морган Фрийман (професор, чиято основна роля е да „води“ филма с „научните“ си теории или да казва какво прави Люси в един или друг момент) е спокоен и уверен в добрата и отговорна страна на човечеството. Доста различно от убедеността на американските филми, че ни чакат само антиутопични сюжети, нали?

В скромните диалози се загатват и други екзистенциални въпроси. Дали същността ни е вечна? Дали умираме и какво става след като тялото ни престане да функционира? Какво е времето? Дали не е именно то основното измерение на вселената, докато математиката и математическите закони са само нашият опит да опростим сложното до ниво, което можем да възприемем?

lucy 4Именно тези философски моменти търсех, когато влязох в киносалона, за да гледам „Люси“. За съжаление, темите са само едва-едва загатнати и макар да са достатъчно ясно повдигнати, за да подтикнат към размисъл зрителите, които се вълнуват от такива неща, те не са добре разработени. Ако Люк Бесон не беше търсил начин да привлече феновете на Черната вдовица към „Люси“ и беше отделил повече време именно върху този аспект, щеше да се получи нещо много по-добро. Но Бесон търси да комбинира по малко (доста малко) и от двете, като резултатът е по-скоро разочарование и за двата типа зрители.

Може би най-доволни ще останат тези, които просто са отишли на кино, за да гледат Скарлет Йохансон. Тя съвсем спокойно изнася филма на гърба си и илюстрира отлично тези качества на лентата, за които е отговорна да представи. В началото тя е като плаха антилопка (както съвсем неделикатно филмът ни намекна с вмъкнатите кадри от Animal Planet – още един елемент, подходящ по-скоро за арт-кино, отколкото за блокбъстър), ужасена и неспособна да се опълчи на похитителите си. Плаче, трепери и се вайка. След като придобива способностите си обаче, Люси се превръща в подобие на Терминатор. Размята врагове и коли с махване на ръка и безизразна физиономия. Емоциите, човешкото у нея вече изчезват и остава само въплъщението на абсолютните знание и сила. В този смисъл, Йохансон прави една прекрасна актьорска игра, адекватна на исканото от нея.

Единственият много ярък проблем тук е твърде рязката трансформация. Люси не отделя и секунда, за да установи новите си сили, да изпробва това, което може и знае. Дрогата просто влиза в нея и от този момент нататък тя се превръща в машина. Трансформацията й във филма е показана буквално 1:1 в трейлъра – просто става и набива лошия, влязъл в стаята, за да я изнасили, след което започва да стреля и убива безпардонно. Това обаче е по вина на Люк Бесон, а не на Скарлет Йохансон. Бесон, колкото и да е гениален понякога, явно не знае как да се оправя с нещо толкова елементарно като закономерно развитие на героя.

lucy 5Е, както ревюто на Станимир Ставрев ще ви покаже, проблемите на филма всъщност са ужасно много и далеч не се ограничават с това недоглеждане. Постоянно имаме алогизми като разнасяне на оръжия или демонстрация на суперсили пред тълпи от хора, които не забелязват нищо нередно, шокиращо тъпи диалози (като разговора на Люси с майка й по телефона – от нищото тя започва да изрежда как чувства гравитацията и въртенето на Земята, живота на растенията, как си спомня за растежа на костите й и, по дяволите, дори за вкуса на кърмата от майка й! Вие бихте ли казали на майка си колко вкусна е била кърмата й?! Междувременно майката търпеливо слуша и изобщо не реагира, сякаш дъщеря й не звучи като побъркана, а просто разказва, че днес е ходила на ресторант. Или пък сцената в самолета, в която Люси започва да се разпада на атоми пред очите на всички и се заключва в тоалетната, но стюардите, които чукат на вратата, не са притеснени за това дали тя е добре и какво се случва, та пръстите й изчезват в облаци прах, а просто настояват тя да си седне на мястото, защото самолетът каца!).

Героите пък са доста повърхностни и е невъзможно да се заинтересуваш от тях (убягна ми причината френският полицай просто да се превърне в кученце на Люси, без да задава никакви въпроси), но това поне можем да обясним с факта, че филмът е концентриран върху жената от заглавието и ни показва как тя ги възприема – те са простолюдие и са само фон за последните й часове като земна. Люси няма как да се свърже емоционално с тях или да се заинтересува от жалките им съществувания, дори и да се опитва да си припомни откъде е тръгнала с внезапно открадната целувчица от полицая-помощник-зрител. В този смисъл, Бесон и Йохансон се справят отлично в създаването на героиня, която напуска близките си и е безразлична към случващото се около нея. Люси обаче, без силите си, дори не е богато разработена, запомняща се или атрактивна – тя е просто една от многото, прецакана да въплъти и илюстрира псевдонаучна теория. Това, разбираемо, ще затрудни и много зрители в идентифицирането им с нея.

lucy 6Търсещите зрелищен екшън и бойни сцени ще останат разочаровани – с изключение на една ненужна сцена с трошене на коли по улиците на Париж, подобни моменти почти няма. Финалната сцена, в която Люси се връща до началото на Сътворението, е впечатляваща, но леко плоска предвид неразвития сюжет и фактът, че един филм може да покаже само анимация и звук, а това е много далеч от възприятията, които героинята би трябвало да има. Изобщо, подобни амбициозни идеи, обхващащи Вселената, Времето и Съществуванието, е много трудно да се развият адекватно на филм. Може би на книга има начин да се докоснат малко по-адекватно, но не и пред камера (сещам се за „Танатонавтите“ на Бернар Вербер, който, впрочем, също е от Франция – явно там сега залитат по екзистенциализъм).

Между другото, „Люси“ е много добра илюстрация за това, колко важни са брандът и маркетингът в днешната кино индустрия. Типичните комиксови супергеройски елементи, както и участието на Йохансон ще са причината феновете на тези филми да гледат филма и, в последствие, да останат разочаровани. Същевременно, много от тях ще се заядат именно за абсурдността на тези елементи, въпреки че без усилие на мисълта ги прощават, когато става дума за наложените от Марвел и ДС супергерои. Маркетингът и промоцията на „Люси“, търсещи брой зрители, платили за билет, а не брой зрители, харесали филма, също опитват да превърнат една независимо продуцирана арт-лента в конвейрен блокбъстър. Не че „Люси“ би пожънала голям успех в арт-кината за некомерсиални филми (все пак и във философския департамент има липси), но нито един трейлър или промоционален текст не се и опита да отбележи, че тук ще има нещо различно – да не би комикс-феновете да се откажат да го гледат.

Прочетох няколко ревюта от американци (част от тях на ПРОФЕСИОНАЛНИ КРИТИЦИ!), които отделиха съществена част от текстовете си, за да разгледат въпроса коя героиня има повече суперсили – Люси или Скарлет Уич. За тях е по-важно НЕ какво означава да разбереш Вселената, А дали Люси или Скарлет Уич биха победили в директен двубой! Не, набийте си го в главите, Люси не е поредната Черна вдовица, нищо че се възползва от наивността ви, за да ви вземе парите. Търсете проблемите не в броя разрушени сгради, секси усмивки или сритани задници, а в други, по-важни неща. А ако не се интересувате от по-важни неща, нищо лошо, гледайте си „Трансформърс“, просто не ходете на „Люси“, защото не е за вас. Нищо че го рекламират постоянно по телевизията и познавате актрисата в главната роля.

В крайна сметка, „Люси“ е интересен филм, който се опитва да задоволи две различни публики, но оставя по малко горчивина във всяка от тях. Въпреки загатнатите философски въпроси, филмът не се взима твърде насериозно (което е хем хубаво, хем лошо) и ще трябва да си затворите очите за грубите пропуски в сценария. Но все пак, ако търсите нещо различно от типичните летни хитове без грам мисъл в зачатието, дайте му шанс. Може пък да ви хареса.

 

БележникМоята оценка:

История – 4
Герои – 4
Режисура и ефекти – 4
Актьорска игра – 6
Елементи на изненада – 3+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (4,60)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Станимир Ставрев

Миро, не е задължително. Драмите не страдат от този проблем, както и европейското кино.
Проблема е, че нормалния зрител рядко е запознат достатъчно с индустрията за да настрои очакванията си подобаващо.
Разбира се, че ще останеш разочарован ако очакваш сюжет и актьорска игра за Оскър от филм като Трансформърс. Ако обаче идеш с идеята, че ще гледаш забавен scifi екшън с готини коли, експлозии и мацки, шанса филма да ти хареса е много по-голям.

Миро

И двамата сте си прави. …. за мен лично е важно един филм да ме развлича, да ми е хванал вниманието някак си и по вазможност да е направен със завладяваща история. Факт е че в наше време големите пари се дават и съответно се очакват да се върнат от така наречените блокбъстъри и НЯМА истинско кино вече 🙁

Петър Атанасов

Също така разликата е в това, че в Люси са се опитали да вкарат някаква идея, нещо ново и различно. Не им се е получило много добре, но са опитали. И това е смисълът.

Да, Йохансон и Фрийман са вкарани с цел да се изстискат парички и да се привлекат зрители към филм, който иначе би минал незабелязяно, но, моля те, цялата комикс-кино индустрия работи с ЕДИНСТВЕНАТА цел да изстискват парички. Точно с аргумент алчност и комерсиалност НЯМА как да ми излизаш, когато сравняваме Люси и комиксовите простотии.

Иначе не се безпокой, много добре разбирам защо комиксовите филми се харесват и продават. Не ми се навлиза сега в темата, защото ще стане много дълъг коментар, а искам да си лягам 🙂 Но отдавна замислям такава статия и може би някой ден ще я напиша, та да може под нея да си изкараме най-накрая отдавна вихрещия се спор между нас 🙂

Станимир Ставрев

Атанасов, разликата между Люси и комиксовите филми по които плюеш толкова много е, че едните се правят със стил, режисура и любов към source material-a, докато „Люси“ е една простотия създадена за да изстиска парички от имената на Йохансен и Фрийман. Очевидно е, че филма е правен от човек който също като теб не разбира защо комиксовите филми се харесват и продават.
Преди да ми кажеш как феновете нямат вкус и са готови да абсорбират всичко в което има комикс герои може да прочетеш реакцията на публиката към филми като Daredevil, X-men: Origins, X-men The Last Stand, Batman & Robin.

[…] […]