Световната война със зомбитата

Ревю на романа „Z-та световна война” от Макс Брукс и издателство „Изток-Запад”

Корицата на българското издание на книгата

Филмите със зомбита, които се роят напоследък, предизвикаха истинска мания по живите мъртъвци. Дали са интересни или не, всички те имат един основен недостатък – развиват се само на едно място и се концентрират само върху едни герои. Досега не е направен филм, който да покаже как би се развила зомби-епидемията по целия свят, как би могла да се разпространи, как биха реагирали на заразата в различните страни и как биха се борили с нея. Още по-лошо – дори зомби-апокалипсисът да залее Земята, човечеството е достатъчно многобройно и хитро, за да оцелее и да възроди цивилизацията по някакъв начин. Никъде не е показано как оцелелите от немъртвата напаст възраждат обществото и как би се отразил този катаклизъм на различните региони.

Всички тези пропуски опитва да попълни Макс Брукс в своята „Z-та световна война”. В тази книга авторът прави умел опит да опише всички гореизброени моменти, допускайки идеята, че човечеството оцелява след зомби-апокалипсис. Нещо повече, в неговия труд немъртвите са по-скоро фон, на който да изпъкнат и да се извадят наяве всички проблеми на съвременното общество.

В романа няма главни герои, или поне не и такива в нормалния смисъл на думата. Творбата е всъщност сборник от интервюта с оцелелите от апокалипсиса, а като постоянно присъстващ герой (но с минимално участие в разговорите) може да се изтъкне интервюиращият. Авторът се е постарал да измисли събеседници от всякакви държави, професии и класи за своя интервюиращ. Те разказват за зомби-войната от своя гледна точка, като същевременно засягат и проблемите на довоенния свят, поради които е имало ненавременни правителствени реакции, излишна загуба на животи, неефективни мерки срещу немъртвите и т.н.

И така авторът от самото начало започва да критикува недостатъците на света ни днес. Заразата тръгва от Китай, където цензурата на властта пречи тя да се убие в зародиш. Разпространява се по целия свят по всякакви начини, включително и чрез трансплантация на нелегални органи, взети от трупове на заразени. Много жертви има в ЮАР, където устройството на гетата около градовете затруднява хората в борбата им да оцелеят – постройките им могат да се срутят върху тях при създаване на най-крехкото неравновесие, а звукът от стрелба с автомат не притеснява достатъчно хората, които вече са свикнали с него. Всеки интервюиран разказва за своя личен опит, с което вади болезнен проблем на своята държава наяве.

Авторът на книгата Макс Брукс дава интервю по време на Комик Кон

Именно заради тази своя изчерпателност и детайлност творбата на Макс Брукс е толкова уважавана, особено в родните му САЩ. Всъщност, авторът основно говори именно за САЩ и техните проблеми (индиректно, разбира се, чрез разказите на интервюираните). Дори когато става дума за герои от други държави, техните проблеми са описани от американска гледна точка и по типично американски начин. Именно това е и най-големият недостатък на книгата, според мен. Образите на неамериканците са много недостоверни и най-често принизени до стереотипите за тях в САЩ. Още повече, вероятно при повече от половината от тях, в изказванията има фрази като „При вас в САЩ е така, а при нас тук е друго яче – вие имате/нямате това, а ние онова”. Вероятно съм твърде строг към този недостатък, все пак авторът е описал вярно достатъчно голяма част от нещата, но мен лично това ме подразни.

Друг недостатък е дължината на книгата. По принцип смятам, че колкото по-дълга е една книга, толкова по-добре – повече четене, следователно повече кеф. Това обаче важи само за книгите, в които има развитие и повечето страници имат с какво да разнообразят предишните и какво ново да предложат на читателя. „Z-та световна война” е развита в 500 страници, а спокойно може да бъде събрана в 200-250. Схемата на интервюто и деликатното натрапване на авторовите мнения по политически и народопсихологически въпроси стават твърде очевидни към края, а нещата в крайна сметка се повтарят. При все това, голяма част от интервютата остават сякаш недовършени – героите разказват за един кратък момент от своите преживявания по време на войната, който да илюстрира дадения политически проблем, а всичко останало, което би било интересно от чисто човешка гледна точка, е зарязано.

Брад Пит е пуснал косичка, за да изпълни главната роля във филма

Разбира се, тези недостатъци не правят книгата лоша. Четивото си е направо задължително за всеки фен на историите със зомбита, а оригиналната постройка, многото сюжети, детайлност и старание на автора я отличават от почти всичко (даже най-вероятно всичко), което сте чели досега.

Интересно ми е как ще се филмира книгата – невъзможно е да се обхванат всички герои и всички социални проблеми, които те илюстрират. Самият автор казва, че не е бил ангажиран с адаптацията за кино и дори не знае какво ще представлява филмът, така че най-вероятно наистина няма да има почти нищо общо. Но все пак не бих заложил на възможността филмовата версия да се окаже поредната безмозъчна зомби-боза – едва ли са купили правата точно на тази книга, за да направят нещо посредствено.

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 4+
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 5.50
Маркетинг и промоция – 5.50
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.18)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.