Тежка е участта на героите…

Романът „Героите умират” дава начало на поредицата „Отвъдие” на американския новелист Матю Удринг Стоувър, посветена на приключенията на героя-актьор Каин. Книгата съчетава фентъзи и фантастика, епични битки и напрегнати екшън сцени с някои наистина сериозни теми за размисъл.

Фентъзи елементите със сигурност преобладават, но футуристичната реалност на бъдещето е изградена умело и интригуващо (макар и не задължително реалистично). Именно фантастичните елементи на сюжета и суровата антиутопична реалност, в която живеят персонажите, е това, което създава уникалната атмосфера на творбата. Преливането между двата свята, представени в романа, контрастите и приликите между тях са изградени майсторски. Всъщност, именно те са едно от основните неща, които правят книгата завладяваща и лесна за четене, въпреки големия й обем.

Авторът ни представя Земята след няколко века – повечето технологични играчки, които познаваме от научната фантастика, съществуват, но основната и най-впечатляваща промяна е в обществото, което е разделено на касти. На върха на социалната стълбица са Незаетите и Инвеститорите, следвани от Бизнесмените, Администраторите, Професионалистите (сред които са и Актьорите), Работниците, а на дъното са осъдените престъпници, които са киборгизирани и превърнати в Трудоваци. Преминаването в по-горна каста е възможно, макар и трудно, а поддържането на реда и съответно следенето за спазването на поведение от представителите на по-долните касти, е поверено на ужасяващата Социална полиция. Режимът, в който живеят хората е потиснически до крайност – случва се да избухват и бунтове, които са жестоко стъпквани от властниците, а основното средство за манипулация и успокояване на обществото са забавленията.

Става въпрос за специфичен вид забавления, базирани на невероятно научно откритие – земните учени са установили, че съществуват множество паралелни реалности, а една от тях – Отвъдие, е особено интересна. В нея магията е реалност, а редом с хората живеят (макар и доста изпаднали) елфи, джуджета, тролове и подобни. Открито е средство, чрез което могат да бъдат изпращани хора в тази реалност (но не и за постоянно), а преживяванията им се записват от специални устройства или се излъчват на живо за тези, които могат да си го позволят. Изпращаните хора са наречени Актьори, макар че те нямат предварителен сценарий, а само задачата да представят интересно Приключение, което винаги включва заплаха за живота им и убийства. Зрителите не само гледат приключенията на екран, но имат възможност да ги преживеят през очите на съответния актьор, посредством специални устройства (индукционни шлемове). Актьорите работят за Студията, която по принцип няма нищо общо с политика и не толерира убийства, но реално е тясно свързана със земните управници и защитава техните интереси.

Основният персонаж е Хари Майкълсън, чиято алтернативна самоличност е Каин – той е едновременно един от най-известните Актьори на Земята и най-умелият убиец в Отвъдие. Каин е отговорен за жестока гражданска война, която е довела до издигането на нов император в Анхана (столичния град на човешката империя). Хари донякъде се чувства виновен за последствията от действията си и иска да се промени и да приключи с убийствата, но не заради душевни терзания, а по-скоро заради любовта към съпругата си Шана (също Актриса). Отвратена от кръвожадната му природа, тя го е напуснала и е решена да се разведе с него. Когато научава, че Шана е изчезнала в Анхана по време на последното си Приключение и е офлайн (т.е. животът й е изложен на опасност, която няма нищо общо с враговете й в Отвъдие), той е решен да я спаси на всяка цена. За целта обаче се нуждае от позволението на Студията и трябва да изпълни едно условие, поставено му от Борда на директорите – да убие новия император Ма’елкот.

Образът на Хари/Каин е най-добре развитият в романа – той е изненадващо комплексен. Според всички, основната причина за главозамайващия успех на Каин е това, че Хари е напълно искрен и всъщност не играе роля, за разлика от повечето други Актьори. В действителност, Хари не се припокрива напълно с Каин – герой (или анти-герой, в случай че този термин ви харесва – аз предпочитам да не го използвам), който първо действа, а после мисли. Има свой кодекс на честта, но това не му пречи да убива хора, които му се доверяват, или такива, които са невъоръжени и по-слаби от него. Става ясно, че образът на Каин е нещо като отдушник за Хари, който е щастлив, че може да прави каквото си поиска в Отвъдие и поне за известно време да се освободи от потискащата земна реалност. В действителност, той е повече от това, което всички виждат, макар и да не си дава сметка за това –  освен да действа, Хари може и да мисли и не е длъжен да бъде послушна пионка в ръцете на Борда. Хари Майкълсън има решителен характер и е по своему морален, а сложността на неговия образ се допълва от преданата любов към съпругата му – за да я спаси, той е готов да убие всекиго и сам да умре – независимо дали тя ще отвърне на чувствата му.

Самата Шана също е истинска героиня – в Отвъдие тя е заклинателката Палас Рил. Мотивите й да стане актриса са, от една страна, да овладее магията (нещо, което няма как да стане на Земята), и от друга – да помага на хора – т.е. на хората в Отвъдие. Тя е изключително силен заклинател и въпреки че не умее да подбира приятелите си – смята Хари за повърхностен и жесток, а го е заменила с далеч по-недостоен мъж; е благородна и добра. Нейният образ не е така добре развит, като този на Каин, но е централен за сюжета и е свързан с някои значими събития и обрати.
Друг забележителен женски персонаж е Талан – млада жена-воин от Отвъдие, която е влюбена в Каин, но е готова да загърби чувствата си в името на това да постъпи както е редно.

Основният противник на Каин – императорът Ма’елкот също е сложен характер, който владее невъобразими сили. Той е могъщ и привидно непобедим. Мечтае да се превърне в жив бог – нещо повече – в Единствения бог, в една реалност, в която боговете не само са много, но са и активни. Ма’елкот е представен като красив, харизматичен и гениален – повечето му поданици благоговеят пред него, дори Каин му се възхищава. Според мен, той е прекалено изкуствен и помпозен, за да бъде истински интригуващ, но въпреки това неговото присъствие безспорно допринася за интригата на сюжета. Контрастът му с невидимия враг от Земята – Борда на директорите и бездушно злия Администратор Колбърг, кара читателя да се замисли кое е истинското лице на Злото – това на човека, който налага своята власт чрез личното си могъщество и кара поданиците си да му се кланят, или на скритите зад благоверна маска земни управници, които използват сложни схеми, за да опазят режима си.

Много по-жесток и отблъскващ от императора, е личният враг на Каин – граф Бърн. Той представлява извратен, изцяло отрицателен образ, който по някакви необясними причини е любимец на Ма’елкот. Ако се питате какво точно означава любимец – до края не е уточнено напълно, но може да се тълкува във всякакъв смисъл, включително интимен.

Както споменах по-горе – Хари Майкълсън има врагове и на Земята – а именно, неговият непосредствен шеф Артуро Колбърг – администраторът, който урежда Приключенията му и донякъде е допринесъл за неговия успех. Колбърг е зъл не толкова поради лични стремежи, а заради своята дребнава и ограничена природа – той гледа на Актьорите само като на продукт, а не като на живи същества, чийто живот е ценен. Самият той е олицетворение на порочния строй на земното общество и дори не осъзнава, че в действията му има нещо нередно.

Освен герои и злодеи, романът съдържа и някои други забележителни персонажи, които не се вписват в тези категории:

• Херцог Тоа Сител – шефът на тайната полиция на Анхана мрази Каин с основание – заради него е изгубил свои близки, а освен това има сериозни причини да подозира, че последният е актир (чудовищен демон от друга реалност – ранните прояви на Актьорите от преди времето на Каин са породили легенди…). Неговото присъствие свидетелства за далновидния подход на Стоувър – не задължително всички, които са против Каин, са отрицателни персонажи. Макар и верен слуга на императора (подобно на Бърн), Тоа Сител е способен и умен човек, който мисли доброто на народа на империята.
• Интересен е и Ламорак (Актьор, майстор на меча и заклинател). Той е персонаж, който позволява на автора да представи огромната разлика между Хари/Каин, който през цялото време е себе си и има чисти мотиви, дори когато извършва ужасни дела, и един мъж, стремящ се най-вече да даде тласък на кариерата си.
• Представител на порочното кастово общество е и Шермая Доул – Незаета дама, която става покровителка на Хари и Шана. За разлика от Колбърг, тя изиграва положителна роля, но също като него има извратени разбирания за света. Например – тя смята, че в начина, по който Актьорите излагат живота си на опасност, няма нищо нередно, а смъртта им в Отвъдие следва да се квалифицира като трудова злополука.
• Бащата на Хари – Дънкан, който страда от тежко душевно заболяване и живее в строго охраняван затвор, е изключително забележителен герой, чиято житейска драма е породена именно от отказа му да се подчини на потисническия режим. Въпреки състоянието си, той успява да дава добри съвети на сина си и му дава кураж, когато губи надежда. Именно той помага на Хари да осъзнае кой е истинският му враг – не императорът или Колбърг, или дори противният Бърн, а зрителите, които се наслаждават на кръвопролитията и винаги са жадни за още.

Действието се развива в рамките на една седмица – всяка глава от книгата е един ден (което значи, че главите са доста дълги). Това е всъщност времето живот, което остава на Шана/Палас, понеже, както споменах, хората от Земята не могат да остават завинаги в Отвъдие. Повествованието е оригинално – предадено е от първо лице във всички сцени, в които Хари е в ролята на Каин (а в някои случаи – и през погледа на Шана/Палас) и от трето, когато действието се развива на Земята или Каин и Палас отсъстват. Преходът е плавен и поражда желания ефект – читателят получава възможност наистина да разбере мотивацията на основните персонажи, както и да проследи историята от различен ъгъл.
Затова пък сцените на насилие са прекалено описателни – дори трудни за четене, поне за мен, но безспорно допринасят за автентичната атмосфера и вероятно биха се харесали на определен тип читатели.

Друг малък недостатък на сюжета е, че женските персонажи прекарват прекалено много време без дрехи без конкретна причина… Освен това, съществува малко недоразумение при представянето на императора – Ма’елкот цитира бащата на Каин – както става ясно, той не може да чете мисли и не знае за двойнствената самоличност на героя, така че остава неизяснено как е възможно това. Въпросните недостатъци са по-скоро незначителни, а за друг читател може би дори не биха били недостатъци, така че в действителност не отнемат от чара на романа.

Финалът на „Героите умират” е напрегнат и, макар че заема стотина страници, се чете на един дъх. Заедно с епилога, той дава категорично усещане за край, въпреки че книгата е начало на поредица. В него се съдържат множество интересни моменти, сред които сложен (макар и несъвършен) план за действие (съставен от Каин), епична битка с няколко нива, както и някои изненадващи обрати. Общо взето Матю Удрин Стоувър има доста добро усещане за справедливост и повечето сюжетни линии са приключени по задоволителен начин, макар че е оставено поле за развитие и в следващите романи.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5
Общ успех: Отличен (5.60)