„Тор: Светът на мрака“ – ревю

Във втория „Тор“ Асгард и вселената са заплашени от мистериозна субстанция и древен враг.

Тъй като целта на ревютата е читателите да преценят дали един филм ще им хареса или не, ще започна направо така – ако сте фен на Отмъстителите на Марвел и първия „Тор“, то вероятно ще се влюбите и в „Тор: Светът на мрака“. Ако не харесвате този тип супергерои, а си падате по по-драматичните Батман и Супермен на DC, Thor: The Dark World едва ли ще е филмът, който ще промени мнението ви в полза на другия лагер. Общо взето, „Тор 2“ доставя точно това, което обещава и се очаква от него – красив фантастичен свят, мащабни и епични битки, драма и много комични моменти.

Филмът започва с малко древна история – хилядолетия назад, когато злодеят Малекит повежда армията си от тъмни елфи в битка с Асгардците, за да се добере до мистериозната субстанция Етер. С нейна помощ той ще може да погуби всичко живо и да върне мрака, който е съставлявал вселената в нейното начало. Етерът обаче остава във владение на благородните асгардци, а Малекит се замразява, за да продължи плана си когато му дойде времето.

Обратно в днешно време, в една Земя, повлияна от събитията в „Отмъстителите“, Джейн Фостър продължава да милее по своя норвежки бог-гръмовержец. Тя попада в пространствен тунел, който по една нещастна случайност я отвежда до Етера (да, от всички в цялата вселена, точно тя попада точно там… но да не задълбаваме в дупките пропастите на сюжета, в който и без друго не очакваме да няма такива). Субстанцията попада в нея и това мотивира Тор най-накрая да се върне при възлюбената си, че и да я вземе на своята планета. Малекит се събужда от хилядолетния си сън в резултат на събитието и напада Асгард, за да вземе Джейн, съответно Етера, при себе си. Следват грандиозни битки, разрушения и смърт, а след това на Тор му се налага да освободи брат си Локи от затвора и заедно с него да се изправи срещу Малекит.

Хубавото е, че това, на което се набляга във филма, е и това, което Марвел прави най-добре – много зрелищни битки (последната от които преминава през няколко свята) и много комични сцени (голяма част от които могат да развеселят предимно децата и твърдите фенове на Марвел). Има няколко препратки към „Отмъстителите“, които със сигурност ще допаднат на почитателите, особено една сцена с изненадващ гостуващ актьор.

Режисурата на Алън Тейлър определено помага на филма да еволюира във визията си спрямо предшественика. Виждаме много от Асгард и видяното успява да приземи и да направи по-лесно възприемчива идеята за планета на супернапреднала раса между научната фантастика и фентъзито. В същото време, магията и очарованието на Асгард изобщо не може да се каже, че са избледнели – просто са разгледани от повече аспекти. Единственото, което ме озадачи, бяха изказванията, че Асгард е представен много по-земно и от доста по-тъмната си страна. Напротив, отново си е бляскав и разликата със Земята отново е огромна. Всъщност, за филм с думата „мрак“ в заглавието, мрачните моменти, визии и настроения са изключително малко.

Иначе, Тейлър се е справил добре и с драматичните сцени, които, неочаквано за мен, наистина носят емоционален заряд. Запазено е и вниманието към детайла от първия филм – сградите в Асгард, космическите кораби, всичко е минало през много дизайнери с любов към работата си и е изпипано.


Правилно е било и решението на режисьора да включи повече сцени с Локи. Том Хидълстън отново дава най-доброто от себе си – това, което всички очакваме. Крис Хемсуърт (Тор), Натали Портман (Джейн Фостър), Стелан Скарсгард (д-р Ерик Селвиг), Айдрис Елба (Хаймдал), Кат Денингс (Дарси) – всички те също доставят точно това, което се иска от тях. От актьорския състав обаче изпъкват трима. Рене Русо (Фрига) се отличава в положителния смисъл – тя направо открадва сцените с нейно участие и героинята й е доста важна за сюжета. Шокът тук е за Антъни Хопкинс и Кристофър Екълстън. Звездният статут на първия няма нужда от коментар. Но дали защото вече е остарял, дали защото това всъщност се очаква от сценария, в неговата игра има нещо учудващо дървено.

Колкото до Кристофър Екълстън („Доктор кой“, „28 дни по-късно“), неговият тъмен елф Малекит трябва да е най-скучният злодей в историята на фантастиката. Сценарият също има вина за плоскостта на персонажа му, но докато при Хопкинс той може да послужи за извинение, тук просто не може и да започне да описва причините. Екълстън играе с такава апатия, сякаш си е казал „Ох, от мен да мине, ще взема тази роля, но само защото ще ми донесе много пари и престижно заглавие в CV-то, но иначе аз съм много над тези тъпи комикси за супергерои“. Британецът не влага грам емоция в изпълнението си и присъствието му не е нито заплашително, нито забелязващо се. Можеха да вземат първия срещнат от улицата, да му сложат протезите и перуката и накрая да постигнат минимум същия ефект. За щастие, филмът има достатъчно други герои и актьори, с които да компенсира смайващо слабото представяне на Екълстън.

Въпреки дупката, която злодеят в „Тор: Светът на мрака“ представлява, като цяло филмът отговаря на сравнително големите очаквания, забавен е и няма да разочарова нито един фен на Марвел. Те пък хич не са малко, така че няма как и този филм да не се присъедини към списъка от блокбъстъри на компанията. Thor: The Dark World е достойна следваща глава в големия план и забавен начин да прекарате времето си.

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6+

Общ успех: Мн. добър (5.20)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова
petia84

и аз харесвам филмите на Марвел, въпреки че съм съгласна, че са повърхностни. Това си се очаква от тях – поне разтоварват. Освен това, огромната част от хората, които в момента са луднали по Тор и Локи, нямаше изобщо да знаят кои са тия, ако не бяха тези филми – т.е. има образователен елемент (нищо, че не са като в митологията – скандинавската митология и без това не е подробна като гръцката – който не се е докосвал до нея, не е изгубил много).

Иван

„Детско кино за дебили!“ хммм Обикновено не обичам да се заяждам с хора по интернет, но този път ще направя изключение специално за теб. Филмите на марвел, като всеки продукт, имат положителни и отрицателни страни, но да обричаш филм без дори да си го гледал( предполагам) е дебилно. Филмите за Тор оплитат фентъзито и фантастиката и го правят доста добре, актьорите са невероятни, режисьора, дошъл директно от „Game of thrones“ ,прави сцените да изглеждат величествени и реални( до колкото е възможно), но стига толкова за Тор. Предполагам по името ти си фен на Старгейт, въпреки че ми е един от любимите франчайзи кажи колко по-малко дебилни са извънземни, които да говорят на английски, повърхностни герой, който винаги оцеляват, независимо от ситуацията. Хора , години подлагани на стрес( физически и психически), мъчения и ужаси ,нямащи поне едно психично отклонение, а и да не забравяме че само американци могат да имат гейт програма, защото ако руснаците( или който и да било друг)се опитат се провалят за броени дни.

Старгейт

Детско кино за дебили!

Иван Петков

Напълно го разбирам Екълстън – всички филми за комиксови супергерои са ми еднакви и са ми дошли до гуша. Но като актьор не можеш да откажеш да присъстваш в такъв продукт, който разиграва стотици милиони. Иначе да гледаш Тор 2 наистина е като да гледаш нов Отмъстителите, в който останалите отмъстители са си взели почивка.