rukovodstvo r

Трудно е да си герой!

Ревю на „Ръководство на героя за спасяване на кралството”, книга първа от „Лигата на принцовете”, от Кристофър Хийли и издателство Сиела

Изображение с име: adcdcf017a0928deb3ce46543a994f70„Ръководство на героя за спасяване на кралството” е приятна детска книга, която за пореден път доказва, че приказките не са това, което бяха. Авторът Кристофър Хийли изгражда един изключително забавен, наивен и шарен свят, вдъхновен от класическите приказки, а именно „Пепеляшка”, „Снежанка и седемте джуджета”, „Рапунцел” и „Спящата красавица”.  Неговият роман проследява продълженията на известните истории, които не протичат точно според очакванията на въвлечените в тях персонажи.

Изображение с име: Christopher-Healy1-200x300
Кристофър Хийли

На първо място, според сюжета, бардовете, отговорни за създаването на известните приказки, са доста неточни, а най-досадният им навик е да наричат всеки принц „Прекрасен”, така че ролята на принцовете изглежда второстепенна и незначителна, докато главният герой в историята винаги е момичето, дори то да не прави кой знае какво. На второ, от всеки принц се очаква да се ожени за девойката от съответната история, но не винаги двамата си подхождат, а в някои отделни случаи – дори трудно се понасят. Принцовете, а и годениците им не вярват, че една споделена целувка гарантира „истинска любов”, дори да е така според думите на феите, вещиците и джуджетата (в случая на Снежанка). На трето място, оказва се, че щастливият край съвсем не е краят и всеки от известните персонажи тепърва трябва да се справи с много обстоятелства, за да постигне трайно щастие.

Началото на романа ни среща с Фредерик и Ела (Принц Прекрасен и Пелепяшка). Фредерик има обсебващ баща, който през целия му живот му е забранявал да се занимава с каквато и да е опасна дейност (като да кажем, да излиза извън двора на двореца). В резултат на това, Фредерик е отличен танцьор и много възпитан и елегантен младеж, но е и с доста промит мозък и се страхува и от собствената си сянка.

Изображение с име: Ella
Ела мечтае за вълнуващ живот!

Годеницата му, Ела, от друга страна, също цял живот е била възпирана от злата си мащеха, но, за разлика от принца, е смела и безразсъдна и мечтае за приключения. Осъзнавайки колко различен е Фредерик, тя напуска двореца и тръгва на спасителна мисия – да открие изчезналия бард на кралството, като се надява преди това да обедини сили с Рапунцел. Фредерик, макар и страхлив и напълно неподготвен за опасностите на света, тръгва след нея и по пътя се среща с грубоватия Густав (принц Прекрасен на Рапунцел). Той е пълната противоположност на Фредерик, но не е по-щастлив – нито в любовта, нито що се отнася до роднините. Двамата осъзнават, че не са много добър екип и по инициатива на Фредерик, отиват да търсят един истински популярен герой – Лиам (принц Прекрасен на Спящата красавица). Вместо с един, спасителният екип се сдобива с двама нови членове – Лиам и Дънкан (случайно залуталият се в гората принц Прекрасен на Снежанка). Първоначално четиримата просто искат да спасят Ела, попаднала в ръцете на злата вещица Зобера (същата вещица, която преди е държала Рапунцел в кулата). Те се сблъскват с много повече изпитания и препятствия, отколкото са очаквали и по пътя си се срещат (а понякога – и се бият с ) великан, дракон, тролове, Кралят на разбойниците и неговите орди… За тяхна изненада се оказва, че не просто трябва да спасят момичето, а и да освободят от вещицата най-омразните си хора – бардовете, които винаги пропускат да ги споменат по име в песните си. Освен това, принцовете трябва да попречат на Зобера да осъществи пъкления си план, а именно да остане в легендите като най-злата и кръвожадна вещица, живяла някога – тя смята да го постигне, като извърши мащабно клане…

Изображение с име: 2-tower
Една от зловещите кули на Зобера (красивите илюстрации в изданието са на Тод Харис)

Стилът на писане е забавен и изключително подходящ за деца. Авторът набляга на пародийните елементи, които биха разсмели младите читатели, което е и причината главните герои да не пострадват сериозно, когато са (например) смазани от великан, поразени от магическа светкавица или обгорени от драконов дъх. Посланията на сюжета също са насочени към децата и са уместни и добре представени. Всеки един от принцовете е носител на собствено послание, което е не по-малко важно и добре развито от останалите. За Фредерик това е идеята, че човек може да открие себе си само чрез собствения си опит и не бива да позволява на другите да отнемат мечтите му и да го контролират. За Густав – че трябва да вярва в себе си, вместо да се мъчи да доказва собствената си значимост на останалите, както и да обуздава гнева и егото си (или в противен случай – ще страда много). За Лиам – че трябва да се научи да работи в екип, както и че истинският герой помага на изпадналите в беда, без да очаква одобрение и слава. Посланието, представено чрез Дънкан, е по-особено, тъй като то се отнася не само до самия него, а и до останалите – а именно, че тъкмо най-странните и ексцентрични хора понякога се оказват най-лоялните и добри приятели; другата поука е, че човек не бива да разчита само на късмета си (дори и късметът му да е невероятен), а трябва да проявява и известна съобразителност и здрав разум. Най-значимото послание, разбира се, е за приятелството, което променя хората към по-добро и им помага да постигнат мечтите си.

Персонажите са доста, но затова пък са добре развити, като за роман-приказка. Най-много изпъкват, естествено, принцовете. Всеки от тях има положителни и отрицателни страни и всеки един от тях прогресира в хода на сюжета. Четиримата постепенно превъзмогват недостатъците си и се превръщат в достойни герои.

Изображение с име: ed3ff2885631f4cf5652349669c4b6f4
Принц Фредерик

Фредерик, както споменах, е страхлив, придирчив, дори смешен с превземките си. Но той е и галантен, добросърдечен и разумен. Неговата годеница Ела/Пепеляшка, е най-добре развитият женски образ (ако не броим вещицата). Идеята на автора да представи известната героиня като неуморна приключенка, е интересна и нетрадиционна. Човек (т.е. аз), би помислил, че след като цял живот е работила неуморно и е била тормозена от зла мащеха, Пепеляшка би предпочела комфорта на двореца, пред битките с чудовища… Нейната роля в историята е донякъде странна – без да има никакъв опит, Ела се впуска с главата напред да спасява бардовете, не толкова заради самите тях, колкото защото иска да бъде Герой. В крайна сметка, тя дори не се среща с Рапунцел, която е нейният идол, затова пък, преди финала се превръща в част от любовен триъгълник – едно от малкото неща, които не ми допадат в романа (тъй като, както няколкократно споменах, книгата е детска – любовните драми не би трябвало да имат място в нея).

Изображение с име: a3e8b8e1598832321f3f77b7ccb25437
Принц Густав

Густав е груб и безразсъден – ако не беше относително свестен, той би могъл да се превърне в истински неприятен персонаж. Неговите най-положителни качества са изключителната му упоритост, издръжливост и смелост, а грубостта му е простима, като се вземе предвид това, че най-вече той си пати от нея. Рапунцел, за разлика от Ела, не си пада по битките с чудовища и вещици. Вместо това, решава да се оттегли в закътана къщичка и да се грижи за болните (тъй като сълзите й са вълшебни и лекуват всичко). Двамата с Густав са толкова различни, че честно казано едва ли имат общо бъдеще…

Изображение с име: Hero's Guide - Liam
Принц Лиам

Лиам е идеалният принц. Красив, силен, смел и добър. За съжаление, е и прекалено зависим от мнението на обществото за него и страда, когато не е харесван. Също така, той е свикнал да се справя сам с препятствията по пътя си и не знае как да бъде част от отбор. Неговите любовни проблеми са най-ужасните (в сравнение с тези на другите принцове), защото спящата красавица – Брайър Роуз е… зла. От дете принцесата е жертва на лошо възпитание – и най-малките й прищявки са задоволявани от прислугата, затова тя се е превърнала в ужасен човек, който очаква всички наоколо да се държат като слуги. Когато разбира, че Лиам не само не възнамерява да й слугува, но и не иска да се жени за нея, Брайър Роуз направо изпада в бяс и взема решение да се ожени за принца насила, не защото го обича, а просто за да се наложи.

Изображение с име: duncan-portrait
Принц Дънкан

Дънкан е най-малко прекрасният от четиримата, но освен това е и единственият, който има късмет в любовта – той вече е женен за Снежанка и, въпреки че двамата имат някои разногласия, тя го обича и дори го приема такъв, какъвто е (за разлика от повечето хора и същества). Дребничкият принц е добър, енергичен и истински верен приятел. Но, освен това, е и невероятно досаден, неориентиран (в каквото и да било) и леко откачен. Принцът вярва, че има магически късмет – според автора, това не е така, но магически или не, късметът му е страхотен и го измъква от всички каши, в които принцът попада (по собствена вина). Снежанка има съвсем малка роля в историята – поради това, за нея не може да се каже много, освен че е затворен, но добър човек, който обича тихия живот, птичките и тревичките, а освен това е вярна и грижовна съпруга на Дънкан.

Сред останалите положителни персонажи изпъква Лейла – сестрата на Лиам, която е умна малка принцеса – много по-разумна, но не по-малко смела от Ела.

Отрицателните персонажи също са интересни, но и доста дразнещи. Може би по-младите читатели биха се забавлявали с тях доста повече, в сравнение с вече порасналите…

Изображение с име: 3-zaubera
Зобера

Основен злодей на историята, разбира се, е вещицата Зобера. Тя е кльощава зла старица, която наказва жестоко всеки, който се изпречи на пътя й (а некадърните си слуги превръща в бекон). Интересно и донякъде добро решение на автора, е това да вложи послание и в нейния образ – подобно на това, което откриваме при Брайър Роуз. А именно, че злото не се ражда, а се създава. Както спящата красавица се е превърнала в зло създание, защото е била прекалено разглезена, така и Зобера отначало била най-обикновена жена, която се занимавала с магия, като хоби. Отблъсната и обиждана от тъпите си съседи, тя в крайна сметка, се превърнала в истински опасна вещица.

Изображение с име: princesses
Принцесите: Рапунцел, Ела, Снежанка, Лейла, Брайър Роуз (…макар, че технически, Рапунцел и Ела изобщо не са принцеси…)

Неин временен съюзник е Кралят на разбойниците – Дийб Робър. Неговият образ е доста по-карикатурен и нетрадиционен, защото Дийб е не какъв да е разбойник, а изключително нагло, невъзпитано и злобно момченце на десет години. Той е толкова зъл и нахакан, че възрастни мъже – закоравели престъпници, треперят пред него и му служат.

Третият злодей в сюжета е Брайър Роуз, която за сега е по-малко значима от останалите двама, но пък има отличен потенциал за развитие.

„Ръководство на героя за спасяване на кралството” в действителност е нещо като дълга приказка, но в същото време е и начало на поредица („Лигата на принцовете”). Това обяснява и определено усещане за незавършеност, което оставя финалът. Едно приключение стига до своя край, но далеч не всички проблеми са разрешени. Четиримата принцове вече са по-опитни, по-умни, а освен това и изграждат истинско приятелство помежду си.  Със сигурност, с общи усилия (и с помощта на Ела, която се присламчва към тяхната група), те могат да се справят с всяко ново предизвикателство, с което ще се сблъскат по пътя си.

Изображение с име: бележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 6 (като за детска книга)
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5,40)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата