Водният нож

Ревю на романа „Водосрез“ от Паоло Бачигалупи, изд. „Сиела“.

Можем да наречем книгата на Паоло Бачигалупи „Водосрез” фантастика на близкия прицел. Базирана върху статиите на много съвременни журналисти относно състоянието и разпределението на водните запаси в американския югозапад, книгата отива малко по-далеч, за да ни покаже едно възможно бъдеще.

Поради настъпилите климатични промени, градовете във въпросния югозапад са останали практически без вода. Три щата делят река Колорадо – Невада, Аризона и Калифорния, но поради интензивното пресъхване водата едва стига за всички, въпреки опитите голяма част от течението да бъде вкарано в „сламка”, за да се спре изпарението. Тогава започват мръсните игрички – в съдебната зала и извън нея, за това кой ще докопа правата над повече акър-фунтове.

Действието се развива в град Финикс, разположен насред пустинята. Предградията му отдавна са останали без вода и напуснати от обитателите си, които преди това са изкорубили собствените си къщи, за да вземат всички ценни материали. Журналистите в града се прехранват, като снимат трупове, изоставени къщи и превозни средства за вестниците и интернет, а всички останали – както успеят. Младите момичета проституират, мъжете пък работят по строежа на китайската аркология „Тайян”– затворен комплекс, който може да преработва и използва отново 90% от водата си и осигурява жилища и забавления за „скъпарите”. Градът е залят от мръсни бежанци от Тексас – свършил водата доста преди Финикс – устроили си лагери около помпите на Червения кръст. Важните клечки редят в библиотеките си първото издание на „Кадилачена пустиня” от Марк Рейзнър, за да покажат, че са знаели накъде отиват нещата, но истината е, че малцина са предполагали до каква степен ще стигне засушаването. Правилата на играта са се променили и хората трябва да свикнат с това или да изчезнат като динозаврите.

Главните герои в книгата – водосрезът Ангела, журналистката Луси и обикновената тийнейджърка Мария се оказват въвлечени в интрига, която може да промени чувствително разпределението на водните запаси. Плъзва слух за намерени много стари водни права и наградата за този, който успее да ги задържи, е охолен живот до края на дните му, както за него, така и за неговите близки. За провалилия се пък остава Ла Санта Муерте. Работодателката на Ангела, мистериозната Кейтрин Кейс, му е възложила да намери тези права на всяка цена, но никой от двамата не подозира какво ще завари той във Финикс. Мъртвият приятел на Луси, Джейми, вероятно е знаел нещо по въпроса, но за съжаление не е успял да й го сподели. Мария се опитва да спечели пари, продавайки вода на работниците от аркологията, но се оказва, че не си е платила процента на когото трябва…

Паоло Бачигалупи

Всеки във Финикс е прецакан в една или друга степен, някои просто го осъзнават по-бързо от други. В шеметната надпревара за водните права героите трябва да съобразяват бързо и да действат още по-бързо. Оцелява този, който стреля най-точно и се крие най-добре. Но дори и това не е гаранция, когато завалят ракетите Хелфайър.

Героите са добре обрисувани, както мъжете, така и жените. Сюжетът е заплетен и държи в напрежение по време на цялата книга. Темата със сигурност не е нова, но има над какво да се замисли човек – водата е ценен ресурс и би трябвало да я пазим, а не да я пилеем. Фантастичните елементи може би не са чак толкова застъпени, за сметка на постигнатия реализъм.

Интересно е, че авторът си измисля нови думички, несъмнено воден от съвременния жаргон, които са преведени отлично на български от преводачката Елена Павлова. За разлика от опитите на други съвременни автори в тази насока, новите думи не звучат фалшиво и неадекватно, а напълно си пасват както с вече съществуващия език, така и със света, който описват.

Нещото, което малко ме подразни обаче, беше финалът. Претупан и недоизяснен, просто си плаче за още минимум половин книга, в която историята да стигне до логичния си завършек, вместо половинчатия, включен в това хартиено тяло. Все пак, в защита на автора ще кажа, че според мен е бил напълно в състояние да го направи, способен е, вероятно просто се е оказал притиснат от краен срок или пък е изчерпал желанието си за писане и затова е побързал да я довърши, преди да му мине меракът.

Стилът е лек и като цяло приятен за четене, а повествованието е интересно и през повечето време ненатоварващо, като в същото време кара човек да се замисли за основния проблем – а именно бъдещето на питейната вода и нейното разпределение.

История за едно възможно, но не много розово бъдеще, „Водосрез” си заслужава да се прочете най-малкото като предупреждение.

Моята оценка:
История – 5,50
Герои – 5,50
Стил на писане – 5,50
Eлементи на изненада – 4,50
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 6
Фантастични елементи – 4,50
Степен на оригиналност – 4,50
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Мн. добър (5,10)

 

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |