Всичко за „Признак на живот“

„Признак на живот“ не е от най-високобюджетните продукции, но определено изглежда интересно. Със звезден актьорски състав (Джейк Джиленхол, Ребека Фъргюсън, Раян Рейнолдс, Хироюки Санада, Ариън Бакаре и Олга Диховичная), доказан режисьор (Даниел Еспиноза) и твърдо фантастична концепция филмът има потенциала да се превърне в един от задължителните за феновете на жанра тази година. Нещо повече, в неговия сюжет явно е заложена някаква изненада, а най-откачените конспиративни теории подозират, че той ще послужи за предистория на „Венъм“.

Научнофантастичният трилър разказва за екип от учени на борда на Международната космическа станция, чиято откривателска мисия се превръща в изпълнена с първичен страх борба за оцеляване. Те се натъкват на бързо развиваща се форма на живот, която е предизвикала изчезването на живота на Марс, а сега заплашва екипажа и целия живот на Земята. По-долу ще видите трейлъри и ще прочетете различни изказвания и ПР-материали за филма.

ЗА ФИЛМА

„Признак на живот“ е предвиден като реалистичен и ужасяващ трилър, който да дава усещането, че историята може да бъде част от вечерните новини. „Сценарият е толкова реалистичен и се чувства постоянно напрежение“, казва Раян Рейнолдс, когото вече познаваме от „Дедпул“. „Историята започва с радостта от откритието, която постепенно се превръща в нарастващо напрежение, завладяло целия филм, докато научаваме все повече неща за формата на живот, която сме качили на борда на Международната космическа станция.“

Режисьорът Даниел Еспиноза казва, че още преди предложението да поеме Life, той е изследвал начините, по които неговите вдъхновители подхождат към научната фантастика – Ридли Скот в „Пришълеца“, Стенли Кубрик в „2001: Космическа одисея“, Андрей Тарковски в „Соларис“. „Мисля, че причината толкова велики режисьори да са пристъпили към научната фантастика е желанието им да работят с непознатото – страха от или интереса към неизвестното“, казва той. „Ние живеем в един доста банален свят, а космосът е цяло приключение – не знаете как изглежда, как се усеща, какво може да ви направи, къде се намира. Той не издава звук. Това е ужасяващо.“

След прочитане на сценария за „Признак на живот“, Еспиноза вижда начин да се възползва от опита на тези икони и все пак да направи филм, който да носи неговия личен почерк. „Усетих сценария по-скоро като една реалистична научна история, като научна реалност“, казва той, отбелязвайки, че съвременните учени са открили доказателства за вода на Марс; хиляди екзопланети, които се въртят около други звезди; и дори събуждането на 50 000-годишни микроби, замрели в хибернация в кристали.

Това дава на филма чувство за реализъм, казва продуцентът и главен изпълнителен директор от Skydance Дейвид Елисън. „Едно от нещата, които бяха много важни още в самото начало на този проект, бе да ви накара да се почувствате все едно гледате вечерните новини и това се случва днес“, разкрива той. „Вдъхновихме се още когато Марс Кюриосити се приземи на планетата. Какво би станало, ако Кюриосити бе открил едноклетъчен жив организъм на Марс и го бе върнал на МКС за анализ. И когато е в благоприятна за живот среда, той започне да расте… И какво би станало, ако начинът, по който човечеството с най-добри намерения го изследва, го накара да стане враждебен. Това коренно превръща филма в изключително напрегнат научно-фантастичен филм на ужасите, чието действие се развива на МКС, при нулева гравитация.“

„Това не е филм, в който действието да се развива сто години напред във времето“, добавя продуцентът Дейна Голдбърг. „Определено искахме да направим филм, който да се усеща повече като научен факт, отколкото научната фантастика.“

„Намирането на живот на други планети е изключително вълнуващо, и мисля, че е интересно на всички“, казва Пол Уърник, който е автор на сценария, заедно с Рет Рийз. „Мисля, че това е определящо за филма.“

„Отиваме на Марс за да търсим други форми на живот. Какво ще се случи, ако действително намерим нещо? Какво ще се случи, когато общуваме или взаимодействаме с него“, пита и продуцентът Бони Къртис.

„Това, което най-много ми харесва в този филм е, че е в сферата на възможното“, казва продуцентът Джули Лин. „Свършихме много работа, за да го задържим там. Говорихме с биолози, екзобиолози, Адам Ръдърфорд… ние не искахме формата ни на живот да бъде специално гримиран актьор или кукла. Искахме да бъде нещо, което може да се развие от съвсем малко, от една клетка. И то не идва с враждебни намерения; това е отделно същество, което реагира на това, което се случва с него.“ „Мисля, че страшното при откриване на извънземен живот е, че не знаем дали неговите намерения ще бъдат приятелски или враждебни, дали неговата интелигентност ще бъде по-висока или по-ниска от нашата, дали ще го използваме или то ще използва нас“, казва Рийс. „И според мен това е реален страх. Стивън Хокинг заявява, че извънземният живот може да не е приятелски настроен или да има приятен за човешкото око външен вид.“

Рийз и Уърник имат напълно оригинална идея за извънземно същество. „Имахме визия за извънземно, което започва като едноклетъчен организъм и след това, клетката започва да се дели много, много пъти, докато се превърне в многоклетъчен сложен организъм, който е в състояние да се приспособява към околната среда“, казва Рийс. „Не става дума за по-висока интелигентност – това е комбинация от клетки, които не са диференцирани. Човешкото тяло е изградено от диференцирани клетки – мускулни клетки, нервни клетки, кръвни клетки, и всички тези клетки изпълняват различни функции. В този конкретен извънземен вид, всяка клетка изпълнява всяка телесна функция сама по себе си. Всяка клетка е клетка на очите, мускулна клетка, нервна клетка, затова и съществото е много, много приспособимо.“ „Това е нашият най-ужасен кошмар и най-лошият кошмар за екипажа“, допълва Уърник.

„Рет и Пол написаха много страшен и добре балансиран трилър, подхранен от техните виждания за героите“, казва Лин. „Тези шест астронавти са интелигентни, упорити и трудолюбиви. И когато нещата станат напрегнати, на нас не ни е безразлично какво ще се случи с тях.“

Създателите на филма не могат да си представят по-ужасяващо място за изследване на непознатото от тясната Международна космическа станция с нулева гравитация и негостоприемен климат. „МКС е един от последните истински идеалистични актове, които човечеството е било в състояние да построи през последните петдесет години“, добавя Еспиноза. „Тя е олицетворение на човечеството: проучване и откриване на неизвестното. Филмът отдава почит и признание на смелостта за среща с непознатото без страх. В същото време, тя е подводният камък в историята на човечеството – ние не разполагаме с голяма история за начина, по който се справяме с неизвестното. Така че въпросът е може би не това, какво прави непознатото с нас, а какво правим ние с него. Ако се отнасяме враждебно, не мислите ли че и то ще ни отговори така? Ако ние се отнасяме към неизвестното със страх, не мислите ли, че то ще отговори на този страх?“

„Мисля, че Даниел Еспиноза искаше да създаде един свят, който по определен начин се задушава“, казва Джейк Джиленхол, който е в ролята на д-р Дейвид Джордан. „В други филми можете да отделите това, което виждате, от реалността. Даниел искаше да създаде среда, в която всичко е наистина живо, емоционално“.

ГЕРОИТЕ

Героят на Джиленхол, д-р Дейвид Джордан, има опита на човек, който е прекарал над 470 дни на Международната космическа станция и никой не я познава по-добре от него. Новите членове на екипажа пристигат в космическия му дом с тяхна мисия: да открият първото доказателство за живот на Марс. Джиленхол е заинтригуван не само от страшния сценарий, но и от по-големите идеи, въплътени в персонажите. „Сценарият е страховит и с прекрасна динамика. Много забавна идея – мислите си, че знаете накъде вървят нещата, но след това те тръгват в неочаквана посока“, казва той. „Буквално имаме форма на живот, но също така е и невероятна метафора за това, което може да се случи. Любопитството е една от най-важните човешки черти, но мисля, че ако търсим твърде далеч, може да се окажем наказани за високомерието. Формата на живот е отражение на този вид любопитство.“

Джиленхол е привлечен към проекта от сценария и самата история, но той също така вижда възможност да почете традицията на семейството си с тази роля. „Дядо ми беше лекар и с Даниел си говорихме за сходствата в моя образ и дядо ми“, казва той. „За мен ролята е един малък жест на почит към него.“

Ребека Фъргюсън играе д-р Миранда Норт, която е наета за мисията от Центъра за контрол на заболяванията. Стриктна към протокола и концентрирана върху работата си, тя е тук, за да опази всички от екипажа и да ги върне у дома на Земята здрави – без значение какво ще срещнат в космоса. „Миранда е микробиолог, изпратен за да защити жителите на Земята от това което ще намерим там“, обяснява Фъргюсън. Като строг учен, тя е създала множество защитни стени за себе си и за Земята, за да предпази от евентуално биологично замърсяване. „Първата защитна стена е контейнерът, в който екземплярът се намира. След това стаята. След това самата станция. Тя трябва да направи всичко, за да защити Земята, защото не знаем на какво е способна тази форма на живот.“

Фъргюсън казва, че всеки от героите реагира на момента на откритието – и на заплахата, която представлява. „Всеки от нас има собствена връзка с това същество. Някои от нас го обичат, други го обгрижват. Някои от нас искат да го убият още в началото. Това създава едно невероятно напрежение в групата“, казва тя.

„Някои от нас са малко по-развълнувани, отколкото други. Някои са изключително агресивни, а други по-консервативни. Тези идеи се смесват заедно – но като много от човешките действия, ние насилваме нещата повече, отколкото трябва“, обяснява Раян Рейнолдс, който играе „специалиста на мисията“ Рори Адамс.

Адамс е специалист по излизане в космоса, което е адски готино. Достатъчно очарователен, без да е самонадеян, и много по-красив, отколкото трябва да бъде, Адамс е рок звездата на мисията. „Специалист на мисията е луксозен начин да кажем, че той е механик, който разбира как работи кораба, как да се поправи нещо, което се счупи“, казва Рейнолдс. „Той е също така човекът, който се специализира в космическата разходка и работи с Canadarm – система, която използват за улавяне на Mars Rover, който прелита в пространството.“

Арион Бакаре е в ролята на Хю Дери, британски учен, отговарящ за анализиране на извънземното същество. Този момент е кулминацията не само на кариерата му, но и на целия му живот.

„Дери е инвалид – той губи контрол над краката си още на десет години“, обяснява Бакаре. „Съществото представлява началото на нашите откривателства. Има толкова много неща, които биха могли да се изобретят само чрез намиране на екземпляр. Нямаме представа какво може да означава за живота на Земята и Дери има специална връзка с него по определен начин.“

Да играе инвалид при нулева гравитация изисква малко повече работа с кабелите за Бакаре, отколкото при другите актьори. „Останалите имаха по един колан, а аз имах три: комплект за тяло, въртящ се комплект и жилетка, която беше като усмирителна риза“, разказва той. „Дери не може да движи краката си, а в една конкретна сцена – когато ръката му бива премазана – краката му сякаш са полудели.“

Бакаре признава, че сценарият го разтреперва още преди дори да се включи в проекта. „Докато го четях, стигнах до една страница и буквално изкрещях“, казва той. „Бях шокиран от начина, по който историята водеше героите с измамно чувство на сигурност. Мислите, че всичко ще бъде наред, а след това се оказва нещо съвсем друго.“

Шо Мураками, изигран от Хироюки Санада, е опитен бордови инженер. Чувството му за тревога е по-високо от всеки друг на борда, но не заради опасността от космоса. След години неуспешни опити, той е на път да стане баща и бременната му съпруга е далеч от него. Когато съществото започва да сее хаос, тревожността се превръща в нещо друго. „Той започва да губи ума си и малко по малко изпада в паника“, казва Санада.

Мисията е под командването на руския космонавт Катерина Головкина, изиграна от Олга Диховичная. Лоялна, смела и с хладнокръвието на лидер, нейният най-голям приоритет е безопасността на екипажа. „Моята героиня демонстрира обикновен човешки страх от новото и неизвестното“, споделя тя. „Едната й страна е контролираща и заповядваща – тази на командира; но има и страна, в която има страх и тя често реагира защитно.“

ИСТИНСКА НАУКА

За създателите на филма, „Признак на живот“ е пътешествие в науката. Те провеждат безкрайни консултации с астробиолози, експерти по космическа медицина и други учени не само за да покажат реалистично безгравитационния свят на МКС, но и за да създадат нова форма на живот за филма, която е уникална и оригинална, а в същото време базирана на реални биологични принципи.

За своите изследвания те се обръщат към двама технически съветници: д-р Кевин Фонг и д-р Адам Ръдърфорд. „Космосът е екстремна среда, като всяка екстремна среда, които сме се опитали да завладеем през ХХ век – пустините, полярните ледени шапки, най-високите планини“ смята Фонг, чието обучение като астрофизик и лекар го прави подходящ за работа в НАСА в отдел Човешки адаптации и противодействия. Той е експерт по космическа медицина и обучава специалисти как да се опазят астронавтите живи и здрави в космоса. „Това, което знаем за екстремните среди, е, че не може да отидете там за дълго безнаказано – ще се върнете буквално по-малко човек, от това което сте били.“

„Лекар, който работи за защита на човешкия живот в такава среда, наистина е наясно колко крехък е той. Като добавите допълнителна заплаха под формата на нещо чуждо, въпросите стават още по-сложни“, продължава Фонг. „Достатъчно трудно е да останеш жив там на рутинна мисия, когато всичко върви добре. А когато нещата се объркват, хората започват да умират доста бързо.“

Хю Дери преминава през обучение, близко до това на д-р Ръдърфорд, британски генетик, който е публикувал влиятелни книги за създаването на живот и използването на генетични модификации, за да се правят нови форми на живот. „Когато става дума за неизвестни и потенциално опасни или заразни агенти или организми, съществуват редица протоколи за действия как се спре всяка евентуална заплаха“, казва Ръдърфорд. „Те са стриктно прилагани при едрата шарка и Ебола – има много стегнати регулатори, които се управляват от големи организации като Центъра за контрол и превенция на заболяванията. В нашия случай организмът се съдържа в инкубатор, който се държи в запечатана лаборатория, която е на МКС на ниска околоземна орбита. Това изглежда като разумен протокол до определен момент…“

„Работил съм с Арион много преди да започнем снимките“, продължава Ръдърфорд. „Той искаше да разбере мотивите на един учен. Намирането на доказателства за извънземен живот е най-важното откритие в историята на науката, но като учен ще трябва да разбере какво, по дяволите, е това, което се тества.“

Експертното присъствие на Фонг помага на създателите на филма да разберат как реално астронавтите може да отговорят на заплахата на борда на МКС. „Прекарах дни в гледане на сцените от филма и разсъждавах: „Ако си лекар на тази мисия, какво щеше да се случи“, признава Фонг. „Това са сценарии, които съм разиграл в главата си на теория, и когато видях колко достоверно се получи… почувствах се фантастично.“

Едно от предложенията на Фонг идва, когато Джордан трябва да излезе много бързо извън МКС, въпреки че истинските костюми за EVA (Eкстра-моторизирана активност) отнемат доста време да се сложат правилно. „Трябваше да преосмислим това действие, мислех си за използване на нещо като скафандър“, припомня си Фонг. „Решихме да използваме костюма за излитане, който не е съвсем за космическа разходка, и това добавя още един нюанс на заплахата в тази сцена.“

Фонг и Ръдърфорд казват, че докато откриването на живот на Марс определено е научна фантастика засега, идеята не е съвсем пресилена. „Марс е обект на възхищение, защото преди около четири милиарда години, условията на Марс са били много подобни на условията на Земята по същото време“, казва Фонг. „Големият въпрос е дали е имало живот на Марс. Дали условията му са позволили на живота да се прояви.“

Съвременният Марс е друга история. „Не смятаме, че има форма на живот, която ще оцелее на повърхността на Марс. Атмосферата е много тънка и всичко живо ще бъде стерилизирано от ултравиолетовата радиация“, отбелязва Ръдърфорд. И все пак, би могло да има начин животът да е оцелял в продължение на хилядолетия, и ученият предлага една възможност: „Идеята е, че извънземният организъм е бил в режим на хибернация, защитен от радиацията под повърхността на планетата.“

СЪЗДАВАНЕТО НА КАЛВИН

Целта на създателите на филма е била да се създаде нов вид извънземно същество. Тук влиянието на Ръдърфорд е от решаващо значение: „Искахме да направим извънземен организъм, който никога не е виждан преди, и да направим това научно интересно. Искахме да получим реакция на нещо правдоподобно и ужасяващо“.

Ръдърфорд първо измисля произхода на формата на живот – не за нуждите на историята на филма, а за да помогне да изчисти фокуса на своите идеи. „Създадох предисторията, която поставя произхода на този живот на Земята преди около 2 милиарда години“, казва ученият. „Той е бил изхвърлен от Земята, вероятно от удар на метеорит преди няколко милиона, ако не и милиарди години. Това дава на Дери идея как да го събуди.“

За самото същество произходът на вдъхновение не би могъл да бъде по-скромен. Докато мисли какво може да бъде едно извънземно същество, ученият се вглежда в плесен. Въпреки че малко живи организми са по-малко заплашителни от плесента, тяхната уникална клетъчна структура е извор на вдъхновение. Докато човешките същества са многоклетъчни организми със специализирани клетки (мозъчни клетки, кръвни клетки, белодробни клетки, и т.н.), плесените остават единични клетки, които работят заедно, като едно цяло. „В определен момент от жизнения им цикъл, всички отделни клетки се събират заедно, за да формират тези невероятни 3D структури, които изглеждат малко като гъби“, обяснява Ръдърфорд. „Някои индивидуални клетки дори се жертват, за да помогнат по-голямото колективно възпроизводство.“

С тези плесени като вдъхновение, създателите на филма адаптират идеята за съзнателно същество. Подобно на тях, формата на живот остава съвкупност от единични клетки, които работят заедно. „Това ни даде много възможности да разкрием начина, по който се движи, яде, действа като хищник“, казва Ръдърфорд. „Ние не сме подобни на него, имаме два или четири крака, а то има толкова, колкото са му нужни във всяка ситуация. То вижда ръката на Дери и приема, че това са пет крайника, и счита, че ще му е полезно. Всичко това го прави още по-ужасяващо.“ От тук нататък биологията излиза на преден план. „Когато Дери го разбужда, то иска да прави неща, които всички живи същества искат да правят – да се храни и да се възпроизвежда, да продължи да съществува.“

ВИЗИЯТА НА ПРИЗНАК НА ЖИВОТ

Голямото предизвикателство за продукцията на „Признак на живот“ е да се пресъздаде Международната космическа станция и актьорите реалистично да се движат в нулева гравитация по време на целия филм. За да постигнат успех, създателите на филма се обръщат към някои от най-уважаваните майстори в бранша, много от които са работили по филми като „Гравитация“, „Интерстелар“ и „Марсианецът“.

Дизайнерският екип е воден от художника на продукцията, Найджъл Фелпс, който е проектирал МКС за филма, и от художествения отговорник, Марк Хоумс, който ръководи изграждането на снимачната площадка и изпълнението на проектите на Фелпс. Фелпс е известен с работата си в „Z-та световна война“ и два филма от поредицата „Трансформърс“, а Хоумс е арт директор на „Марсианецът“ и други филми на Ридли Скот.

Еспиноза не подлага на съмнение решението си да изгради декора на МКС и да снима на него, вместо да я пресъздаде чрез компютърна анимация. Ето защо той работи с Фелпс. „Майсторите изградиха декорите, в които актьорите да играят, това не е компютърна анимация. Това, което виждате, е всъщност това, което е снимано. Нещата около тях се отразяват на техните герои“, обяснява той. „Имах нужда от някого, който може да изгради цял космически кораб, да има невероятно мащабна визия и в същото време да е прецизен. Това беше Найджъл.“

„Дизайнът на продукцията на този филм е абсолютно зашеметяващ“, казва продуцентът Дейвид Елисън. „Искахме да заведем зрителите в МКС, така че да могат да се почувстват сякаш наистина са там.“

ИЗГРАЖДАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ

За изграждането на Международната космическа станция за филма, Фелпс и неговият екип провеждат научни изследвания за истинския хабитат, който обикаля на височина от 248 мили над Земята, извършвайки една обиколка на всеки 90 минути.

Въпреки че във филма не е уточнено в кое време се развива действието, би трябвало да е днешни дни или в близко бъдеще. С оглед на това, Фелпс състарява текущите модули на апарата и добавя няколко ъпгрейда.

МКС е единствената сцена на действието, което води до увеличаване на напрежението на игра на котка и мишка с формата на живот. „Пространството е клаустрофобично – широко е не повече от два метра и половина“, казва Хоумс. „Става все по-пренаселено с ново оборудване. Всяка повърхност има дръжки или врати на шкафове, за да имате къде да се прибират нещата. Няма тавани и подове – всичко е потенциален шкаф за съхранение“.

Компонентите на комплекса са модулни конструкции, което позволява на Еспиноза да заснема дълго и непрекъснато от едно място на МКС до друго. А подвижните стени и тавани му позволяват да поставя камерата навсякъде, където му харесва.

Истинският МКС е изграден от няколко зони – европейска, руска, японска и американска – някои от които са били в космоса за дълго време, докато други са по-модерни. Във филма МКС е изградена от следните реални модули:

Кибо

Кибо е японският модул – изграден и проектиран за наука; името се превежда като „надежда“. В момента няколко експеримента се провеждат на истинския Кибо, а във филма той служи като лаборатория на Дери да провежда експерименти с формата на живот.

„Кибо е сцената на Дери, където всички го гледат как анализира образеца докато са отвън в преддверието“, казва Арион Бакаре. „Вътре има инкубатор, в който той може да създаде подходяща атмосфера, за да тества какво може да направи образецът.“

Този инкубатор служи като първата защитна стена срещу евентуално биологично замърсяване. Втората защитна стена е самата секция Кибо, със запечатани врати за предотвратяване на бягство. Теоретично, това е една безопасна среда, в която може да се разгледа нова форма на живот, като същевременно защитава останалата част от екипажа и на станцията.

Предизвикателство за екипа на филма е да решат как експериментите на Дери ще работят при нулева гравитация. Ръдърфорд обяснява: „Най-големият проблем, когато правиш микробиология при микрогравитация е, че всичко, което правиш ще се разлети. Прекарах известно време в това да си представя  как да изглежда пробата и как да предотвратя всички тези неща да се случат.“ Въпреки, че тяхното решение е иновативно, то е базирано на истинска наука и вероятно ще работи.

Спокойствие

Това е европейският модул, който служи за медицински център и за място за физически упражнения. Астронавтите трябва да тренират в продължение на няколко часа всеки ден, за да предотвратят влошаване на мускулната форма, така че в Спокойствие има редица тренажори. В допълнение, има медицинска апаратура, с която астронавтите извършват някои експерименти върху себе си, като изпращат резултатите обратно на Земята и гарантират своето добро здраве на борда на МКС.

Във филма Спокойствие е основната база за героя на Джейк Джиленхол, д-р Дейвид Джордан – защото той е лекар на мисията и защото е прекарал повече време в космоса, отколкото всеки друг. Той е прекарал по-голямата част от времето си в този модул и го е персонализирал със собствени снимки.

Звезда

Този руски модул за управление е най-старият на борда на кораба. В него се помещават контролните конзоли и животоподдържащите системи на станцията.

Изгрев

Друг руски модул. Изгрев е складово отделение, където астронавтите пазят всичко, което им трябва и използват ежедневно в  базата.

Единство

В реалния живот Единство е модул за акостиране, който позволява на совалките да се скачат към МКС. За целите на филма в този модул се помещава кухнята (която върху реалната МКС се намира на Звезда и не е толкова луксозна като версията във филма). Понеже в редица сцени членовете на екипажа ядат заедно, създателите на филма са избрали да разширят това пространство за целите на историята.

В допълнение, отговорникът за реквизита Бари Гибс и неговият екип, приготвят 5000 пакетчета с храна. „Може да разгледате някои интересни видеоклипове, където астронавтите ядат храна в космоса. Те могат да го извадят от пакета и то ще полети, а хората могат да пристъпят напред и да го изядат“, казва Гибс. „Очевидно е, че това не би било възможно със земната гравитация. Решихме да са пакетчета с храна, които бихте отворили в горната част и да ядете с лъжица или да я изстискате.“

Хармония

На реалния МКС, астронавтите спят в спални чували, залепени с велкро за стена. За целите на действието създателите на филма са направили спален отсек Хармония с индивидуални спални модули – може би най-фантастичният елемент от проекта. Художниците са работили за персонализиране на всеки един от тези модули за отделните герои. (Истинският Хармония е друг модул за скачване и осигурява електрическа енергия.)

Съюз

На реалния МКС има три „спасителни лодки“ – руски космически кораби Съюз, които са средства за евакуация на астронавтите в случай на криза.

СЪЗДАВАНЕ НА НУЛЕВА ГРАВИТАЦИЯ

Технически погледнато, на МКС има гравитация. А обикалянето на космическата станция около Земята е това, което кара хората и предметите да летят… но светът нарича този ефект Нулева гравитация. Въпреки че тя присъства във филма, „Признак на живот“ е заснет в Лондон, където – по последни данни – гравитацията е едно G. Екипът зад филма създава ефекта на нулева гравитация за актьорите с колани и други ефекти.

Даниел Еспиноза дава много ясна насока на екипа по каскадите и треньорът за движение, за това, което той иска да постигне при заснемане – включително летяща камера и плаващи актьори в кадър и извън кадър. Всичко това изисква сложно сътрудничество между екипа по каскадите, начело с координатора Франклин Хенсън, треньорът Алекс Рейнолдс и актьорите. „Беше вълнуващо да се запознаем какво е възможно на платформата и какъв вид платформа да се използва“, казва Алекс Рейнолдс. „Изключително освобождаващо е да имаш 360 градусов свят за движение.“

Алекс Рейнолдс и екипът на Хенсън обучават актьорите по два часа на ден преди снимките. „Особено трудно да се направи нулева гравитация“, обяснява тя. „Физически е трудно, защото се опитвате да имитирате нещо. Има различни приспособления, като например платформи и кабели, или дори само едно малко движение с краката, когато се държиш на една дръжка или колан, но през цялото време трябва да изглежда, че си в състояние на безтегловност. Това е предизвикателство за тялото и нещо, което се учи и усъвършенства с течение на времето, така че да се превърне във втора природа за актьора, който може да след това да заснеме сцените.“

„Обучението отне доста време и включваше работа с екипа на каскадите с кабели. Също така дадохме различни физически устройства, с които актьорите да могат да тренират в тяхното ежедневие“, продължава Алекс Рейнолдс.

„Преди снимките тренирахме много с и без кабели, трябваше да си създадем усещането за нулева гравитация. Това е един вид мускулна тренировка и аз стигнах до момента, когато просто си я правих в ежедневието си“, казва Хироюки Санада.

„Практикувах това плаване през цялото време – когато бях седнал, докато си чатя, докато ям, и така нататък“, споделя Олга Диховичная. „Много ми помогна, защото по време на снимките мислех за сцената, а не за това, как да продължа да плувам.“

Това е един от триковете на Диховичная. Другият, казва тя, е да се опитаме да се движим нормално, доколкото е възможно. „Когато казвате нулева гравитация, естественият инстинкт на актьора е да забави всичките си движения. Аз обаче, гледах тонове клипове на НАСА и разбрах, че трябва да се поддържа нормално темпо, да се избягва този странен балет, когато изглеждаш като призрак – да продължиш рутинното си действие с обичайната скорост, с малката подробност, че плуваш докато го правиш.“

Раян Рейнолдс казва, че когато си на Земята отнема доста сила, за да спреш движение по инерция или да се отблъснеш от даден обект, но в космоса е нужно само леко докосване. „Ако сте наистина в безтегловност, прилагането на най-малката сила в едната посока ще изпрати цялото ви тяло в противоположната. Номерът не е да се приземиш. Дори ако се хващате за нещо, за да спрете, самото докосване вече ви кара да спрете. Говорих с някои астронавти, били в подобна ситуация, и те казваха, че всъщност можете да заседнете в средата на стаята и ще си умрете там, ако не някой не дойде да ви бутне към някоя дръжка.“

Като цяло, Раян Рейнолдс намира нулевата гравитация за вълнуващо предизвикателство. „Трябваше да тренираме много. Седмици преди снимките имахме тренировъчно трасе, където опитвахме какво може да се прави с кабелите и колко можем да се движим. Няма сцена във филма, където да не сме в безтегловност. През цялото време висяхме на кабели и въжета, винаги плаващи и леко движещи се през цялото време. Може да се почувстваш странно, защото си се вложил емоционално в сцената, а след това се оказва, че си забравил да се движиш или да плуваш. Беше предизвикателство, но е забавно да се играе астронавт.“

Фонг се възхищава колко добри са актьорите в постигане на усещане за нулева гравитация във филма. „Да се опиташ да покажеш липсата на гравитация във гравитационно натоварена среда е феноменално трудно, но всеки един от участниците свърши невероятна работа. Всеки един.“