Второстепенен меч

Ревю на романа „Милостта на Калр“ от Ан Леки, изд. „Бард“.

Milostta na Kalr cc„Милостта на Калр” (оригинално заглавие “Ancillary Sword”) е втората книга от трилогията на Ан Леки за кораба „Правдата на Торен”. Въпреки, че не печели толкова много награди, колкото първата част („Хюго”, „Небюла”, наградата „Артър Кларк” и други), тя е оценена високо от феновете на класическата фантастика.

Героинята (която всъщност е от мъжки пол) Брек, вече произведена във флотска „капитана“ и именувана братовчедка на самата Анаадер Мианаай, е изпратена на мироопазваща мисия в съседна система. Поверен й е кораб – „Милостта на Калр”, на който спътницата й от предната книга, Сейварден, е вече лейтенант. Някои от бившите офицери на кораба са повишени, а има и съмнителни нови назначения на борда.

В новата система Брек се среща с една доста неразсъдлива капитана на кораб, която отначало се опитва да нападне „Милостта на Калр”, но въпреки че признава грешката си и приема новия кораб, продължава да забърква неразбории на близката станция Атоек. Брек се запознава както с представители на местната администрация и аристокрация, така и с хората от най-долната прослойка, живееща на станцията. Извършено е престъпление, което предполага сериозни последствия, и наоколо се носи ароматът на интриги и заговори.

Във втората книга практически няма екшън и военни действия, вместо това се набляга на проблемите на местните, опитите за реформи в цивилния и политическия живот на станцията и близката до нея планета. Технологията още си я има, но все повече се измества от фокуса, за да даде пространство на взаимоотношенията между хората от различни класи.

Авторката

Авторката

За съжаление, тази книга страда от обичайния проблем на вторите части – за мен тя няма какво ново да предложи, а и „Правдата на Торен” вдигна летвата твърде високо. Усещането в цялото повествование е като че ли случващото се е между другото и може да бъде обобщено в един параграф, но трябва да има обем, преди да се представи наситения със (сравнително повече) действие финал. Завръзката и залозите не са толкова силни, както в предната част, а Анаадер Мианаай практически не се появява, което намалява емоционалния заряд и степента на проблемите на всички.

Разбира се, на феновете на първата книга „Милостта на Калр” определено предлага „още малко от същото”, но новата част повече клони към космическа опера. По въпроса „Що е то род и пол и има ли почва в Радчаиската империя?” са изписани още няколко страници, но мистерията не се разгадава.

Към културното богатство от предната част са добавени още две местни и две привнесени племена с техните божества, суеверия и празници.

На планетата има нова криминална история, която обаче се разплита твърде бързо и сякаш служи само да покаже колко онеправдани са жителите й. Представени са нови герои, всеки с качествата и недостатъците си. Някои от тях просто се опитват да оцеляват, докато други мислят за доброто на всички.

Вярност и предателство, любов и омраза, откритост и притворство се смесват в новата книга, за да предложат една по-различна гледна точка към империята на Радчаите.

 

БележникМоята оценка:

История – 4,50
Герои – 5
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4,50
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Мн. добър (4.70)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Elentari

Само да вметна, че Брек всъщност е от женски пол. Това става ясно в първата част, още в началото. Когато е в бара на планетата, където разпознаването на пола не е проблем, един от посетителите й казва, че е храбро момиче. Не че нещо де… в историите на Ан Леки, които ни въвеждат в измамно егалитарното общество на Радч, единственото равенство е това на половете – ето защо те са без значение, но този подход внася приятно недоумение за всички нас, които живеем в друг тип общество.