Юлка зарибява децата по фентъзи-жанра

Ако искате да зарибите вашия син/племенник/малък братовчед и т.н. по любимия жанр, но новите фентъзита ви се струват твърде брутални за малки деца, то SciFi.bg препоръчва трилогията на Юлия Спиридонова (Юлка) „Страната на сънищата“. Идеално начало за по-малките ни приятели, които имат потенциал да станат фенове на фантастиката.

Първата книга от поредицата се казва „Любими попътечо“. Попътечовците са една от расите, населяваща страната на сънищата. Именно там се пренася душата на човек, когато заспи, и именно на попътечовците се пада задачата да го преведат през нея, за да може той успешно да се събуди.

Но зъл магьосник на име Сянката е завзел престола на страната и властва над мирния й народ. Попътечовците вече не намират време да изпълняват задължението си към хората и все повече деца изпадат в мистериозна кома докато спят. Сянката отвлича душите им докато са в страната на сънищата, а целта му е по този начин, малко по малко, да превземе и човешкия свят. Има само една надежда – истинският престолонаследник, който е бил скрит от магьосника Фърн Руис в света на хората като бебе. Макар и все още дете, Иво вече е достатъчно голям, за да се опълчи на Сянката и да възстанови нормалното състояние на двата свята. На негова страна са Фърн Руйс, пеперудата мамник, която може да го пренася между световете и бунтовниците, но против него ще се борят кошмарите и другите зли чудовища, подчинени на злия тиранин.

Сюжетът е доста тривиален – детето се озовава във фентъзи-света и се оказва отдавна изгубеният крал, когото всички са чакали да ги спаси. Разбира се, това няма значение за целевата читателска група, защото на малките това няма как да им направи впечатление. В „Страната на сънищата“ обаче има и някои разлики. На първо място – писана е в България. Тук не става дума просто за подкрепяне на родните творци, а за истинско предимство. Главният герой е с българско име, стилът на авторката е нашенски и звучи много по-близък до нас, а това прави книгата много по-лесна за възприемане от малки и големи. Главният герой е с българското име Иво, вместо дракони, в страната на сънищата летят змейове и т.н.

Образът на Иво е всъщност много добре измислен, за да допадне на децата и да могат те да се идентифицират лесно с него. В света на хората той си пада малко аутсайдер, а и в семейството му започват да се случват неприятни неща. Децата лесно ще разпознаят и собствените си проблеми в неговите и ще намерят утеха заедно с него. Макар че тях няма кой да ги отнесе в приказна страна, те поне ще се научат да използват въображението си. Останалите герои са по-скоро стандартни – има го задължителният магьосник, злият и леко побъркан тиранин, появява се най-добрият приятел, двама заместители на родителите, има дори и момиче, по което Иво си пада, но тъй като децата не се вълнуват чак толкова много от любов, Сабине е само спомената. Ако това беше книга за възрастни, типизираните герои щяха да са минус, но като имаме предвид за кого е писан романът, е по-скоро плюс. За да се зарибят децата по жанра, трябва да започнат от вече изпитаните формули. Още повече, това е само първата книга от поредицата – другите вероятно ще са по-оригинални.

Стилът на книгата също е доста подходящ. Изреченията не са съвсем елементарни, напротив, писани са като за интелигентни деца, но има достатъчно шегички и закачки, за да им бъде интересно. Главите са кратки, максимум до 5 страници, а действието върви бързо и е разнообразно. От време на време героите се държат малко неадекватно и инфантилно – говорят си сами докато разсъждават (идеята е да се поразкъсат по-дългите абзаци, за да се задържи вниманието на децата) и са леко наивни, а понякога между събитията се прескача малко бързо и без ясна логическа връзка. Но всичко е в прилични граници, особено като се има предвид, че това е детска книга.

Разбира се, фактът, че творбата е предназначена за деца, не значи, че тя няма да бъде интересна и за по-големи. Аз лично я прочетох с удоволствие. За нас големите има и друго предизвикателство – да хващаме моментите от книгата, които са пригодени специално, за да зарибят децата – разкъсването на абзаците с цел задържане на вниманието, кратките глави, съобразени с по-скромните възможности на малките за продължително запазване на концентрация, някои сюжетни елементи и т.н. Юлка неслучайно е обрала няколко награди за творчеството си.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6-
Стил на писане – 6-
Eлементи на изненада – x
Теми за размисъл – x
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4+
Хитов потенциал – x

Общ успех: Мн. добър (5.29)