Завръщане в Средната земя

Ревю на „Хобит: Пущинакът на Смог“, който излиза по кината на 13 декември.

Едва ли има друг толкова важен автор за фентъзито, колкото е Джон Р. Р. Толкин. Неговите „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ са жанроопределящи творби, които просто трябва да се познават. Ето защо и филмирането им е отговорна задача, към която не може да се подходи лековато.

Е, никой не може да обвини Питър Джаксън, режисьорът на филмовите трилогии „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, че подхожда лековато. Дори напротив – адаптацията му на „Хобит“ е сякаш излишно удължена и сценарият нарочно набляга на епичните моменти, за да я доближи максимално до епоса на Lord of the Rings. А всички знаем, че около 300-та страници на „Хобит“ са написани като на шега и далеч не са предвидени за епична предистория на „Властелина“. В този смисъл 3 филма по 3 часа наистина изглеждат всичко друго, но не и лековато. Питър Джаксън влага максимално старание и талант, дори според някои се престарава.

Донякъде това повлия на реакциите след първия филм. Естествено, болшинството фенове просто се радват на завръщането в Средната земя и ако изобщо признават някакви слабости, те охотно ги прощават. Но има и такива, за които „Хобит: Неочаквано пътешествие“ е твърде муден и с разпокъсан сюжет.

Те ще бъдат доволни да научат, че в The Hobbit: Desolation of Smaug такива критики биха били пресилени. Отново има сцени, които са можели да бъдат посъкратени, но те са предимно екшън такива, а и са толкова красиви, че няма как да им се сърдиш. Сценарият пък не прескача просто от едно приключение на друго, а отделните сцени са доста по-обвързани една с друга. Така че да, отново става дума за по-скоро забавен приключенски филм, отколкото за епос, но това не е слабост, а просто характеристика на историята. Истинските слабости, които някои видяха в първата част, тук са в по-голямата си степен поправени.

Единственото, за което някои зрители могат да се подразнят, е липсата на завършек. Финалът е клифхенгър, на който и някои сериали могат да завидят, но все пак това може да се очаква от такава трилогия, а и не е като да не сме чели вече книгата (ако пък не сте – какво още чакате???) или да не е сравнително ясно какво следва оттук нататък.

Изненадващото във филма е как Еванджелин Лили открадва сцените със свое присъствие. Тя играе войнът-елф Тауриел, в която Леголас е влюбен. Тауриел обаче си харесва едно от джуджетата, а оттам следват проблеми. Тя не може да се нарече главна героиня, а нейната сюжетна линия изобщо не е централна за сюжета, но бързо ще се превърне в любимка на мнозинството. От останалите актьори няма изненади – всички дават най-доброто от себе си, както и се очаква от тях.

За режисурата и визиите, предполагам, че е безпредметно да говорим – едва ли някой очаква по-малко от най-качественото. Пейзажите, съществата, битките – всичко е на топ-ниво, както винаги. Но дори и тук можем да регистрираме подобрение – твърде бързите движения на камерата, които на моменти пречеха на 48-кадровата версия на „Хобит: Неочаквано пътешествие“ да се възприеме без сълзотечение от някои зрители, тук са намалени и значително рефинирани.

Общо взето, големите почитатели на Толкин и Джаксън могат да са спокойни – „Хобит: Пущинакът на Смог“ не само, че не разочарова, но и значително подобрява първия филм от трилогията. Със сигурност ще трябва да спорите с доста по-малко хора за качествата на този филм. Критиците също ще останат доволни от още по-доброто техническо изпълнение, забързаното темпо и по-голямата обвързаност на приключенията на героите в тази част. Ако предишните четири филма за хобити не са направили от вас фен, то не очаквайте този да го постигне, но ако вече сте спечелени или все пак следите тези филми от поне малък интерес – недейте да пропускате „Хобит: Пущинакът на Смог“. Филмът излиза още този петък, 13 декември.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.70)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Станимир Ставрев

Жалко само, че Питър Джаксън отдавна не си спомня каква е главната идея на Властелина на пръстените и творбите на Толкин като цяло.

Петър Атанасов

То всъщност елфката си е изцяло нова героиня, която липсва в книгата. Но пък се вписва идеално, поне според мен. Питър Джаксън и четиримата сценаристи явно са си направили труда така да я влеят в историята, че изобщо да не личи, че е външен елемент.

Петя Ивайлова
petia84

Това, че елфката се е ориентирала към джудже е оригинално решение на режисьора. Всъщност защо не – щом Арвен харесва човек… Фили и Кили (ако става дума за някой от тях) със сигурност изглеждат по-добре от Арагорн.