5 европейски държави с опит в трепането на зомбита
Без да оспорваме лидерството на САЩ в зомби-жанра, решихме да изнамерим най-интересните филми със зомбита, направени в европейски държави. Малко разнообразие не е излишно никому, а дадените примери заслужават да се видят.
Напоследък зомбитата стават по-популярни и от вампирите. Немъртвите са централна заплаха в киното от 70-те години насам, като позамират през 90-те. Този век обаче зомбитата отново възкръсват и продължават да ни гонят из опустошените градове. Манията по хапещите мъртъвци обаче не е завладяла само САЩ – хубави филми с окървавени ходещи трупове има и в Европа. Избрахме 5 държави с филмови приноси в жанра, които заслужават да се отбележат.
5. Сърбия – Apocalypse of the Undead (2010)
Ето, че съседите ни отново са пред нас – те вече имат своя зомби-филм. Е, да, бюджетът му е скромен, сценарият – недотам убедителен, но лентата все пак се отличава с някои качества – напрежението в сцените се трупа умело от режисьорите Милан Конйевич и Милан Тодорович, гримът на зомбитата е доста убедителен, а в главната роля е Кен Фори, американският актьор, участвал в оригиналния „Зората на мъртвите“ на Джордж Ромеро от 1979. Фори влиза в ролята на Мортимър Рейъс – агент от Интерпол, изпратен заедно с новобранката Мина Милиус да транспортира опасен затворник до Белград. Екипът му обаче се натъква на бушуващи орди от зомбита, превърнати в такива от разлив на токсични вещества и заразяващи живите чрез ухапване. Фори, Милиус и затворникът обединяват усилията си, за да оцелеят в апокалипсиса на немъртвите.
4. Франция – La Horde (2009)
Сниман в Париж, филмът печели множество награди по различни фестивали за добра актьорска игра и специални ефекти. Режисьорите Яник Даан и Бенджамин Рошер разказват за група парижки полицаи, чийто колега е убит от наркопласьор. За да не разчитат на мудната и корумпирана Темида, пазителите на реда се организират и решават да отмъстят лично на престъпника, криещ се в общинско жилище в западнал квартал на столицата. За тяхно нещастие, мисията се проваля и полицаите са заловени от хората на наркопласьора. Изведнъж, обаче, престъпниците са нападнати от изненадващ нов опонент – зомби. Париж е залят от немъртви, а общинският жилищен блок е едно от последните убежища на живите. Налага се полицаи и дилъри да обединят усилията си, за да оцелеят в сблъсъка с ордите. Макар и леко повърхностни, героите са достатъчно добре измислени, за да поддържат интрига помежду си, а екшънът, свързан с трепане на зомбита, е на ниво.
3. Германия – Rammbock (2010)
Михаел е симпатичен грозник от Австрия, дошъл в Берлин, за да спечели обратно бившата си приятелка Габи. Момчето е със златно сърце, но ниско самочувствие. Вместо нея обаче, в апартамента й той открива бивш водопроводчик (настояще зомби), което го напада в пристъп на бяс. С помощта на 16-годишния Харпър Михаел успява да се справи с обезумелия хищник и двамата се установяват в апартамента, докато зомбитата опустошават Берлин. Все още обзет от мисли за Габи, Михаел търси начин да я намери и спаси въпреки нищожните шансове за оцеляване в жилищния блок. Тук център на историята са не толкова зомбитата, колкото героите, а тонът на филма е доста мрачен и песимистичен. Макар и да продължава малко повече от час, филмът се отличава с качествени режисура, сценарий и актьорска игра. Автентичната атмосфера, ненатрапващата се, но доста трогателна любовна история, симпатичните герои и напрежението в някои от сцените правят Rammbock наистина добър филм, на който е добре да се обърне внимание.
2. Великобритания – 28 Days Later (2002)
Както може да се очаква, Великобритания е сред челните места. Именно там се правят най-много и най-качествени филми, в сравнение с останалите държави от континента. Най-голямото им постижение в този поджанр е „28 дни по-късно“. След 28 дни в кома, Джим се събужда в изоставена болница. Момчето излиза на улицата и заварва Лондон опустошен и безлюден. Когато най-накрая намира хора, си пожелава да не ги беше търсил – те всички са болни от вирус, който ги превръща в бесни зомбита. Спасен е от Селена и Марк, които го водят в скривалището си, за да отпочине. В течение на времето групата на оцелелите ту расте с нови попълнения, ту намалява с нови жертви. Когато по радиото чуват съобщение, описващо военна барикада до Манчестър, където имат „отговор на инфекцията“, живите не се колебаят да тръгнат натам. Оказва се, че „отговорът“ далеч не е това, което са очаквали, а военните са още едно препятствие пред героите. Добре свършената работа на режисьора Дани Бойл, сценариста Алекс Гарланд и актьорите Силиан Мърфи, Наоми Харис и Кристофър Екълстън се отплаща в световна слава на филма и в продължение – „28 седмици по-късно“. Отдавна се говори и за „28 месеца“ по-късно, но все още не се прави нищо конкретно.
http://www.youtube.com/watch?v=eunaclr-WgU
1. Испания – REC (2007)
Показан през камерата на оператора Пабло и репортерката Анхела Видал, филмът разказва как техен репортаж за нощта на пожарникарите се превръща в истински кошмар. Събитията водят героите в жилищна сграда, където възрастна дама е заключена в апартамента си. Анхела и Пабло заснемат как полицаите разбиват вратата, а въпросната дама е обезумяла и напада пазителите на реда със зъбите си. В крайна сметка те се справят със зомбито, но това става пред погледите на уплашените граждани, събрали се във фоайето. Сградата се запечатва от Министерството на здравеопазването, а зомбитата в нея се множат. Анхела и Пабло продължават да запечатват ужасяващата случка на лента чак до самия си край. Класирах REC на първо място заради приятната изненада от факта, че филм, заснет с тресяща се преносима камера може да бъде толкова добър. Сюжетът е логичен, последователен и изчистен от излишни драми, актьорите се справят добре, а атмосферата е реалистична и постоянно изпълнена с напрежение. Може би затова филмът вече има американски римейк, продължение, световен успех и още две части, по които се работи в момента.
Не казвам, че зомбитата са най-интересното, което фантастиката може да предложи. Не казвам, че предпочитам европейското пред американското кино. Но всяко пренебрежение, с което може някой да се отнесе към тези филми само заради произхода им, без да ги е гледал, би било грандиозен пропуск. А като се има предвид скромния бюджет, с който може да се реализира хубав филм за зомбита, дали не може именно мъртъвците да са в центъра на първата българска фантастика?