Станете част от Селцето

Преди почти 20 години космическият кораб „Полюс“ се е разбил на неизследвана студена планета. Екипажът е успял да оцелее и, доколкото може, да се пригоди към суровите условия на живот. Не само това, те дори създават и отглеждат потомство. Съществуването им на враждебната планета обаче е крехко и изпълнено с лишения – то не може да продължи още дълго, а децата трябва да се изпратят на Земята, за да не се превърнат в диваци.

Така стоят нещата за героите на „Селцето“ от Кир Буличов. Младите Олег, Дик и Мариана са главните действащи лица в романа, а те, също като основната идея, са много интересни. Израснали сред студа и жестоката екосистема на планетата, те на практика нямат нищо общо със Земята. Родителите им постоянно си спомнят и разказват по нещо от родната си планета, един от по-възрастните оцелели дори ги обучава на земна история и география… Но всичко това за тях е нещо далечно и неосъзнато. Почти като приказка. Техните грижи и умове са ориентирани към настоящето – към оцеляването и запазването на селцето, такова, каквото то е, тук и сега.

Дик е горско чедо – той е отличен ловец и именно на него се разчита, за да опази и нахрани селото. Неговите инстинкти и умения го правят най-ценния член на общността, поне що се отнася до първичното оцеляване. Олег също е много способен, но той прекарва повече време в умствени упражнения и мечти. Това го прави по-малко оправен в гората, но по-полезен в други ситуации – неформалният лидер на селото го описва като бъдещето на общността, този, който ще съхрани цивилизацията.

Борбата между двамата е отлично описана от автора, не само чрез начина, по който двамата мислят и се оценяват един другиго, но и чрез Мариана, която сякаш е между тях. Тя е най-способното момиче в селото, познава билките и растенията, с което също допринася неимоверно към общото благо. Тъй като прекарва и най-много време с тях, логично е да се хареса с един от двамата. Така се появяват наченките на любовен триъгълник, но в никакъв случай не очаквайте нещо, тип „Здрач“. Този елемент на сюжета е развит много по-реалистично и ненатрапващо се, така, че читателят наистина да повярва в него и „да се вкара във филма“.

Изобщо, героите са описани перфектно. Още от първите една-две страници получаваш чувството, че си познавал Олег цял живот, другите също веднага ти стават близки още с първите си появи. Авторът се справя великолепно в очертаването на образите им и поддържането им като изключително реалистични, макар и обстановката да е фантастична.

Вероятно всички сме чели „Робинзон Крузо“. Знаем какво ще стане, ако сам човек се откъсне от цивилизацията за дълго време. Тук имаме нещо като надграждане на идеята – какво ще стане ако същото се случи на цяла група от хора. Ще успеят ли да се адаптират към ситуацията, или ще останат да живеят в миналото? Как ще продължат да се развиват отношенията между тях, какво ще мислят и чувстват децата им и има ли шанс за истинско продължаване на рода или потомците им ще са обречени на регрес и връщане към животинското си начало? Ето защо, по отношение на героите, стила на писане, темите за размисъл и оригиналността на романа, пиша пълни шестици, че и с по един плюс отгоре.

За съжаление, това „вкарване във филма“ малко пречи, ако авторът няма кой знае колко интересна история за разказване. В началото всичко върви добре – бързо успяваме да опознаем и да се влюбим в героите, след това следим първите им истински приключения. Постепенно обаче сюжетът започва да се разводнява, да се развива все по-бавно и по-бавно, към края почти замира. Към средата се случва нещо, което още тогава е ясно, че ще доведе до края на историята, но придвижването към този дългоочакван край е невероятно мудно, дори изнервящо. Раздуването на обема пречи и на емоционалния заряд – колкото повече излишни сцени губят времето ти, толкова по-малко ти пука за това какво ще стане с героите. Поне развръзката не разочарова, защото е направена добре, без да се разтяга излишно и без да оставя отворени крайща. Средата обаче трябваше да бъде или по-кратка, или радикално променена, за да бъде по-разнообразна и да не очерня прекрасното впечатление от останалите елементи. Вероятно именно заради тази слабост „Селцето“ не е сред емблематичните романи на Буличов, а на български излиза чак сега.

Иначе, авторът отлично се е справил и в друга насока – изграждането на извънземния свят. Той измисля много нови видове животни (които генетично не са много по-различни от земните, просто са еволюирали в непознати видове заради условията), чудесно описва кое как живее, каква е силата му и къде се намира в хранителната верига. Съвсем реалистични са и отношенията на хората към околната среда – те се борят с чакалите, но опитомяват козите и крабовете. Имената на животните са дадени само поради приликите им с характеристиките и поведението на земните прототипи, въпреки че могат и да бъдат коренно различни на вид – още едно много точно и много добре обяснено в самия текст попадение на автора. Така фантастичните елементи заработват поредната шестица за крайната оценка.

Изобщо, тези които и преди са чели стара руска фантастика (романът е на около 20 години) и знаят името на Буличов, с право би трябвало да очакват един много силен роман. Точно такъв е и „Селцето“, който макар и с някои забележки в никакъв случай не разочарова и си струва всяка минута, прекарана в четене. Не очаквам да стане хит на пазара, тъй като днес хитовете са други, но се надявам да достигне до колкото може повече от феновете на тийн-романите, за да им покаже какво значи истинска фантастика и истинска литература. А това дори не се води сред по-добрите романи на автора.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 6+
Стил на писане – 6+
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Отличен (5.68)