Разтърсващият заклинател

Кой не знае „Екзорсистът“, кой не е чувал за него? Ако има такъв, нека да си намери книгата, по която е направен известният филм – въпросният роман е с ново, допълнено от самия автор издание, което наскоро излезе на български под заглавието „Заклинателят“.

Историята е ясна. Самотна майка открива, че детето й постепенно престава да бъде себе си. Дали става въпрос за психично заболяване, комбинирано с подсъзнателни внушения, или наистина демон от ада е превзел тялото на малката и невинна Ригън? Така или иначе, в крайна сметка известната актриса Крис МакНийл се отчайва и стига дотам, че разчита на свещеници да излекуват дъщеря й с екзорсизъм.

Не съм гледал The Exorcist (само неговата пародия в „Страшен филм 2“), нито съм чел оригиналния роман. Ето защо не мога да правя сравнение и да кажа дали новата книга е по-добра от предишните реализации на сюжета. Мога само да кажа, че „Заклинателят“ ми хареса.

Явно има истина в това, че колкото и пъти да се открадне една идея, оригиналът си остава неповторим. Доказах за себе си този факт, защото, въпреки че съм виждал във фантастиката много демони да обладават човешко тяло, книгата не ми се стори скучна, написаното беше достатъчно ново, интересно и завладяващо за мен.

Е, първите 60-70 страници не са много интересни. Отрупани са с малко излишни описания и душевни терзания на главните герои – майката на обладаната – разведената актриса Крис, и свещеника, който ще излекува дъщерята – Деймиън Карас. Има само 1-2 кратки сцени, в които получаваме индикации, че нещо не е наред с малката Ригън, но те не са нито страшни, нито вълнуващи. Това обаче е само началото. Винаги се прави така – малко по малко напрежението се трупа, за да достигне до заслужена кулминация накрая. Постепенно сюжетът става все по-интересен и бързо развиващ се, за да стигне до шеметните последни страници. Някъде след първата третина от книгата вече става почти невъзможно да я оставиш, докато не стигнеш до края – наистина грабва и запленява.

Има и няколко неочаквано плашещи и разтърсващи сцени, свързани с обладаното от демона момиченце. То псува като каруцар, прави неприлични жестове и действия и искрено се забавлява, когато ужасява и обижда всички наоколо. Стига се дори до убийство, което пък после води до интересна дилема – дори ако Ригън се излекува, трябва ли да й се търси отговорност за прекратяването на чужд живот и, дори и да е невменяема, ще може ли тя отново да бъде същата, както за себе си, така и в очите на близките й?

Ужасът, който преживява майка й е наистина огромен и читателят няма как да не й симпатизира. Крис е достатъчно умна и отдадена на дъщеря си жена, за да не можем да я обвиняваме (за разлика от повечето истории, в които героите са глупави и пасивни, с което сами стават причинители на страданията си) – тя прекарва максимално много време с Ригън, полага всички възможни грижи за нея и успява да погледне болестта на дъщеря й от всички възможни ъгли, търсейки лек. Ето защо е доста емоционално въздействащо да я видим накрая срината и безпомощна пред злото, обладало отрочето й. Не знам как е било в оригинала, но тук Блати наистина се е постарал да опише Крис и развитието й по един перфектен и разтърсващ читателя начин. Такова нещо могат да постигнат малцина писатели.

Интересен е и свещеникът. Той също има своите проблеми и душевни терзания, както и причини да приеме задачата да излекува Ригън навътре. Интересни герои са и икономите на Крис – Карл и Уили, които също имат своя лична трагедия и тайна, която се стараят да пазят. Тяхната история е второстепенна, но много умело развита на заден план из страниците и също е трогателна.

Ако има нещо, което да ми се ще да беше направено малко по-добре, това е развитието на самия демон като герой. Съвсем малко още не му достигна, за да стане и той пълнокръвен и интересен персонаж – вместо това, той през цялото време беше нещо външно и нежелано, от чиито очи нямаме нужда да гледаме. Ако просто за момент можехме да разберем какво е той, откъде и защо идва, според мен, книгата щеше да бъде още по-гениална. Разбира се, този мой каприз не е достатъчен, за да сложа минус на шестиците, които ще напиша на сюжета и героите. Ще се отрази само на оценката за фантастични елементи, защото като фен на фантастиката, искам малко повече гледни точки и потапяне в свръхестественото. Но може би именно защото демонът остава непознат, той е толкова страшен и въздействащ.

Иначе стилът на писане е добър, макар и твърде обстоятелствен. На моменти има някои излишни уточнения, които, макар и да допринасят за пълнотата на картината, не са наистина важни за централните идеи и истории. На моменти има и редакторски пропуски като изпуснати предлози, несъгласувани родове в словосъчетания и други дребни недоглеждания.

Като съм тръгнал с критиките, трябва да кажа и че маркетингът не е много удачен. В трейлъра към книгата (сам по себе си, фактът, че има трейлър за книга, е много похвален) се набляга на еротичните елементи. Сами виждате и какво представлява корицата. Но макар да има неприлични сцени в книгата, те далеч не носят такова послание и със сигурност не са сложени там просто защото сексът продава. Действията на Ригън, които едва ли са показани във филма, провокират, но не по този начни. В този смисъл, според мен, промоцията и корицата на книгата можеха да се концентрират върху нещо по-подходящо и близко до материала в нея.

Но както и да е, нито една от горните три забележки не е достатъчна, за да попречи или да развали цялостното впечатление от иначе прекрасната книга. „Заклинателят“ си остава четиво, което горещо препоръчвам!

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 5,50
Eлементи на изненада – 5,50
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 5,50
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.75)