dni-na-kryv-i-zv-svetlina-rev

Какво е да се къпеш в кръв и звездна светлина?

Ревю на „Дни на кръв и звездна светлина“ от Лейни Тейлър и ИК „Егмонт България“.

„Създадена от дим и кост“ беше началото на една тийнейджърска поредица, която се оказа много по-стойностна от повечето представители на жанра си. Лейни Тейлър изненада всичките си читатели много приятно с богатия си фентъзи свят на воюващи химери и ангели, в който тялото и външният вид не значат нищо, смъртта не е окончателна, а една любов може да промени всичко. „Създадена от дим и кост“ ни срещна със синекосата Кару, разкри ни нейната тайна и богато минало и ни показа нейната пламенна афера с ангела Акива.

Изображение с име: DKZScПред продължението на романа, „Дни на кръв и звездна светлина“, стояха две възможности. Първата беше да поеме по пътя на блудкавата тийн-история, където основният въпрос е „Ще се вземат ли влюбените или няма да се вземат?“, а фентъзито и епичната война да останат на заден план. За щастие, авторката е избрала по-добрата възможност – Кару и Акива са разделени почти през цялата книга, а на преден план са по-интересните сюжетни линии – борбата между химерите и ангелите, както и вътрешните борби между доброто и злото във всяка от двете страни.

Трябва да призная, че в първите петдесетина страници, бях сериозно притеснен. Основната героиня в тях е Зузана – приятелката на Кару от Чехия. Тя беше най-скучната и дори дразнеща героиня в първия роман, именно тя служеше за връзка между обикновената тийнейджърка и паралелните фентъзи светове. Искрено се надявах, че след като Кару напусна човешкия свят в края на първата книга, Зузето няма да се споменава повече. Вместо това Кару изобщо отсъства от началото на романа, а се разказва как вярната й приятелка я търси. За щастие, след като авторката е подразнила читателя достатъчно, Кару най-накрая се появява, а Зузето отново изчезва за 200-300 страници. Най-голямата ми изненада дойде към края – когато Зузана отново влезе в сюжета и дори ми стана симпатична! Не защото се е променила с нещо, а защото съществуването й най-накрая придоби смисъл в общия план на нещата.

Но да се върнем към най-важното – Акива и Кару. Двамата имат приблизително равно количество страници за съответните си сюжетни линии, които се пресичат само няколко пъти и то за кратко. Всеки от тях съществува в собствения си свят и се занимава със своите си дела, като историите и на двамата са интересни и вълнуващи.

Няма да навлизам в детайли, за да не разкривам сюжета на нито една от двете излезли досега книги. Ще кажа само, че изпитанията и пред двамата не са никак малки. Кару продължава да бъде същата симпатична героиня, която познаваме от първата книга – новите й спомени не са я променили особено, просто са й дали друга перспектива върху нещата. Тя отново е умна и оправна, жертвоготовна и работеща за доброто на народа си. Но светът на химерите вече не е представляван единствено от топлите й детски спомени в дюкянчето на Бримстоун, не е и приказната, макар и трагична, история на Мадригал. Реалността я е връхлетяла с цялата си жестокост – Кару се включва в борбата и става точно толкова сурова, колкото ситуацията изисква. Войната изисква жертви и Кару не се свени да даде своя дан, въпреки че почти никой не й благодари и не оценява усилията й. Вместо това, тя дори трябва да търпи злобни подмятания от предполагаемите й другари и постоянни вмешателства в работата и живота й от страна на противния главатар на групата Тиаго, който става все по-жесток и безрасъден в действията си. Всичко това се натрупва малко по малко и накрая се разплита по доста изненадващ начин.

Изображение с име: Laini_Taylor
Лейни Тейлър с розовата си коса.

Междувременно, Акива е станал много по-пълнокръвен от предишния си образ на безумно влюбен ангел. Без Кару, около която постоянно да се умилква, образът му става много по-интересен и симпатичен. Той отново се събира с братята си, Хазаел и Лираз, и се завръща към задълженията си в Ерец. Но той вече не може да бъде същият като преди. Ангелът се опитва да спре безсмислените убийства и безчинства в паралелния свят, но това е много трудна задача. Изглежда там всички владетели са невероятно брутални и леко луди тирани без грам уважение към живота. Акива прави всичко възможно да спре войните и да бъде стожер на доброто в един свят, където доброто е слабост.

Изобщо, светът в „Дни на кръв и звездна светлина“ е доста по мрачен от този в „Създадена от дим и кост“. Бушуващата война опустошава все по-големи територии и взима все повече жертви, а краят продължава все така да не се вижда. Нещо повече – със събитията от последните страници той става още по-непредсказуем.

Но сеенето на смърт има и леко неблагоприятно отражение върху емоционалния заряд. Двата стожера на емоциите в първата част бяха любовта между Акива и Кару и обичта между Кару и семейството й от химери. Тук и двете са на заден план – Кару и Акива не са заедно, а семейството на Кару отсъства. Тези липси тежат както на атмосферата, така и на самите герои. Донякъде Акива опитва да компенсира с привързаността между него, Хазаел и Лираз и неприязънта към баща им и чичо им, но при него липсва тази интензивност на преживяванията, защото в неговия свят те са на практика забранени. Това може да вреди леко на емоционалния заряд, но допринася много за атмосферата и темпото на историята, което е много повече плюс, отколкото минус.

Иначе стилът на авторката продължава да е лек и приятен за четене. Няма дразнещо прости изречения, нито прекалено дълги описания – също както и преди. Лейни Тейлър не се е отказала и от интересните си похвати, в които разказва някои събития разбъркано – не в хронологичен ред. Така не само разнообразява повествованието, но и държи читателя нащрек.

По всичко личи, че в третата книга човешкият свят ще играе много по-голяма роля в общата история – да се надяваме, че авторката ще го използва добре и няма да направи поредицата си по-посредствена и тийнейджърска. Но след като избегна рисковете във втората част, имам пълно доверие на Лейни Тейлър, че няма да разочарова и в третата.

Общо взето, „Дни на кръв и звездна светлина“ е повече от достойно продължение на многообещаващото си начало. Много се радвам, че дадох шанс на тази поредица и с удоволствие ще прочета третата част, дори ще гледам филмите, които вече са започнали да правят.

 

Изображение с име: Какво е да се къпеш в кръв и звездна светлина?Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6-
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.70)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата