Опълчението на тийнейджърите

„Легендата“ от Мари Лу е поредното начало на антиутопична трилогия, ориентирана към 13-16 годишни. По възможност такива, които досега са чели само „Игрите на глада“ (харесали са я, но не са я разбрали съвсем) и са хвърлили око на „Дивергенти“. Но ще се постарая да не бъда много зъл в ревюто си. Още повече, че книгата наистина се продава добре и има милиони фенове по света, които са просто луди по нея, така че явно има на кого да се хареса.

Главните герои са двама – Дей и Джун, като и двамата са на 15 (което не им пречи да са най-умните, най-пъргавите и най-добрите във всичко). Дей е най-търсеният престъпник в Републиката – не толкова защото е убивал или причинявал щети, а просто защото никой не може да го хване. Семейството му го мисли за мъртъв, но той продължава да ги наглежда и да се грижи за тях – той е типичното добро момче, което се бори срещу лошите власти.

Джун пък е най-способният и обещаващ агент на Републиката (дотолкова, че след смъртта на брат й е изкарана от училище и превърната старши офицер). След като доказателствата сочат, че именно Дей е убил брат й, тя превръща задачата за залавянето му в своя най-съкровена мисия. Успява да го открие сравнително бързо, но тук има уловка – тя все още не знае как изглежда той. Между двамата се заражда романс и когато идва време за сваляне на картите, нещата се оказват по-различни отколкото са си представяли.

Ако сте под 16-годишни, спрете да четете дотук и отидете да си купите книгата. И без друго скоро по нея ще има филм и цялото ви училище ще говори за това. Болшинството от връстниците ви припадат по „Легендата“ – вижте за какво става дума.

Ако сте по-големи, можете да продължите…

Шокиращо е, че има ревюта из интернет на хора, които твърдят, че са прочели стотици книги, но „Легендата“ им е любимата. Достатъчно е да си прочел 3 книги, за да знаеш целия сюжет още след като си минал първата половина. Ако прочетените книги са двуцифрено число, то ще ви е достатъчно само описанието. Сюжетът стриктно следва стандартната формула и няма как да ви изненада с каквото и да било.

Стилът, в който Мари Лу описва ставащото, е сравнително стегнат, но и доста простоват (не забравяйте целевата аудитория). Има моменти, в които не става много ясно как се стига от точка А до точка Б (или е описано, но просто звучи невъзможно – като да пробягаш цял коридор покрай войници, които стрелят по теб, но не те улучват). За сметка на това винаги знаем с какво точно са облечени героите, какво означават резките на копчетата им и каква е температурата на въздуха. Преводът, или по-точно неговата редакция, също не помагат особено с честите правописни грешки. Има и няколко шегички, които се губят, просто защото на български не звучат смешно.

Не може да се каже, че героите са добре изградени – те са също толкова стандартни, колкото сюжетната формула, която следват. Мари Лу не се е тормозила излишно с развиване на любовната история между двамата, проследяване на промяната в чувствата им, загатване на обяснение за това… просто и двамата са красиви, харесват се и десетина страници по-късно вече се обичат.

Същото е положението при антиутопичните елементи. Светът на бъдещето можеше да бъде много по-добре развит, но вместо това е само скициран, колкото да вкара сюжета в най-популярния в момента жанр. По богатство и детайлност на света в романа, „Легендата“ отстъпва на преките си конкуренти „Игрите на глада“ и „Дивергенти“ и тук би трябвало да се съгласят дори феновете й.

Добри думи обаче трябва да се кажат за издателство „Хермес“. Правилно са се ориентирали в търсенето на хитово заглавие. Корицата е много добра (с една единствена забележка – Дей е с дълга коса, а момчето на корицата – с къса) и напълно адекватна на успеха на книгата и броя фенове по света. Дори успя да ме излъже, че има шанс книгата да ми хареса. А тъй като сюжетът се разказва от две гледни точки (на Дей и на Джун), които се редуват, издателството е оформило всяка от главите им със специфичен шрифт, което помага да се обособят двамата разказвачи (които иначе се отличават само по пол и произход). Общо взето, оформлението е чудесно. Доста повече отколкото творение с такова потресаващо според мен качество заслужава.

Моята оценка:
История – 3
Герои – 3
Стил на писане – 3
Eлементи на изненада – 3=
Теми за размисъл – 3=
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 3+
Степен на оригиналност – 3=
Старание на автора – 4=
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Среден (3.30)