2 коментара
5thc

Петата вълна залива Земята

Ревю на „Петата Вълна“ от Рик Янси и Егмонт България.

Изображение с име: Петата вълна залива ЗемятаНа пръв поглед “Петата вълна” изглежда перфектният избор за неделно четиво. Рик Янси е именит автор, носител на награди. В кариерата си е писал както фентъзи за деца, така и мистерии за възрастни. Сега обаче е решил да обедини опита си в нещо ново – епична фантастична поредица, показваща битката на последните представители на човечеството с извънземни след опустошителна атака на Земята. Критиците са във възторг, рекламната кампания ври и кипи. Романът е сравнявана с класики като “Играта на Ендър” и “Проходът” – по всичко изглежда, че “Петата вълна” е книгата, която ще отвори вратите към фантастиката на множество млади читатели и ще срещне ветератните с нещо стойностно. 

“Играта на Ендър” стои доста високо в класацията ми за фантастики, а и кой не обича една хубава извънземна инвазия, която да остави минимален брой оцеляващи, да показват дух и воля за живот срещу многократно превъзхождащите ги по всички параграфи иноземци. Още преди да се отвори книгата става ясно, че извънземните са доста изобретателни и са унищожавали човеството на вълни – анотацията гласи:

“След първата вълна остана само мрак. След втората – оцеляха само щастливците. След третата останаха само злощастните. А след четвъртата вече имаше едно единствено правило: не вярвай на никого. 

Поради всички тези причини с нетърпение подхванах “Петата вълна”. За съжаление… останах разочарована.

Прологът ни пренася през 1995 година и от него става ясно, че решението на извънземните да атакуват съвсем не е импулсно. Те внедряват в неродени човешки деца агенти, които по-късно да бъдат активирани. Не става особено ясно как става това, освен че хората ги дебне страшно изглеждаща сова (което доста ми напомня на филм с Мила Йовович за извънземни, където също имаше страшно изглеждащи сови).

Изображение с име: bg-about-site

Главната ни героиня е Каси – не от Касиди или Касандра, а от Касиопея. Тя е на 16 и е изгубила всичко. На моменти мисли, че може би е последното останало човешко същество на Земята. Дотук добре. Става ясно, че в “Петата вълна” няма да видим епични битки и храбростта на човечеството. То е премазано без почти никаква съпротива и едно момиче се опитва да оцелее в унищожен свят, без семейство, без приятели, без опората и сигурността на познатото.

Първоначалните ми очавания за екшън очевидно не са оправдани, но борбата на един човек може да е също толкова инересна колкото на цялото човечество. Стига този човек да не е Каси – не от Касиди или Касандра, а от Касиопея. Героинята е доста плоска и на места дразнеща. Може да се признае на Янси, че понякога му се получава с черния хумор на Каси, но най-вероятно този детайл изпъква, защото с нищо друго не му се получава. Явно главната идея на книгата е да развива философии от сорта “да бъдеш, или да не бъдеш” и „кое ме прави човек, как да запазя човешкото у себе си“ и тн.

Предпоставките за такова развитие на романа са на място, но просто изпълнението е под всякакво ниво. Евентуално бих обмислила възможността някога напред в бъдещето да простя на Каси постоянното й мрънкане и глупаво държание, ако имаше развитие от сорта – мрънкащо същество –> израстване –> млада и силна жена. За жалост, за такова нещо дори и няма намек в книгата. Вместо това, Каси от първата част изглежда като Капитан Америка + Желязната лейди в едно, а Каси от втората част – обратното. Превръщането на момичето в тотално безмозъчно същество става след като среща Ивън Уолкър и се влюбва в него. Вярно, че тийн роман без романс е като „Стар Трек“ без космос, но честно да си призная, такова нещо не бях очаквала. 

Изображение с име: rickyanceyВ следващия параграф ще има спойлери, но искам да обясня защо смятам ситуацията за меко казано странна. 

Ивън Уолкър е от агентите, които страшните сови са внедрили в нищо неподозиращо човешко бебенце. На 14 е бил събуден и е трябвало да се пребори с човешката си същност. Сега, след нападението, той е нинджа-убиец и излавя последните оцелели хора. В последните няколко седмици Ивън прекарва времето си следейки Каси, ровейки във вещите й и четяйки дневника й. Това явно не му е достатъчно и той лекичко я прострелва в крака със снайпер. Но поне се спира до там. След това я спасява. Каси се събужда и е лудo влюбена в него. Те заживяват заедно и той й пече хляб… Разбира се не може и без триъгълник, момчето, по което Каси си е падала в училище (той е готин, тя не), но той не й е обръщал внимание, чак сега я забелязва (когато не е останал никой друг за забелязване). 

Абсурдите далеч не спират с романса. На сюжета на книгата липсва едно голямо нещо и това е дори минимално количество логика. Янсли явно е събрал елементи от различни фантастични (и не до там) книги и сериали и се е опитал да направи нещо общо с “Играта на Ендър”, но много далеч от истината. Няма нищо лошо в това да черпиш вдъхновение от различни идеи, но тук си се е получила манджа с грозде и развитието на действието е тотално нелогично и нереалистично. Разкритието на какво всъщност е Петата вълна също е разочарование и оставя читателя (или поне мен) много объркан, просто защото направо няма никакъв смисъл от нея. 

Ревюто ми най-вероятно е толкова негативно, защото очакванията бяха големи. Рекламната кампания също, ревютата – положителни. Понякога това може да изиграе и лоша шега.


Изображение с име: Петата вълна залива ЗемятаМоята оценка:

История – 3
Герои – 3
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4-
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 4-
Степен на оригиналност – 3-
Старание на автора – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Среден (3.48)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата