9 коментара
Helix rrr

„Хеликс” – ревю на първи сезон

Сериалът на телевизия Syfy успя да изненада любителите на фантастиката, но впечатленията от първи сезон са смесени (ревюто съдържа леки спойлери)

В "Хеликс" всички са свързани... освен Дорийн...
В „Хеликс“ всички са свързани… освен Дорийн…

Преди около година, американската кабелна телевизия Syfy започна мащабна рекламна кампания на Helix – един от последните проекти на Роналд Д. Мур (създателят на новата версия на „Бойна звезда Галактика”). Прессъобщенията и тийзърите оставяха като цяло добро впечатление и по всичко изглеждаше, че сериалът ще е напрегнат и изпипан, макар и с малко изтъркана тематика. Сюжетът – голяма арктическа база-лаборатория е поразена от тайнствен вирус, а екип вирусолози пристигат, за да се опитат да овладеят ситуацията и евентуално да открият лек.

Какво всъщност очаквахме да видим – сериал, подобен на „Нещото”, „Зараза”, или „Щамът Андромеда”, с добавени фантастични елементи. Очакваше се „Хеликс” да бъде сериозен трилър, провокиращ зрителя до самия край да се пита кой всъщност е замесен в създаването на вируса и с каква цел, а учените в арктическата станция да измират един след друг по ужасяващ начин. Оказа се, че крайният продукт се разминава драстично с това, което всички предполагаха, а това има както лоши, така и добри страни.

На първо място си струва да се обърне внимание на издънките на сериала:

Един от по-интересните персонажи - Серджио Балесерос.  Макар и симпатичен, Сержио ще трябва да плати за греховете си, за да може да се превърне в истински положетелен герой.
Един от по-интересните персонажи – Серджио Байесерос. Макар и симпатичен, Серджио ще трябва да плати за греховете си, за да може да се превърне в истински положителен герой.

Още от самия пилотен епизод, зрителите обвиниха персонажите в глупост. Екипът вирусолози, който би трябвало да включва едни най-добрите специалисти в света, често се държеше неадекватно. Те неведнъж пропускаха да носят истинско предпазно облекло и често проявяваха наивност и повече емоции от необходимото. Нормално е да бъдат стресирани и дори изплашени в непознатата ситуация, но все пак се предполага, че това са хора, които не за първи път се занимават с подобна криза. Новата среда и студеният прием от учените в арктическата станция, не би трябвало да са оправдание за непрофесионалното им поведение. Почти всички от така наречения елитен екип, се държаха толкова неуместно, че е трудно да се определи чие поведение беше най-странно. Ветеринарната патоложка доктор Дорийн Бойл (Катрин Лемю) вероятно държи първенството в това отношение – тя не само тръгна на „лов” за заразени маймуни без да вземе сериозни предпазни мерки, но и скри важна информация от шефа си, защото симпатичен непознат и предполагаем таен агент, й каза да си мълчи. Доктор Джулия Уокър (Кира Загорски) опита да скрие от колегите си, че е заразена, а младата надежда доктор Сара Джордан прие в стаята си – в собственото си легло, жертва на вируса, рискувайки по този начин да зарази всички останали здрави в базата. По тази тема може да се каже още много… В крайна сметка можем просто да приемем, че персонажите умишлено са по-„цветни” личности, с поведение, което се отличава от това на нормалните, разумни хора, за да може сериалът да бъде по-интересен за гледане. Не особено добро оправдание, но затова пък – по-добро от никакво.

"Косата" ще трябва да си смени прякора на "Сърпа" за втори сезон, ако иска да е точен. :)
„Косата“ ще трябва да си смени прякора на „Сърпа“ за втори сезон, ако иска да е точен. 🙂

Друг сериозен недостатък на „Хеликс” е прекалено силната прилика със сапунен сериал. Всеки (или почти всеки) от героите е свързан чрез роднинска или любовна връзка с няколко от останалите. Това със сигурност не е обичайно за трилър, тъй като оплетените взаимоотношения между персонажите разсейват от сюжета. Ако още не сте гледали сериала, и си мислите, че преувеличавам, опитайте се да асимилирате следното: Доктор Джулия Уокър е бивша съпруга на шефа на екипа от вирусолози доктор Алън Фарагът (Били Кембъл) и бивша любовница на брат му – доктор Питър Фарагът (Нийл Нейпиър). Последният работи в базата и е заразен с вируса, но все още обича Джулия. Не е ясно кого предпочита самата тя. От друга страна, тайно болната от рак, доктор Сара Джордън, е влюбена в Алън и ревнува от Джулия (също тайно – при Сара всичко е тайно). Самият Алън намира време да преспи с нея, но въпреки това не подозира за чувствата й, и вероятно предпочита Джулия.

Дотук имаме класически любовен четириъгълник, но това е само върхът на айсберга. Шефът на базата – доктор Хироши Хатаке (Хироюки Санада) е в „изненадваща” роднинска връзка с доктор Джулия Уокър, а неговият осиновен син – Даниел/Микса (второто е рожденото му име), открива своя отдавна изгубен брат-близнак – Тулок (в ролята на двамата – Мийгън Феърбрадър). Зловещата Констанс Сатън (Джери Райън от „Стар Трек – Следващо поколение”) – директор на компанията „Илария”, е бивша любовница на Хатаке и майка на появилия се по-късно в сериала професионален убиец – „Косата”/Спенсър (измислил си е прякор, който отговаря на любимото му оръжие, тъй като не харесва малкото си име) – изигран от Робърт Нейлър („Да бъдеш човек”). Симпатичният убиец Серджио Байесерос (Марк Ганиме), също е бивш (но по-скорошен от Хатаке) любим на Констанс, и бъдещ на Анана (Лусиана Каро от „Бойна звезда Галактика” и „Падащи небеса”), която е сестра (за щастие не близначка) на Микса и Тулок.

Както се вижда, ситуацията с връзките между персонажите е доведена до абсурд и донякъде успява да засенчи дори обърканите роднински връзки в „Имало едно време”, при това без да е намесено пътуване във времето и допълнителни светове.

Сякаш това не е достатъчно, сапуненият привкус се пренася от връзките в самия сюжет – отдавна разделени роднини се откриват, само за да се разделят завинаги малко по-късно, братята се конкурират помежду си по възможно най-клиширания начин, а по-добре изглеждащите персонажи са осъдени да оцелеят, независимо какво ги сполетява, и дори в един отделен случай – въпреки всякаква логика – да се превърнат в герои.

Монтанската хижа, където Джулиа е прекарвала летата си като дете, се оказва таен бункер в базата. Можем само да предполагаме, че не е била особено умна като малка, или е останала с впечатлението, че Монтана е студено бяло място, или просто има слаба памет...
Монтанската хижа, където Джулия е прекарвала летата си като дете, се оказва таен бункер в базата. Можем само да предполагаме, че не е била особено умна като малка, или е останала с впечатлението, че Монтана е студено бяло място, или просто има слаба памет…

Макар и резонни, критиките към сериала не могат да засенчат неговите добри страни. Дори съм склонна да приема, че в първи сезон на „Хеликс” добрите страни са повече и благодарение на тях, той е една от най-необикновените фантастики за последните години.

Сред позитивите, на първо място е основната тема – докато всички мислеха, че тя ще бъде свързана с някакъв тайнствен вирус, се оказа , че сериалът ще се опита да разгледа по нов начин темата за (СПОЙЛЕР!) безсмъртието, и свързаните с него усложнения. Този път не става дума за вампири или зомбита, а по-скоро за безсмъртие, подобно на това от „Шотландски боец”, затова може да се каже, че темата не е преекспонирана. В тази връзка – трябва да се признае, че в първи сезон на „Хеликс” имаше някои силни и неочаквани обрати.

Цитатът се налага от самосебе си - "Накрая ще остане само един" - или не?
Цитатът се налага от самосебе си – „Накрая ще остане само един“ – или не?

Освен това, не може да се отрече, че зрителите получиха доста, макар и объркани, отговори на загадките на сюжета – кой и защо е създал вируса, какво представлява лекът и т.н. Разбира се, отговорите пораждат нови въпроси, но това са подробности.

Атмосферата на сериала също трябва да се приеме по-скоро като положителна характеристика. Може би отчасти заради ироничния саундтрак (който впрочем е доста новаторска и добра идея), отчасти заради нелепостта на ситуациите и поведението на героите, зрителят би могъл да остане с впечатлението, че всичко (или поне повечето) случващо се, е пълен абсурд. Общото впечатление е освежаващо, но и отнема от драматизма на някои сцени, които просто не са толкова тъжни или трагични, колкото биха били в някой по-нормален сериал.

Втори сезон (да се надяваме) ще разкрие повече за "тайната" организация на петстотинте безсмъртни.
Втори сезон (да се надяваме) ще разкрие повече за „тайната“ организация на петстотинте безсмъртни.

Макар и понякога обект на заслужен присмех, сериалът „Хеликс” по-скоро очарова, отколкото отблъсква със странностите си. Той има достатъчно потенциал да се превърне в нещо, което без сянка от съмнение си заслужава да се гледа. Това може да стане, стига авторите му да се поучат от грешките си, и да наблегнат на силните страни на шоуто в предстоящия втори сезон. Би могъл, разбира се, и да се превърне в истинско фиаско – дали „Хеликс” ще поеме по пътя на величието или ще пропадне окончателно, предстои да разберем догодина, а дотогава остава само да спекулираме и да гадаем.

БележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 4
Режисура и ефекти – 4
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Много добър (4,90)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата