Връща ли се доброто старо време на космическите фантастики?
Ревю на филма „Пазители на галактиката“ от Петър Атанасов
Шокиращо за мен, Марвел успяха да ме изненадат приятно два поредни пъти! Първо го постигнаха с „Капитан Америка 2“, където направиха няколко интересни врътки и повдигнаха 1-2 теми за размисъл, а сега – с „Пазители на галактиката“, който ни води на вълнуващо, забавно, трогателно и зрелищно приключение в космоса. Този филм ме върна в доброто старо време, когато фантастиката беше където й е мястото, свежа, цветна и истинска!
Ако не сте особено запалени фенове, вероятно не знаете, че „Пазителите“ също са по комикс. Тоест, Марвелските графични новели не са само за супергерои, а от време на време пускат и нещо малко по-различно, като това. Лошото е, че Guardians of the Galaxy са доста неизвестни в САЩ. Затова и филмът по тях беше определян като огромен риск. Представяте ли си, Марвел са инвестирали пари в герои, които не са предварително до болка познати на публиката и са нови и непознати за голяма част от зрителите. Направо кощунство, в днешната кино-индустрия, да се опиташ да представиш нещо ново и непознато, вместо да рециклираш старото и сигурното. Е, все някой е чел тези комикси, така че те не са на 100% непознати – вероятно ако ставаше дума за напълно нови герои, щеше да има революция. Но пак, това си е нестандартно за Марвел и е трудно да си представим, че са се решили на подобна нечувана и невиждана иновация. Все пак като правиш филми за стотици милиони и имаш готова формула за успех, промяната й си е доста рисково бизнес начинание.
Факт е, че новите кино адаптации на емблематичните им герои (няма да им изреждам имената, защото те са навсякъде и ми е втръснало да говоря за тях, а по всичко личи, че през следващите години ще ни заливат още повече) докараха доста пари на студиото и му създадоха име на хитмейкър. Със солидна история и финансова подкрепа зад гърба си, Марвел дръзнаха да пробват нещо ново и различно за тях, рискуваха да се отклонят от доказания бизнес модел и… успяха да се издигнат още по-високо от преди! Говоря не само за финансовите успехи на „Пазители на галактиката“ в САЩ, но и за качествата на самата продукция, които сериозно надвишават тези на досегашните комиксови заглавия.
За какво точно става дума? Истината е, че сюжетът, като същност и основа, не е кой знае колко по-различен от досега продуцираните. Разликите и приятните изненади са в детайлите (и превъзходните космически пейзажи, за които ще кажа малко по-късно). Филмът започва с една доста емоционална сцена, развиваща се през моята рождена година, тоест най-хубавата в историята, когато Питър Куил е още дете, майка му умира, а самият той е отвлечен от космически кораб. Макар и на пръв поглед да стои като лепната, тя има доста важни отражения във финала на „Пазителите“, а и обяснява защо „Звездния повелител“ е толкова привързан към уокмена си.
26 години по-късно, Питър Куил (Крис Прат) е наемник, женкар и далавераджия, който пристига на опустошена планета, за да открадне мистериозен древен артефакт. Там успява да избяга на част от армията на Ронан, манияк, който иска да унищожи планетата Зандар, а покрай нея и галактиката. Ронан пък служи на още по-голям манияк, Танос (който всъщност не е ясно какво точно иска да унищожи, защото има две сцени и ще се появява повече в следващи филми от вселената на Марвел). От двете зловещи дъщери на Танос, Гамора (зелената Зоуи Салдана) и Небула (синята Карън Гилън), първата е избрана да намери „Звездния повелител“ и да вземе артефакта от него.
Междувременно обаче Куил си има и други проблеми – извънземният Уонду (различно синия Майкъл Рукър), който го е отвлякъл, иска да го намери и да му тегли един здрав пердах, задето отново го е прецакал при подялбата на някоя стара плячка. Уонду обявява награда за главата на Куил, което пък привлича вниманието на Ракета (анимиран енот, озвучаван от Брадли Купър) и Грут (хуманоидно дърво с особено богат речник, озвучавано от Вин Дизел).
И така, Куил, Гамора, Ракета и Грут се озовават на Зандар – все още не се познават, но вече са се хванали за гушите в борба за по-голямата плячка. Всяка от трите страни се бори за своето в много красива и забавна битка, което разбираемо привлича вниманието на местните власти. В следващия момент четиримата се оказват в космически затвор заради причинените обществени безредици и обединяват усилията си с Дракс Унищожителя (кечиста Дейв Батиста), за да избягат и да изработят хонорара на живота си, като продадат артефакта на Колекционера. Но щом осъзнават силата му и способността му да разруши галактиката, петимата герои решават да поемат по правия път и да го предадат в ръцете на властите. Логично, Уонду, Ронан, Танос и Небула изобщо няма да са доволни от взетото решение и ще направят всичко възможно да им попречат, без значение кого ще смачкат по пътя си.
Може би малко се поувлякох в разказването на сюжета, но не се безпокойте, спестих доста детайли, покрих като сюжет само около 1/3 от филма и със сигурност няма да ви е скучно да го гледате сами. Темпото, с което той се развива, е близко до перфектното, а детайлите, които го допълват, са наслада за душата. Това е най-успешният в комедийно отношение филм на Марвел, тъй че и на шегите и забавните моменти като цяло може да се разчита. Героите са много добре разработени, като актьорите зад тях вършат перфектно работата си (да, дори кечистът), а двамата компютърно анимирани герои, енотът и дървото, са невероятно симпатични и успяват да ви влязат под кожата, дори и да ви просълзят на моменти.
Една от красотите на този филм беше лекотата, с която се смесват комедия и драма. В един момент сме на косъм да се разциврим за майката на Питър Куил, в следващия го гледаме пораснал, как танцува и си попява из руините, ползвайки злобен гущер за микрофон. В едната сцена се смеем на пиянската свада между Ракета и Дракс, в следващата сме шокирани колко драма всъщност може да има в образа на енота. Да, по дяволите, това е говорещ енот (обяснява се, че е резултат от научен експеримент) и колкото и абсурдно да изглежда това, представете си колко е гадно всички да ви се смеят и да ви обиждат за това, че сте животно, макар и с човешки акъл, както и да сте единствен по рода си. В един момент Грут разсмива с поредното си „Аз съм Грут“ (той само това казва, макар и с различна интонация всеки път), а в следващия подарява цветенце от себе си на просещо момиченце и се оказва най-полезният играч в отбора.
Както загатнах в началото на ревюто, носталгията към старите космически филми и сериали е друг огромен бонус на филма. Киноманите неизбежно ще сравняват този филм със Star Wars, а тв-феновете ще си спомнят за сериали като Star Trek, Farscape, Babylon 5 и Lexx. И нищо чудно, защото не е далеч от тяхното ниво. Отдавна не сме гледали хубав филм, развиващ се на няколко космически локации и включващ различни извънземни раси. Не ми се карайте, знам, че Star Wars и Star Trek са най-великите, но лично на мен Guardians of the Galaxy ми хареса повече от тях. Колкото до споменатите сериали, струва ми се, че дори улових няколко деликатни препратки към тях, но може и само да ми се е сторило, така че няма да задълбавам. Само ще кажа, че явно режисьорът Джеймс Гън е фен на същите неща (и му е също толкова мъчно за липсата им пред последното десетилетие), защото наистина умее да се възползва от тази носталгия и от силните страни на отминалото във фантастиката време. А дали не е предвестник на неговото грандиозно завръщане?
Разбира се, сюжетът си има и своите слабости, които все пак ви напомнят, че гледате филм на Марвел, а не Междузвездните войни за днешното поколение. Формулата, в крайна сметка си остава същата, имаме типичния момент, в който героите са победени, но след това се окуражават да опитат отново и побеждават, имаме отново мистериозното устройство/течност/нещо, което е всесилно (независимо дали му казваме тесеракт, етер или… както му казваха в този филм, функцията за сюжета си остава една и съща и дори анимациите, свързани с разрушенията от вихъра му, си приличат по вид, различавайки се по-скоро само по цвят. Както западните комикс-фенове обаче вече се усещат, това е нарочно и е още един от елементите, които обединява филмите под шапката на Марвел в една вселена), имаме и типично за Марвел плитки злодеи (вездесъщият Танос е слабо застъпен, мотивацията на Ронан да бъде маниакално лош липсва, а Небула е твърде скромно развита). Да не забравяме и няколкото сцени, в които главният герой оцелява след продължително излагане на незащитено тяло в космоса. Но всичко това са неща, които можем да простим, при все че филмът изобщо не прави опит да се взима на сериозно, а и помнейки сушата откъм добри космически филми през последните години.
Стигаме до режисурата и ефектите и това отново е елемент, за който Джеймс Гън заслужава най-дълбокото ми уважение. Именно той беше другият сериозен риск на Марвел с този филм – режисьор, който досега е работел само по евтинджоси и няма никакъв опит с блокбъстъри. Не че Джос Уедън и Алън Тейлър са работели само с милиарди, преди да влязат в тази кино-вселена, но поне са записали някоя и друга по-зрелищна сцена в биографиите си. Гън идва сякаш от нищото и се справя брилянтно – не само подпомагайки сюжета, но и в чисто визуален аспект. Космическите пейзажи са като произведения на изкуството, анимацията е сравнително достоверна, а битките и бързите сцени са достатъчно изчистени, за да се вижда какво се случва (в повечето филми камерата се тресе повече и от актьорите и въобще не се разбира кой кого кога удря. Включително и в „Завръщането на първия отмъстител“ имаше доста такива моменти, но, за щастие, не и тук). 3D-то пък, което от известно време насам възприемаме по-скоро като минус, защото само оскъпява билета, а иначе е напълно излишно, дори разсейващо, тук определено си заслужава. Джеймс Гън внимателно си е планирал сцените, явно добре е работил и с техниката, и третото измерение действително идва като бонус за филма както в динамичните, така и в статичните сцени. Общо взето, оттук нататък пред този режисьор шапки долу!
Разбира се, няма как да не отделим и един абзац за саундтрака. Определено песните от 80-те са нещо, което не можем да видим като акомпанимент на кой да е филм и внасят отдавна жадувано разнообразие. За американците, израснали през 80-те, озвучаването на филма вероятно е било като душевен оргазъм и силно е допринесло за елемента на носталгията. Аз, като мааалко по-млад българин, и то залитащ по чалга, не мога да се впечатля от духа на времето, спомените и настроението, които тези песни носят, но мога да ги усетя, дори да не ме докосват на лично ниво. Саундтраците са вдъхновяващи и пасват идеално на филма и главния му герой. Представете си, ако Питър Куил, разполагащ само с тези уокмен и касетки от своето време, се върне на Земята и чуе днешните хитове… Колко ли потресен ще бъде? Вероятно затова предпочита да си щъка из космоса.
Накратко, „Пазители на галактиката“ не е най-гениалният филм, който някога сте гледали, но определено е едно от бижутата за тази година и е отдавна жадувано завръщане в света на фантастиката, такава, каквато я помним и искаме да бъде. Забавлението, приключенията из далечни светове и запознанствата с нови същества са гарантирани и, въпреки че едно време възприемах тези елементи като даденост, чак сега осъзнавам, колко всъщност ми липсваха след като постепенно изчезнаха. „Пазителите на галактиката“ дойде в перфектния момент – след адски дълга суша, след твърде много супергерои, но преди новите „Междузвездни войни“ и обещани хитове от Syfy. Честно казано, не смея да очаквам нещо от тях, защото този филм постави сравнително висока летва (или по-скоро я върна там, където би трябвало да бъде) и ще рискувам сериозно да се разочаровам, ако следващите проекти не я прескочат. Конкретно за „Пазителите“ обаче, ако не е станало ясно – гледайте ги! Не си поставяйте високи очаквания, но ги гледайте. Няма да съжалявате!
История – 5.50
Герои – 6-
Режисура и ефекти – 6+
Актьорска игра – 6
Елементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6
Общ успех: Отличен (5,58)