Четете ли?

Дискусии / Книгите 45 коментара по темата

Познавам хора от едната до другата крайност – едните не заспиват вечер без да изчетат поне половин книга, а други не са чели художествена литература откакто са завършили училище. От кои сте вие? Колко и какво четете? Имат ли бъдеще книгите според вас?

Аз малко си падам от първите. Вчера завърших Среднощни Кули (уникална просто) и сега имам подготвени доста книжки от базара на книгата. Разбира се и новата на Людмила ще я прочета скоро.

И аз съм от първите. Е, не чак половин книга на вечер, но чета докато заспя 😉

Тъкмо привърших „Ортодокс“ на Григор Гачев и припочвам „Приказка по действителен случай“ на Геновева Детелинова.

Бъдеще без книги, колкото и да ми е развинтена фантазията, не виждам. 😀 Или поне не виждам себе си там…

Задавам въпроса си, защото наскоро научих, че новите български книги, независимо от жанра, се издават в тираж 1000 бройки, може и 2000, ако авторът е по-известен. Това число ми се стори страшно малко и се замислих дали въобще си струва тогава един писател да посвети няколко години на това да напише книга, която ще си потъне в забвение.

Тази бройка ми се струва страшно малка. То горе долу излиза по книга на книжарница.

Хмм… Към момента 2000 е бестселъров тираж, все едно дали за български или чужд автор. (Тери Пратчет, док. знам, падна до 3000 под вещите удари на „Вузев“… 🙁 )

А 1000 е бестселъров тираж за роден автор. Обикновено ги издават в 500. Или залежават, ако са 1000.

Но пък: 1) има много повече заглавия; 2) много книги – като двете, за които писах – стигат до читателите си в електронна форма. Така че е трудно да се каже колко се чете изобщо и колко души средно прочитат една книга.

А дали си струва да се пише в Бг? Откъм приходи – 99% не. (Мисля, че дори Людмила Филипова харчи повече за пътешествия, проучвания и популяризиране на книгите си, отколкото получава от авт. права – разликата се покрива от външни спонсорства.)

Остават нематериалните фактори: удовлетворение, вътрешна необходимост… Да не ви досаждам със списък, сигурен съм, че се сещате и вие. 🙂

Хубаво е, че ги има тия фактори, та да можем и ние, книгогладните, да се надяваме на бъдеще… 😀

Явно съм била доста голям оптимист за книгоиздаването и четенето на книги в България. От друга страна и издателствата не се пренасилват много много, защото в последните години се скъсах да търся някои от книгите от Меча на Истината или заглавия на Лари Нивън или Филип Хосе Фармър и дори в книжарниците на старо удрям на камък. Добре поне, че преиздадоха Хиперион, та поне него можах да изчета.

Да живее chitanka.info – пръв приятел на свършилите тиражи… 😀

Читанката е много добър и верен приятел, но прибягвам до нея само в крайни случаи. Едно е да седиш и да се цъклиш на монитора, съвсем друго е да държиш книгата в ръцете си 🙂

Ами разпечатай си ги на лазер принтер, излиза по евтино от нова книга.

Tц, тц, Наско… каква невъзпитателна идея… (Освен ако към принтера върви и топче рециклирана хартия. *смея се* )

Жива да си, Pepper! Заради такива като теб ги има още повечето ни издателства. *сериозен съм*

Има някаква романтика в това да четеш от томчето в ръцете си и да разлистваш страниците ( особено ако навън вали 🙂 ). След това да сложиш книгата на рафта на библиотеката… Ех, всеки си има някаква лудост, това е една от многото мои 😀

И двамата с Наско я знаем добре. 🙂

Аз обаче знам и травматиката да трябва да си пренасяш библиотеката от едно място на друго… 🙁

Ето какво решение чакам: от няколко години се говори за книги, които отвън изглеждат като нормална „тухличка“, със страници и всичко както си трябва – само че двете страници по средата им са на „електронна“ хартия: текстът върху тях може да се променя свободно. (Има такива вестници вече – само един лист, който си актуализира съдържанието на няколко часа.) Зареждаш си, значи, флашката с петте хиляди текста – и пей сърце! До живот! 😀

Дали ще пристигнат скоро?

Искам и аз такава книжка 🙂 Ще почна по-честичко да си ги купувам, ако направят така 🙂. Инак и аз по принцип без книжка не мога. Като малка исках да стана библиотекарка, че да мога по цял ден да кисна при книгите. Последното, което четох е втората книжка от Вещерът. Сега сесийно време 🙂 сигурно пак ще се зачета, че си бях направила традиция, колкото и да имам да уча поне по половин един час преди лягане. 🙂 Инак, когато ходих на училище се стимулирах да уча 😀 като си давах награда между уроците по една глава от някоя интересна книжка. За четене – чета почти всично, ама да си призная, българска литература не съм чела от училище :“> Таа 🙂 така де

И аз да си призная въобще не съм в час с българската фантастика. Някой може ли да препоръча нещо добро. [..]

@gerinka: … А аз винаги имах скрита книга измежду купчината учебници – за сила и свежест… 😀

Препоръчвам ви бг фантастика! Добра! 😀 „Да пробудиш драконче“, Николай Теллалов – http://choveshkata.net/blog/?page_id=488

И не е дебела… 😉

Ако ми подскажете кои са ви любимите автори/книги/жанрове, мога и да си „пригодя“ препоръките. Всекиму според вкуса.

Ако можеш да ми препоръчаш нещо стил Лукяненко независимо дали е от киберпънка/чистата фантастика. Или някакво фентъзи може – колкото по-дебело толкова по-добре. Наистина ми стана интересно за бг творбите

На Лукяненко съм чел само „Лабиринтът на отраженията“, другата свързана с нея (забравих й името 🙁 ) и „Спектър“. Подобни на тях от българските… ммм, моля някой друг да подскаже.

За дебело бг фентъзи – само „Приказка за Стоедин“ (http://choveshkata.net/blog/?p=333), но и тя не е над 400 стр. Ако „Да пробудиш драконче“ ти хареса, опитай и останалите книги от поредицата – стават все по-дебели една подир друга. 😀 Не са чисто фентъзи, но в тях избуява огромна част от нашия си фолклор – особено змейовете. 😉

(Принципно малцина бг автори са имали времето и ресурса да пишат фентъзи „тухли“. От тия, които аз съм чел, силно харесвам само „Слънце недосегаемо“ на Теллалов, пак с уговорката, че не е баш фентъзи.)

В 1:30 за толкова се сещам…

Аз се бях чудила за тая поредица, може и аз да и хвърля едно око 🙂

наскоро си купих електронен четец – харесва ми много повече от обикновена книга. обичам да чета – преди по-често купувах, сега по-често тегля електронни книги (а иначе започнах да чета по малко от тях още от преди 5-6 години, но беше донякъде досадно – нямах нито четец, нито лап-топ….).

http://artportal-bg.info/images/stories/mrakyt-i-dyshterya-mi-download.png

Книгата „Мракът и дъщеря ми“ от Сибин Майналовски съдържа 50 разказа и есета, написани в интервала между 1997 и 2011 години. Някои от тях са добре известни на читателите и любителите на фантастика, фентъзи и хорър по публикациите в сп. „Върколак“, „Зона F“, „Наука и техника“ и др.

Още информация – http://artportal-bg.info/ebook

Обожавам да чета. Като малка изобщо не ме привличаше, но след като прочетох „Клетниците“ на Виктор Юго, нещата коренно се промениха. 🙂 Към добро! Хихи, сега чета почти всичко – от любовни романи, през фентъзи (любимият ми жанр), книги за духовно израстване, за астрология, приключенски.. Още не съм започнала Дюн, но съм си обещала някой ден, когато „Колелото на времето“ свърши ;(, да започна и други дълги поредици… въздържам се, защото подхвана ли някоя, всичко друго остава на заден план… Горе се спомена Теллалов, благодарение именно на тази дискусия прочетох една негова история „Короната на мравките“, много силен разказ…

@petia84 – е-четец, м?

Е, значи си готова за цялата серия Теллалов, и без да трябва да мъкнем книги насам-натам… 😀

всъщност сега подхванах Азимов – голям пропуск до тази година не бях чела нищо от него – наскоро завърших „Фондацията“, сега мисля да изчета и поредицата за позитронните роботи, после ще видим. Но четецът и наличието им в Моята библиотека със сигурност ме улесняват много😉

Някъде четох, че използването на е-четец не уморява очите. Екранът му ползва друга технология, различна от тази на обикновените монитори. Явно трябва да се допитам до petia84, тъй като тя се похвали, че вече си е купила. Стига този четец да не е много скъп, ще си купя и аз, че вече харесах две-три електронни книги от biblio.bg и от e-knigi.net. „Лабиринтът на Кулдрич“ определено ми грабна вниманието, само дето не съм чувала нищо за автора му.

Последно време и аз много се замислям за е-четец. Въпреки че съм голям почитател на книжните издания не може да се отрече, че електронните книги имат доста плюсове. По-достъпни са, получаваш ги на секундата след покупката, може да си носиш хиляди книги със себе си, няма изчерпване на тиражи и т.н. и т.н. Също така предполагам, че издаването на книги от млади (и български) автори става много по-лесно. Но първо око да види, ръка да пипне и тогава вече ще го мисля сериозно 😀 . Ако може @petia84 да сподели впечатления след вече продължителна употреба ще съм благодарна 🙂 . Също на кой модел си се спряла и защо?

Наистина не уморява очите, но ако е с е-мастило (т.е. от по-скъпите – моят за съжаление не е от тях) 😉. В магазина ми казаха, че това моето е електронен четец – изглеждаше ми по-добре в сравнение с другите две, които ми предлагаха (в Мултирама – беден асортимент, какво да се прави…) – с по-голям екран и памет, но когато проверих в нета, се оказа, че се води мултимедийно устройство. Все пак е удобно и симпатично – вече му свикнах, включително на това, че трябва да се зарежда честичко, а и не мисля, че ми уморява очите повече от мониторите, пред които прекарвам доста време😉 . Усройството е Дива 7, струваше около 200 лв ; предлагаха ми и един Престижио на подобна цена и също със 7 инчов екран, но по-грозен и със значително по-малка памет (е, батериата му със сигурност е била по-добра, ама карай да върви), и един с е-мастило, 6 инчов (видя ми се нелепо да чета от това прозорче…) на почти двойна цена.
Общо взето съм доволна. По-нататък може да си купя по-хубав😉

Вчера от Амазон пуснаха новия си Kindle на цена 79 долара. Доста се замислям вече.

Долу Kindle!

(Поне докато не започнат да работят с по-универсални формати за е-книги, като ePub.)

Е, какво пък? Наскоро си купих Киндъл и единствените ми забележки са към софтуера, не към форматите. Има доста безплатни програмки, които се справят повече от добре с конвертирането. А и забележка имам към Kindle Fire. Та то това на нищо не прилича. По добре iPad, така като е тръгнало… Няма пасивен екран, става за игри и филми! То вече не е за книги.

Имам Киндъл вече от няколко месеца и нямам никакви забележки. Ползвам програмката Calibre за конвертиране и какво то си искаш това можеш да четеш на него. Забелязала съм, че и доста по-бързо се четат книгите на киндъла. Единствения недостатък за мен е, че като приключиш с книгата не можеш с кеф да си я добавиш до останалите на рафта 🙂. Иначе за Fire дисплея му до колкото знам няма нищо общо с четците и не е добър за четене. А и андроида му е изключително ограничен и изрязан.

Много точно казано. Аз си мисля същото за Fire. И да, преди да си купя Киндъл си направих поръчка за десетина книги на Тери Пратчет и колегите малко странно ме гледаха, като и киндъла цъфна, щото видиш ли, вече нямам нужда от книги и било загуба на пари… Мда, ама не 🙂

Наскоро ме сдобиха с едно чудо на име Livro. Много му се радвам, че разпознава даже „ѝ“… 😀

И може да прелива текста от PDF-и в четивен вид (включително – да слива пренесени редове). Това някой да ми го беше разправял, без да го видя, нямаше да повярвам…

Е, крашва през 10-ина страници, ама то кой е съвършен? 😉

от около година ползвам Покетбук 360+ ; така и не можах да си намеря истински четец в Плевен, затова си го поръчах от сайт. Страхотна батерия – понякога издържа и месец! Има и възможност за интернет връзка, но не я ползвам, защото ще се побъркам, ако трябва да се оправям из нета само с 3 бутона. 😀

Не знам каква е думата на български език, и дали има такава, но определено мога да нарека себе си „bookworm“. Да, чета, при това много. Обичам литературата невероятно много и чета при всяка отворена възможност. Харесва ми да чета фантастика и приключенски романи, както и романи на ужасите.

книжен плъх?

Остава ми да си купя само „Шапка пълна с небе“ и ще имам всички книги на Пратчет 🙂

Да, даже в момента чета три книги успоредно. „Приказките на барда Бийдъл“ на Дж. К. Роулинг – много сладурска книжка с магьосничаски приказки, „Джейк Ренсъм и виещият свинкс“ на краля на трилъра Джеймс Ролинс, но ощесъм в началото и Стария завт – имаме Библията за задължителен прочит.

Tази на Джеймс Ролинс на български ли я четеш, защото си мислех, че всичко негово съм го чела що е излезнало.

Как е фантастиката в Стария завет? 🙂

Пепър, на български е. Книжката е младежко фентъзи, но е много добра. Екто линк за нея в сайта на „Бард“: http://www.bard.bg/book/?id=1478#bookcommentsheading

Това е първата част. Ето я и втората http://www.bard.bg/book/?id=1495

Имам един такъв въпрос: Започнах наскоро да чета Азимов. По-точно изданията на Бард. Знам, че първи е цикълът „Роботите“ (нали?). Прочетох „Стоманените пещери“, „Голото слънце“, сега чета „Роботите на зората“, следва „Аз, роботът“. След цикълът „Роботите“ следва цикълът „Фондацията“(нали?). Има ли някакви други разкази и/или романи между двата цикъла? Някъде прочетох, че цикълът „Роботите“ би трябвало да има и трети том (бард са издали два тома, всеки с по две книги. Във том II след „Аз, роботът“ има и „Из „Още за роботите““, което се състои в два разказа или 40 страници). Може ли да ме опътите във всевъзможните произведения на чичо Айзък, защото много ми харесва и не искам да пропусна нещо. От видяното в интернет разбрах само, че е много объркана работата… 🙂

Чета и още как. На компютър/лаптоп, на хартия и на телефон. Само свободно време и хубави книжки под ръка да имам..

Вашият коментар

Влезте в профила си или се регистрирайте

Коментар: *

Поддържание BB тагове

[b] Удебелено [/b]
[i] Наклонено [/i]
[u] Подчертано [/u]
~~Зачеркнато~~
[tt] Печатен текст [/tt]
[spoiler] Спойлер [/spoiler]
[q] Цитиране [/q]
[img] https://връзка.към/изображение.jpg [/img]
[url=https://хипервръзка] съдържание [/url] или [url]https://хипервръзка[/url]
[hr] разделител
@ИмеНаПотребител - споменаване

Име *

Имейл *

Интернет страница

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *