[desis]

Най-сетне прочетох „Лабиринтът на Кулдрич“. Няма и помен от локуми, както каза Pepper за „The Omen Machine“ на Тери Гудкайнд. Динамична и много увлекателна книга. Чак не мога да повярвам, че е написана от български автор. Поразрових се малко и се докопах до инфо за автора й. Даже вече се свързах с него във фейсбук.

[Петя Ивайлова]

в последно време не бях много свободна, и нямах време за четене; току що си изтеглих „Кармичният часовник“ – сигурно до утре ще съм я прочела.;)

[Петя Ивайлова]

прочетох я – беше по-кратка, отколкото си представях:)) . Стилът е много приятен, и историята беше интересна, друг е въпросът доколко съм съгласна с концепцията от философска гледна точка .. Интересно, ако човек се прероди в камък какво точно трябва да стори, за да има смислен и добър иживот и да се издигне по колелото на преражданията?!

[Петър Атанасов]

Е кратичка е 🙂 Аз концепцията си я обяснявам, че животът като камък си е наказание сам по себе си, а изтърпяването му води до прераждане в по-висше ниво, където вече можеш да имаш някакви действия, от които да зависи кармата ти.

[Мира]

„Живота като камък“ ??? 😀 Няколко милиона години заради едната карма. Не мерси. Не го о обмислил добре. С лошата карма наказание – да си останеш на същото ниво. С хубавата – минаваш нататък.

[e01]

13-тата книга от „Колелото на времето“ – Р.Джордан и Брандън Сандерсън. Просто… велика е!!!

[Петя Ивайлова]

Някъде бях чела, че за индийците е благословия да се преродиш като скъпоценен камък…Сигурно всичко е въпрос на гледна точка, а и честно казано не вярвам на камъка да му пука особено дали го шлифоват и го носят като бижу, или е заровен в земята;). Приготвила съм си и скоро ще започна поредицата за мравките на Вербер – ако ми хареса, ще мина към ангелите и т.н.

[Кал]

@desis – а кой е авторът на „Лабиринтът на Кулдрич“?

Аз запълвам паузите в транспорта и преди заспиване с „Вълкодав“ на Мария Семьонова. И не мога да повярвам колко се кефя на героите вътре – все едно пак съм на седемнайсет…

[Петя Ивайлова]

Кажете нещо повече за тези „Хроники на Амбър“ (ако някой тук ги е чел)- историята интересна ли е, или прекалено наивна, като цяло поредицата мрачна ли е като тази на Джордж Мартин, или по-позитивна?? 🙂

[Мира]

Чела съм я отдавна, но като цяло е отлична поредица – това ми е останало като впечатление. Препоръчвам я по бегли спомени 🙂 .
В момента чета Handmaids Tale на Маргарет Атууд – номер 22 в скорошната класация. Книгата започна доста бавно и някак странно докато навлезеш в новия свят. Но сега нещата взеха да се навързват.
Колкото до последната книга от „Колелото на времето“ с ръка на сърцето си признавам, че книгите завършени от Сандърсън ми допадат повече.

[Кал]

„Хрониките“ си остават образец за фентъзи с фантазия 🙂 – преходите от Сянка в Сянка направо секват дъха.

Малко съвременни поредици ги надминават и по обрати. Аз по едно време си водех записки кой от принцовете на Амбър е жив, кой – не. Е, на единия статутът му се промени четири пъти, и от един момент нататък просто му ковнах една въпросителна… 😀

Не са мрачни, не са и лековати. Препускащи са. 😉

[Петя Ивайлова]

благодаря за отговорите – със сигурност ще ги прочета, звучи много интригуващо!:) безпокоеше ме това, че в информацията, която намерих из нета пишеше най-често кой в какъв цвят се облича и кой от главните герои чий син е – най-вече коя е майката – някаква объркано родословно дърво като на древногръцките богове (или като на персонажи от евтин сапунен сериал:)) ) -не знам дали сред такъв калейдоскоп от герои остава място и за хубава история, но дано.

[Нед Ласков]

…Чета само научна литература – свързана с жанра естествено – физика и астрономия – пътуване във времето, струнна теория, червееви дупки, паралелни вселени, допълнителни измерения и много други. ако на някой му е интересно как науката гледа на жанра може да се свърже с мен! (А науката не глада никак скептично и без никакви предразсъдъци на научната фантастика!)

[Петър Атанасов]

Че то връзката между фантастиката и науката си е съвсем здрава и логична 🙂 Именно фантастиката е една от силите, които движат науката напред, поне според мен.

Иначе аз сега отново чета Бернар Вербер, тоя път първата книга за Танатонавтите, скоро ще напиша ревю и ще обявя нещо, за което се надявам да има добър интерес 🙂

[Петя Ивайлова]

получих си наградата, довечера започвам „Танатонавтите“!:D

[Автор]

Публикации