5 коментара
Korica Preobrazenaban

Задава се българско фентъзи

Дебютният роман на Десислава Дюлгерян „Преобразена“ ще види бял свят през юни.

Изображение с име: Korica_PreobrazenaМного говорим как искаме да видим нови български творби в жанра, били те книги, филми или сериали. Желанието ни се сбъдва с новините за „Преобразена“ – роман, изпълнен със свръхестественото, който ще направи дебюта си в книжарниците този юни. С тежката задача да завърнат българското фентъзи в сърцата на хората са се захванали група млади хора, начело с авторката Десислава Дюлгерян. С всеки изминал ден научаваме по малко за книгата и това, което чуваме, ни харесва. Историята на „Преобразена“ ще се развие в две книги, като първата ще е с обем от близо 800 страници. Ето и другата информация, с която разполагаме:

„Преобразена“ е първата книга на Десислава Дюлгерян. Започната като новела, историята прераства в уникален фентъзи роман. Много е казано и писано през годините за свръхестествени същества. Никога обаче не е предлагана такава версия, в която читателят да не се запита дали няма частица истина в историите за тях.Творбата е в две части, като първата книга разкрива живота на едно не чак толкова обикновено момиче. Главната героиня води вътрешна борба със себе си за света, който познава, и това, което в действителност е. Диана е измъчвана от ужасни „реални сънища“ още от най-ранна детска възраст. Това, както разбира в последствие, е най-малкото, което я различава от всички останали. Израснала като изключително студена, силна и непоколебима личност, смисълът на живота й се основава на учението и науката. Изградените от нея защитни механизми предпазват границите на реалния й дневен свят и нощните й премеждия, дори самата нея от най-близките й хора. Всичко следва своя нормален ход, ако въобще би могло да се нарече нормално, докато един ден героинята не среща съдбата си очи в очи. Разбира заблуждението, в което живее не само тя, но и целият свят. Любопиството я подтиква да разбере истинската си самоличност, докато в същото време бива въвлечена в една война вежду видове, за които никога не е подозирала, че съществуват. Диана Василева трябва да приеме своето предопределение, въпреки съпротивата й че това не е нейният път в живота.

За повече новини около книгата може да проверявате фейсбук страницата на „Преобразена“.

А, ако юни вече ви се струва далеч, предлагаме ви пролога на книгата за загрявка:

Бях отново спасена.

Нима някой се е съмнявал в неограничените ми възможности да надихтрявам винаги смъртта?

Гледах тавана вече повече от час. Сънят не идваше. Беше ли ми притрябвал сън? Не. Моите сънища обикновено завършват с отоци и кръв. Всъщност не знаех тогава, че те са част от „генетичното ми богатство“.

Спомените от изминалите почти две години, откакто света престана да бъде такъв, какъвто уж изглежда, ме нападнаха като рояк досадни мухи, от които имаше само едно спасение: ликвидиране. За жалост миналото и свързаните с него спомени бяха неотменна част дори и на същество като мен и никой не беше в състояние да ме отърве от тях. Колко лесно би било, да съм обикновен човек. Всъщност дефиницията е сложна.

Те бяха ми отнели всичко.

Семейството, приятелите, религията, правото на избор, накрая и кръвта ми….

Но сега като се замисля от позицията на новото си Аз, от позицията на невероятната сила, която притежавам, може би избора е само идея, която някой по-висшестоящ ти подхърля като кокал, а ти я захапваш.

Мога да прочета мислите им като отворена книга, мога да ги убия само със силата на мисълта си, мога да контролирам дори емоциите им. Всъщност има много малко неща, които не мога да им причиня … засега.

Аз съм онази мерилка, която ще наклони везната в желаната посока. Но дали е тя вярната?

Преди мразех насилието, не гледах дори екшън филми.

Сега съм войн. Убивам обаче само тези, които са излишни. И нямам скрупули.

Дори когато бях човек, имах склонност да не се вмествам в скалата на нормалността.

Колко бях уморена! Трябваше да заспя. Тези мисли само щяха да събудят дремещия в мен гняв, и силата. Утре, т.е. днес ме чакаше тежък ден. Списъкът със задачи бе дълъг.

Но отново и отново виждах себе си в деня, когато го срещнах. Съществото, което отвори очите ми и събуди спящите ми гени.

Още тогава някой бе заложил мен в уравнението на една безсмислена и кървава война. Убийство на цяла раса.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата