Какво да очакваме от „Имало едно време“ – сезон 5

Противно на очакванията и намаляващите рейтинги, „Имало едно време“ продължава да се продуцира, а и да концентрира в себе си немалко зрителска любов. През септември ще започне петият сезон на сагата, снимките вече вървят и маркетинг-екипът не губи време за пускане на материали сред феновете.

Като начало, нека разгледаме снимките на Ема, която в края на четвърти сезон абсорбира силата на камата и стана новата Мрачна:

Обратът определено ще поразтърси нещата след като Спасителката, най-добрата героиня, предстои да се запознае с тъмната си страна. Изпълнителният продуцент Едуард Китсис казва, че „Всяка част от нея се бори срещу мрачните й импулси. Трансформацията в Мрачната ще й позволи свободата да няма задръжки. Какво става, когато тъмнината се смеси с най-светлата магия и ще намери ли Ема силата да се бори?“ Адам Хоровиц добавя следното: „Как се представя Мрачният е специфично за всеки човек, който поеме бремето. Ема ще има своя собствена версия на това какво означава да си Мрачна.“

Междувременно, вече е ясно, че легендата за крал Артур ще е следващата полуприказна сюжетна линия, която ще се омеша със Сторибрук. Вече беше загатнато, че само магьосникът Мерлин може да я спаси, но за целта ще трябва да се намери нов Спасител, който да замести Ема за това приключение. Феновете в момента гадаят дали това ще бъде Реджина, Хенри или някой друг.

Вече са избрани и част от актьорите за новите роли. Британецът Лиам Гариган (24: Live Another Day) ще поведе рицарите на кръглата маса като крал Артур, а Синка Уолс ще се завърне като Ланселот. Камелот също ще бъде показан, но с типичен за сериала обрат в неговата предистория, както и в миналото на Артур, Мерлин, Ланселот и Гуиневир.

Познатите ни Шон Магуайър (Робин Худ) и Ребека Мейдър (Зелена) пък са повишени до главни роли, което значи, че ще ги виждаме в почти всеки епизод.

Нищо не се чува за актьорите зад Мулан, Аврора, Червената шапчица и Лудия шапкар, което вероятно значи, че „Имало едно време“ ще продължи удобно да избягва въпроса какво се случва с тях. За щастие, героите са достатъчно много, за да не се усеща липсата на последните.