По книжарниците излезе втора част на „Всяко сърце е врата“
Поредицата за „Своенравните деца“ продължава „Долу сред вейки и кости“.
Жанрът на градското фентъзи в българското литературно пространство се допълва от едно ново издание. След успехd на „Всяко сърце е врата” през лятото, „Долу сред вейки и кости”, втората книга от култовата поредица на Шонин Макгуайър „Своенравните деца”, излиза на 26 ноември с първи превод на български език. Той отново е дело на преводачката Майре Буюклиева и е с логото на издателство „Кръг”. Дизайнът на корицата и този път е поверен на Стоян Атанасов.
Романите от поредицата заемат челни места в читателските класации и са бестселъри по цял свят. За тях американската писателка е удостоена с награди „Хюго”, „Небюла”, „Локус” и др.
Макар да е продължение на „Всяко сърце е врата”, „Долу сред вейки и кости” може да бъде прочетена и като самостоятелна история, подходяща за възрастни и юноши. Тя разказва как седемнайсетгодишните близначки Джаклин и Джилиан се озовават в Дома за своенравни деца на Елинор Уест, вече познат на многобройните фенове.
Джак и Джил не случват на родители (или обратното). Майка им копнее за перфектно момиче, което да кипри в рокли като принцеса, а баща им мечтае за син. Точно когато тийнейджърките са напът да изгубят и последната си частица индивидуалност, откриват единственото си спасение…
В рядък момент на бунт близначките прекрачват прага на странна врата, която ги отвежда в техния истински дом. Там ги очаква невъобразим свят на кървави луни и непрогледен мрак, на магии, вампири и луди учени. Сестрите най-после могат сами да избират какви да бъдат. Но в Тресавищата, излезли като от филм на ужасите, свободата и любовта вървят ръка за ръка… със смъртта.
В момента има издадени шест книги от поредицата. Очаква се седмата (под №6) да излезе през 2021 г. От издателство „Кръг” вече работят върху №3, чието заглавие на български засега остава в тайна.
Шонин Макгуайър е родена в Мартинес, Калифорния. Увлича се по фентъзи културата от малка и бързо набира световна популярност с книгите си, някои от които пише под псевдонима Мира Грант. През 2013 г. тя става първият писател с пет номинации в една година на наградите „Хюго“.