Победителите от януарския Страшен разказ в 2 изречения

Избрани бяха победителите от последното издание на „Страшен разказ в две изречения“. Този път участваха над 60 разказа и има доста, които са хубави, но все пак не успяват да влязат в топ 5. Приканваме ви да посетите страницата на конкурса във фейсбук и сами да прочетете всички публични предложения (някои избраха да изпратят творбите си по е-мейл, съответно не можете да ги видите като коментари под януарския пост).

Естествено, благодарим за всички предложения, които направиха месеца ни по-интересен и страшен!

И така…

Наградата (роман по избор от изд. „Бард“) взима … :

Вихра Баева

Купи я някак изненадващо и за самата себе си от един малък, сбутан антиквариат на „Парчевич“ – елегантна черна кутия с красиво резбован капак, върху който се преплитаха ухилени гаргойли и странни символи. Сложи я на нощното си шкафче да й се порадва и вече се унасяше в сън, когато й се стори, че оттам долита тихо шумолене, драскане и съскане, а после някой едва доловимо прошепна: „Ви-и-и-хра-а-а-а…“

Другите четирима автори, чиито разкази ще ви представим, са:

Светлин Трендафилов

Тя хлипаше, сумтеше, ръмжеше, фъфлеше, съскаше, стенеше, гледаше ме с мокрите си светлосини очи, които издаваха, че рано или късно ще ми каже истината. Щом извадя кутията с инструменти, накрая всички проговарят.

Иван Пасков

Човечеството най-после си пое глътка въздух, след като най-накрая беше успяло да отблъсне втората вълна от Тяхното нашествие. Точно в този момент, в пещерите край едно забутано планинско село, пощадено от продължаващия 25 години планетарен конфликт, малко момче тъкмо беше открило тайнствена кутия, която, както щеше да се окаже, беше Тяхното последно и най-смъртоносно оръжие…

Иван Иванов

Крещях, ридаех и удрях кутията докато тя се смаляваше около брат ми.
После започна хрущенето.

Станислав Колев

Астронавт 04 вече три месеца извършваше рутинни изследвания и експерименти на първата марсианска база, като се опитваше да не мисли за труповете на колегите си, които бяха умрели в съня си преди две седмици, а сега бяха натъпкани в една хладилна кутия. Всеки звук опъваше нервите му, а това че днес кутията се отвори сама и беше празна, преля чашата – облече скафандъра си и тръгна из мъртвия пейзаж, без намерение да се връща.