stra6en razkaz

Победители и следваща тема в конкурса „Страшен разказ в две изречения“

Вижте най-доброто от мартенската „война“ и се вдъхновете за априлската тема.

Войната в „Страшен разказ в две изречения“ свърши и в нея жертви няма. Има само победители!

Благодарности за всички 21 автори, които се включиха с 26 разказа! За победител беше избран автор, който успя да побере добрата си идея в малко думи. Той печели книга по избор от най-новите издания на издателска къща „Бард“!

За съжаление, победителят ни помоли да свалим името и разказа му от сайта и страницата на конкурса.

Другите разкази, които с радост публикуваме при нас, са:

Константин Ляков

Дежурният офицер в Централното управление на НОРАД за Северна Америка тъкмо отпиваше от чаша ароматно кафе, когато на монитора пред него се появи съобщение – той внимателно го прочете и лицето му се сгърчи в гримаса, после той стана и забързано излезе оставяйки кафето за по-късно. По-късно нямаше.

Радина Ангелова

– Мамо, тате се върна от войната, вика те, знаех си, знаех си.
Грабнах ножа и плахо пристъпих към прага, а там ме очакваше мъжа ми в прокъсана кална униформа, сивкава кожа, бледи очи, извинителна усмивка на синкави устни и с прерязано гърло, стискащ маргаритка – не това имах предвид, когато му казах да се върне на всяка цена жив или мъртъв.

Горица Маджарска

Вече нямаше крака, но липсата им не го спираше – пропълзя през калта до овъглените останки от тялото на сина си и го прегърна. Някъде в далечината се чуваха гърмежи, викове, женски плач, но той оставаше глух за тях, склони уморената си глава на гърдите на мъртвата си рожба, затвори очи и въздъхна с облекчение „…колко безсмислено нещо е войната… добре, че за нас свърши…“.

Георги Атанасов

Сред тътен видях второ Слънце, изгряващо от Запад. После настана тишина…

Поздравления на всички, дръзнали да се сражават в името на българската литература! Надяваме се да видим още от вас през април, тъй като вече е избрана новата тема.

Новата тема е: Скъпо дневниче.

Вдъхновението за нея е бруталният дневник на Алиса Бустаманте, 15-годишно момиче от Сейнт Мартинс, Мисури. В него тя е записвала най-съкровените си тайни, но една от тях е била толкова страшна, че се е наложило да я задраска и да остави само последното изречение: „Окей, сега трябва да отида на църква, хаха.“.

Какво е било задрасканото послание? Какво е било толкова ужасно, че не е могла да го остави в собствения си дневник?

Съседското дете изчезва, започва разследване и уликите сочат именно към младата Бустаманте. След дълги разпити, тя се пречупва и признава, че има общо с изчезването на 9-годишната Елизабет Олтън. След претърсване на дома ѝ, разследващите се натъкват на дневника със задраскания запис от 21.10.2009. С помощта на синя светлина, детективите успяват да разчетат написаното:

„Просто ****** убиx някого. Удyших гo, прeрязax му гърлото и го намyшках, сега вече е мъpтъв. Не знам как да се чувствам в момента. Беше невероятно. Веднага след като преодолееш чувството „о, боже мой, не мога да го направя“, е доста приятно. В момента обаче съм малко нервна и трепереща. Окей, сега трябва да отида на църква, хаха.“

Не е нужно да yбивате никого, а просто използвайте въображението си и ни разкажете история, толкова страшна, че да не може да я оставите задълго дори на лист хартия (в две изречения или по-малко). Наградите са същите – един победител с книга по избор от издателство „Бард“ и други четирима, които ще публикуваме тук на SciFi.bg! Разказите публикувайте като коментар под поста за месеца в страницата на конкурса във фейсбук или по е-мейл stra666en.razkaz@gmail.com

Желаем ви вдъхновение и успех!

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата