Joe Abercrombie - Last Arg

Излезе финалът на „Първия закон“

Откъс от новата книга на Джо Абъркромби, „Последният довод на кралете“, завършек на трилогията „Първият закон“

Джо Абъркромби е млад великобритански писател в жанра фентъзи, но неговата хитова трилогия „Първият закон“ не остана незабелязана и у нас. Успехът му достигна до издателство „Колибри“, които се захванаха със задачата да преведат поредицата и да я предложат на българския читател. Поставената цел вече е напълно постигната. На 1 Август излезе последната, трета част от „Първият закон“ – „Последният довод на кралете“. Повече за книгата можете да научите от страницата й в нашия каталог. В тази статия ще ви предложим цитат от текста, в който да усетите стила на Абъркромби, да опознаете един от главните герои на трилогията, инквизиторът Глокта, и да прецените дали наистина мястото на трите книги не е в домашната ви библиотека, редом с тези на Джордж Р. Р. Мартин, Брандън Сандерсън и останалите корифеи на жанра.

Изображение с име: Joe Abercrombie - Last Arg
Оригиналната корица на романа

“    Глокта стоеше в преддверието и чакаше. Опъна съсипания си врат на една страна, после на другата, чу обичайното изщракване и усети позната болка да се процежда през усуканите мускули между плешките му. Защо продължавам да го правя, въпреки че знам колко боли? Защо не спираме да си играем с болката? Защо езикът е все върху афтата в устата, пръстите чешат обрива, а ноктите чоплят коричката на раната?
.    – Е? – попита ядосано.
.    Вместо отговор, мраморният бюст в подножието на стълбището го дари с мълчаливото си презрение. От това напоследък получавам повече от достатъчно. Глокта запристъпя сковано, провлачи безполезния си крак по плочите на пода и почукването на бастуна му отекна в декоративните корнизи на високия таван.
.    В сравнение с великите благородници от Камарата на лордовете, лорд Ингълстад, собственикът на това пресилено откъм размери преддверие, беше обикновена мижитурка. Глава на семейство, чието състояние се бе спаружило с годините и чиито богатство и влияние се бяха стопили почти напълно. И колкото по-мижав човекът, толкова по-напомпани претенциите му. Как не се научиха тези хора? Поставени в огромни пространства, дребните неща изглеждат само още по-дребни. Някъде в дъното часовник избълва няколко лениви удара. Доста закъснява.
.    Колкото по-мижав човекът, толкова повече си позволява да кара другите да го чакат. Но аз мога да бъда търпелив, щом се налага. В края на краищата, не е като да ме чакат бляскави банкети, екзалтирани тълпи и затаили в очакване на пристигането ми дъх красавици. Вече не. В тъмницата под императорския затвор гуркулите се погрижиха
за това. Притисна език в дупките във венците си и изпъшка, докато провлачваше крак. Иглите тръгнаха нагоре, забиха се в гърба и накараха клепача му да заиграе. Аз съм търпелив. Това е преимуществото на хора, за които всяка крачка е истинско предизвикателство. Бързо се научават да не бързат за никъде.
.    Вратата до Глокта се отвори внезапно и той рязко извъртя глава. Положи всички усилия да прикрие болката, която изкриви лицето му при престъргването на костите във врата. На прага застана лорд Ингълстад – едър мъж, с бащинско излъчване на червендалестото му лице. Усмихна се приветливо и покани Глокта да влезе в стаята. Все едно това е приятелско посещение, при това от човек винаги добре дошъл.
.    – Моля да ме извините, че ви накарах да чакате, началник. Откакто пристигнах в Адуа, имам толкова много посетители, че направо свят ми се завива! Да се надяваме световъртежът да не доведе до търкулване на главата. Толкова, ама толкова много посетители! Безсъмнено, посетители с предложения. С предложения за купуване на гласа ти. Предложения срещу помощта ти в избора на бъдещия крал. Но моето предложение, сигурен съм в това, ще намериш за болезнено неустоимо. Да ви предложа вино, началник?
.    – Не, благодаря, милорд. – Глокта прекрачи прага. – Няма да остана дълго. Мен също ме чака още доста работа. Така де, изборите не се манипулират сами.

Изображение с име: Logen_Ninefingers
Един от другите главни герои на "Първият закон" е Логън Деветопръстия. Това е скица, нарисувана от фен на Абъркромби.

.    – Разбира се, разбира се. Моля, седнете. – Ингълстад се стовари енергично на един от столовете и посочи с жест към друг. – На Глокта сядането отне малко повече време. Първо бавно навеждане назад, после внимателно наместване, докато намери онова положение, в което гърбът не боли непрекъснато. – И какво точно искате да обсъдите с мен?
.    – Идвам от името на архилектор Сълт. Надявам се, това, че ще бъда така директен, няма да ви обиди – Негово високопреосвещенство иска гласа ви.
.    Масивните черти на лицето на благородника се изкривиха в престорено недоумение. Много зле престорено, на всичкото отгоре.
.    – Не съм сигурен, че разбирам. Моят глас за какво?
.    Глокта изтри малко влага под сълзящото си око. Нужно ли е да се впускаме в този унизителен танц? Ти нямаш телосложението, а аз краката.
.    – В избора на онзи, който ще заеме престола, лорд Ингълстад.
.    – О, за това. Да, за това. Глупак. Началник Глокта, надявам се, няма да разочаровам нито вас, нито Негово високопреосвещенство, човек към когото питая огромно уважение – той склони глава в пресилена демонстрация на кроткопокорност, – когато кажа, че съвестта ми не позволява да бъда повлиян в която и да е посока. Смятам, че на мен, както и на останалите членове на Камарата на лордовете е поверена свята отговорност. Дългът ми повелява да гласувам за онзи от многото подходящи за това мъже, когото намеря за най-добър кандидат. – Устните му се разтегнаха в самодоволна усмивка.
.    Чудесна реч. Селският идиот може дори да й се върже. Колко пъти вече тази седмица чувам нещо подобно? Сега, традиционно, идва ред на пазаренето. Дискусия на тема колко точно струва тази свята отговорност. Колко сребро ще наклони везните срещу съвестта.
.    Колко злато ще разкъса връзките на повелята на дълга. Само че днес не съм в настроение за пазарлъци.

.    – Поздравявам ви за благородната позиция, лорд Ингълстад – Глокта повдигна високо вежди. – Ако всички имаха вашия морал, щяхме да живеем в един по-добър свят. Толкова достойна позиция… особено при положение че имате толкова много за губене. Бих казал, на практика всичко. – Примижа от болка, докато посягаше към бастуна си, и се примъкна напред, готов да се изправи. – Но виждам, че не можете да бъдете повлиян, затова си тръгвам…
.    – Какво искате да кажете, началник? – Тревогата се изписа отчетливо на червендалестото лице на благородника.“

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата