5 коментара
evrokon-222

Кои са номинираните за Еврокон?

Гласувайте за най-добрите български творци, които да ни представят в Европа!

Започна вторият и последен етап от подбора на номинациите за Еврокон! Изберете най-добрите български писатели, художници и др. творци, които заслужават да представят страната ни пред Европейските фенове на фантастиката!

Гласувайте тук!

 

А ако преди това искате да разберете кой кой е сред предложените за номинация и какво е постигнал, продължавайте да четете! Тази статия ще ви представи накратко всеки от творците, преминалите първи етап. Ако искате да ни помогнете с представянията, пишете ни чрез формата най-долу. Дори за нас е трудно да намерим по нещо за всички, а се оказва, че намирането на информация за българските творци изобщо не е лесна работа.

Дори вече да сте си избрали за кого да гласувате, препоръчваме ви да прегледате кратките визитки на всички предложени. Сигурни сме, че ще научите любопитни факти, за които не сте и подозирали.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър писател“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос:

Александър Драганов – Александър е автор на книгата „Перлата на феникса“, с която дава началото на поредицата „Хрониките на Ралмия“, като нейните продължения са публикувани онлайн. Участвал е в антологиите „Звяр Незнаен“, „Замъкът на престола“, „Мечове в леда“, „До ада и назад“ и „Мечове в града“, като е съставител на последната. Пише в различни стилове, които варират от епично фентъзи през детско-юношески, та чак до хорър. Можете да прочетете повече в оглавявания от самия него сайт „Цитаделата“.

Ангелина Илиева – Ангелина е писател и журналист, известна повече с псевдонима си, Йоан Владимир. Спечелила е редица отличия на конкурси за свои разкази, нейни творби са публикувани в антологии и най-различни списания, включително и в САЩ, на английски („Атентатът“). Характерно за нейното творчество е използването на елементи от българския фолклор, митологични образи, понякога и реални исторически фигури. Повече за нея можете да прочетете тук.

Атанас П. Славов – Писател, фантастолог, издател и активен фен, Атанас твори и допринася за жанра вече почти половин век. Негови разкази са превеждани на английски, немски и руски, а най-голямата му творба е „Психопрограмираният“, излязъл през 1992 г. Повече за него можете да прочетете тук.

Бранимир Събев – Автор на 3 сборника с разкази – „Хоро от гарвани“, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ и „Пустинният скорпион“, участвал със свои произведения и в конкурси (има спечелен такъв на списание „Дракус“) и антологии („Мечове в леда“). Специализира се в хорър-жанра, често вкарва и български елементи в разказите си. Обичан е защото „плаши читателя не с морета от кръв, а с наглед меки и спокойни думи“, успява „не само да стресне читателя, но и да даде храна за ума и душата му“ (по анотация на Григор Гачев). Бранимир има свой личен блог, както и интервю в нашия сайт.

Владимир Полеганов – Владимир Полеганов е писател, сценарист, преводач и автор на критически рецензии. С образователни степени по клинична психология и творческо писане. Автор на книгата „Деконструкцията на Томас С.“, част от сценарния екип на сериала „Под прикритие“, преводач на Октавия Бътлър, Питър С. Бийгъл, София Саматар. Публикува в „Литературен вестник“, „Либерален преглед“, „Капитал Light“ и др. През 2012 г. печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ за „Кладенецът“. Личния му сайт можете да разгледате тук.

Георги Малинов – Георги има около 30 разказа, повести и новели, писани от 1988 г. досега, а най-известният му роман е „Орфуес слиза в Ада“ (2007 г.). Той вече е представял България на Еврокон в категорията за дебют, като същата година е спечелил и наградата на Еврокон – през 2003 г. за повестта си „ВИРТ“. Повече за него можете да прочетете тук.

Иван Русланов – Иван досега има само един роман, „Черният ангел: Раждането на един от нас“, но има много издадени разкази, а и вече работи по втората част на „ангела“. Той е силно обичан от феновете си заради емоционалния стил на писане и окуражаване на доброто във всеки от нас. Иван има профил в GoodReads и интервю за SciFi.bg.

Кристиян Малинов – Кристиян е роден през 1995 г. и вече има две книги зад гърба си, част от поредицата „Недосегаем“. Младежът е от Враца и е смятан за един от авторите с най-голям потенциал за бъдещето. Негови интервюта можете да прочетете тук.

Людмила Филипова – Людмила е сред най-успешните в комерсиално изражение български писатели. Нейни са „Анатомия на илюзиите“, „Червено злато“, „Стъклени съдби“, „Мастиленият лабиринт“, „Антихтонът на Данте“, „Аномалия“, „Печатна грешка“, „Където се раждат ангелите“. Превеждана е на 6 езика, а романите й често имат елемент на мистерия и древна тайна. Едно от предимствата на Людмила е, че прави сериозни проучвания за темите, с които се захваща, и романите й стъпват на солидна историческа основа. Носителка е на наградите „Юрга“ и „Славянска книга“. Тя има свой сайт и интервю за SciFi.bg.

Николай Теллалов – Николай е автор на няколко романа и редица разкази и повести, като най-известната му поредица е „Да пробудиш драконче“. Творбите му се отнасят към жанровете магически реализъм, научна фантастика, алтернативна история (фантастика) и твърда научна фантастика. Остойно е представен във Wikipedia, където можете да прочетете повече за него.

Полина Лъвчиева – Полина е млад автор, известен под псевдонима Lady Pol The Beloved. Засега има един издаден сборник с фентъзи-приказки на български и английски, като нейни разкази са включвани и в антологии. Можете да разгледате нейния блог на този адрес.

Сибин Майналовски – Сибин пише разкази от 1998 г. насам. Вече има три издадени сборника, като „Сянката“, се оказа сред десетте издадени през 2013 г. книги с най-висока оценка в SciFi.bg. Неговият черен хумор и предпочитания към „черна“ фантастика го отличават и му носят много фенове. Подробна негова библиография можете да намерите тук.

Силвия Петрова – Силвия дебютира през 2012 г. с поредицата „Зеницата на смъртта“, от която вече има издадени две книги. Тя съчетава писането с ежедневно ходене на работа и грижи за семейството, но заетият график не попречи на силния й дебют. Интервю с нея можете да прочетете тук.

Тодор П. Тодоров – Тодор е доктор по философия и преподавател по „Философия на средновековието и ренесанса” и „Ислямска философия” в СУ „Св. Климент Охридски”. Чете курс по фотография в специалност Културология. Автор е на „Приказки за меланхолични деца“ (сборник с разкази и фотографии, преведен и публикуван на немски), на десетки научни публикации, есета, публицистика, разкази, стихове и фотографии.

Явор Цанев – С двата си сборника, „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“ и многото си разкази в съвместни антологии, Явор Цанев е известен и като човека зад обичаното списание „Дракус“. Творбите му са харесвани, защото той „изгради персонажи, които не просто дишат, а вдишват от живота и се борят с него“. Списък на разказите му можете да намерите тук.

Янчо Чолаков – Започва да твори през 1984 г., като първият му официален дебют е пет години по-късно с разказа „Малък екран“. Оттогава досега е издал редица разкази, повести и новели, включително на английски и руски език. Най-голямата му творба е романът „Запали свещ на дявола“. Повече за него можете да прочетете тук.

 

Кои се борят за номинацията „най-добро издателство“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос (кликнете на името, за да отворите сайта на издателството):

Август

Аргус

Бард

Егмонт България

Ентусиаст

Ибис

Изток-Запад

Колибри

Офир

Artline Studios

Gaiana Book & Art Studio

MBG Books

 

Кои се борят за номинацията „най-добър художник“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос:

Атанас П. Славов – „За тези, които ще познаят в моите картини присъствието на фрактали, ще им припомня любимата поговорка на скулпторите: „Тя картината си беше вътре в камъка – аз само махнах излишното“. И аз така: Картината си беше в безсмислените шарении създавани от компютъра, аз само махнах излишното, и прибавих нужното“. Картини на Атанас можете да разгледате тук.

Димитър Стоянов – Димо, както е прякорът на бележития художник,рисува комикси в списание „ДЪГА“ от 18 бр. и е редовен участник до приключването му през 1992 г. Историите са: Капитан Райчо, Володя Дубинин, Тримата малки граничари, ЕКИП ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА ОПАСНОСТИ (ЕЛО). От 1989 г. рисува и комиксовите поредици „Дюн“, „Белият лотос“, „Сянката на Плутон“ и др. кратки истории във вестници „Разкази в картини“ и „Пулсар“. Той е и художникът на почти всички корици на издателство „Плеяда“, като е илюстрирал и много други, включително поредици на издателство „Аргус“. Негово интервю можете да прочетете тук.

Катя Данаилова – Катя е обещаващ художник с немалко картини и илюстрации зад гърба си. Можете да разгледате голяма част от тях на личния й сайт.

Петър Станимиров – Наричан от мнозина „бащата на българския комикс“, Петър Станимиров е сред най-бележитите български художници. Автор е на комиксите „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ и „Янтар“ в списание „Дъга“ и „Радул“(в съавторство с Евгений Йорданов) в списание „Чуден свят“, „Неотера“ и „Пулси“ във вестник „Разкази в картини“, „Мечо Пух“ във вестник Знаме на мира. Работил е като арт директор в „Хемимонт Геймс“ – студиото създало компютърни игри като Celtic Kings, The Punic Wars, Imperivm, Rising Kingdoms и др. Създател е на редица корици и илюстрации, представил е свои творби на над 20 изложби. Повече за него прочетете тук.

Росен Дуков – Наричан по прякор Pikasso, Росен е млад и реномиран творец. Печелил е редица фотошоп състезания, поради което е смятан за един от най-добрите фотошопъри не само в България, но и в света. Вероятно сте виждали негови корици на книги, които впечатляват с нестандартни за книжните корици досега детайлност и реалистичност на образа. В момента работи като управител на студио за дизайн и печатница. Можете да видите негови творби на личния му сайт.

Румен Чаушев – Румен е илюстрирал десетки книги-игри, като негови творби са включвани и в списание „Дъга“. Румен има и детска книжка с илюстрации, наречена „Весели гатанки“.

Сотир Гелев – Сотир е от ветераните сред българските художници. Студио „Гекон”, в което работят той и брат му, Пенко Гелев, реализира рекламни клипове, два игрални филма, три телевизионни сериала за деца с повече от 300 епизода, няколко анимационни филма, хиляди страници комикси. Сотир Гелев пише сценарии, фотографира, рисува и режисира. Негови са „Пилето“, „Билбо Бегинс“, ключовото участие в „Над дъгата“ и десетки други емблематични произведения. Интервю с него можете да чуете тук.

Христо Кърджилов – Един от най-често одумваните в медиите художници, автор на комиксите „Петият закон на роботиката“ и „Загадката на порт Анжер“, Христо има картини, чиято цена се изразява в пет-цифрена сума. Участва в основаването на списание „Дъга“, илюстрира редица книги. Работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта. Участва в почти всички издания на графични биеналета в света и е получил много награди от най-престижните сред тях. Пълна биография и негови произведения можете да видите тук.

Яна Левиева – Тя е сред петимата най-известни и предпочитани художници (оформители, дизайнери) на книги у нас. Книгите, които е рисувала или моделирала художествено, надхвърлят 1000, а стилът й е ярък и запомнящ се. От 2004 г. е хоноруван преподавател в НХА в специалност „Книга и печатна графика”. Повече за нея можете да прочетете тук.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър популяризатор“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос:

Валентин Иванов – Валентин е доктор по астрономия, който от 2001 г. работи в Европейската обсерватория в Чили. Автор е на редица научно фантастични произведения. Той е активен участник във фантастичния клуб „Иван Ефремов“, но още по-активен популяризатор на българската фантастична литература по света, за което използва двуезичния си блог.

Калин Ненов – Калин е ключова фигура в Човешката библиотека, помогнал за реализацията и популяризирането на безброй български книги чрез онлайн активност и организация на събития за фендъма. Той също така е превел и представил редица български фантастични произведения на английски език. Повече за дейността му, както и списък на публикациите на негови преводи в англоезични списания можете да намерите в блога му.

Петър Атанасов – Главен редактор и един от създателите на SciFi.bg, Петър Атанасов полага големи усилия за популяризиране на фантастиката във всичките й измерения, включително и сред потенциални фенове извън доказано активните общности. Усилията му са насочени към промотиране на нови и по-малко известни автори, филми и сериали, както и към подобряване на комуникацията между творци и публика изобщо. Негови статии, новини и ревюта за SciFi.bg можете да разгледате тук.

Петър Тушков – Петър Тушков е радетел за употребата на творческите лицензи Криейтив Комънс, преводач на един роман („Ден за ден в Магическото царство“) и един сборник с фантастични разкази („Печатно престъпление“), ползващи условията на този договор. Той посвещава голяма част от времето си и в организизация и обслужване на многото аспекти във връзката между читателите и творците около списание „Сборище на трубадури“, като и участва в него с активно писане на статии.

Светлозар Желев – Слетлозар е директор книгоиздаване и главен редактор с опит и проекти в няколко различни издателства. Най-осезаемо жанрово е влиянието му върху „Колибри“, които преди няколко години започнаха своята фантастична селекция с изключително силни книги.  Светлозар изигра и ключова роля в създаването на новия клуб „Галактики“, целящ популяризиране на жанра и обединяване на разпокъсаните общности. За популяризация и промоция използва най-често своя личен книжен блог.

Явор Цанев – Автор на хорър и създател на списание „Дракус“ и ключова фигура в ИК „Гаяна“. Покрай представянията на новите броеве на списанието, Явор често промотира и нови български книги – романи и сборници. Честите конкурси за къси разкази дават поле за изява на много млади таланти и служат за отправна точка в тяхното бъдещо развитие. Подробно негово представяне можете да намерите тук.

екипът на Сборище на трубадурис акцента си върху българска и преводна проза, поезия, новини, рецензии на книги, филмови ревюта и тематични статии Трубадурите полагат значителни усилия за популяризиране на жанра и предоставяне на поле за изява на фантастични автори. Организатор на ежегодния Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян.

екипът на фентъзи клуб „Цитаделата“Фентъзи клуб „Цитаделата“, основан като Национален Клуб за Фентъзи и Хорър „Конан“ през 2001-ва година, е общество на любители на фантастичните кино и литература, с редовни, ежеседмични сбирки и големи срещи, организирани всяка година. Целта му е да популяризира жанра в България и да привлече колкото се може повече млади фенове към него, а раздаваните ежегодни награди в различни категории са силен мотиватор за всички български творци с талант да продължат да се развиват. Сайтът на „Цитаделата“, който се бори за номинация и в категориите „сайт“ и „фензин“, се намира тук.

екипът на фензин ShadowDanceТова списание/фензин (разликата е невидимо тънка) от дълги години радва феновете на фантастиката. В категорията за популяризаторска дейност екипът му присъства заради честите конкурси за разкази, както и добрите си взаимоотношения с общности, организатори и издатели.

 

Кои се борят за номинацията „най-добро списание“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос:

Алманах ФантAstikaАлманахът е полусписание, полусборник, който пуска средно по два броя на три години. Всеки от тях обаче е доста обемен и представя най-интересните нови текстове през годината – разкази, повести, преводи, публицистика, картини и какво ли още не от света на фантастиката. Той е най-старото все още излизащо жанрово списание.

Дракус„Дракус“ излиза от юли 2012 г. средно веднъж на три месеца, като се фокусира върху представянето на български автори-фантасти. Има специална рубрика за млади таланти под 18 години, както и български преводи на чуждестранни автори-класици.Интересният и необичаен за българския пазар формат, както и честите конкурси, правят списанието/фензина едно от водещите в страната. Освен подробното описание на дейността им досега, можете да разгледате и тяхната фейсбук страница.

Сборище на трубадурие списание за фантастичното с акценти върху българска и преводна проза, поезия, новини, рецензии на книги, филмови ревюта и тематични статии. Организатор на ежегодния Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. За списанието публикуват и работят активно участващи във фендъма блогъри, писатели, поети, преводачи и критици.

Фентъзи факторСписанието издава 12 броя между 2000 и 2002 г., но за краткото си съществуване то изиграва силно позитивна роля в развитието на българската фантастика.

SciFi.bgОнлайн-списание или сайт, SciFi.bg има елементи и от двете. С ежедневното си обновяване и публикуване на новини и ревюта от света на фантастиката сайтът поддържа посетителите си информирани, а със секциите си „Каталог“ и „Календар“ се старае да обхване всичко по-интересно и да го представи по визуално впечатляващ начин.

ShadowDanceShadowDance съществува от 2000 г. и за времето досега е натрупало солидно количество читатели и редовни посетители. С новини, статии и ревюта на разнообразни фантастични и допирни до фантастичните теми, както и чести конкурси за разкази, проектът значително допринася за развитието на фантастиката в България.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър преводач“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос:

Адриан Лазаровски – Адриан Лазаровски вече има номинация и награда от Еврокон – за дебют, със „Завладей българите!“ през 2010 г. Но освен със собственото си творчество, той е известен и с над 50-те си преведени романа. Сред преведените от него автори са Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени, Стивън Кинг и други. Повече за него прочетете тук.

Александър Драганов – Първият превод на Александър Драганов е „Духът на демона“ от Р.А. Салваторе през 2008 г. Оттогава досега той е превел редица книги от най-различни автори, като любима му е поредицата „Героите на Олимп“ на Рик Риърдън. Сред другите по-известни заглавия, преведени от него, фигурират „Принцеса с часовников механизъм“ от Касандра Клеър, „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас и „Бегемот“ на Скот Уестърфийлд.

Борис Шопов – Макар да е трудно да се намери информация за него онлайн, Борис Шопов има редица преводи зад гърба си, а сред превежданите от него автори се отличава Брандън Сандерсън.

Валерий Русинов – Валерий няма стотици заглавия в преводното си портфолио, но е човекът зад някои от най-емблематичните фентъзи поредици – „Колелото на времето“, „Песен за огън и лед“, „Малазанска книга на мъртвите“ и „Влад Талтош“. Повече информация за него можете да намерите тук.

Васил Велчев – Васил Велчев е сред малкото преводачи с издадени преводи от цели три езика. От английски е превеждал Робърт Хайнлайн, Филип Дик и др., от руски – Сергей Лукяненко, Дмитрий Глуховски и братя Стругацки, а от полски – Анджей Сапковски. Има и два собствени романа. Повече информация за него можете да намерите тук.

Владимир Зарков – Владимир е превел над 60 романа на български, като сред впечатляващото му портфолио са автори като Тери Пратчет, Робърт Хайнлайн, Робърт Шекли, Марион Зимър Брадли, Айзък Азимов и др. Пълният списък с негови преводи можете да намерите тук.

Елена Павлова – С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) през 2013 г. Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън, Андрей Белянин, Джеймс Уайт и др. Участва с преводи на разкази в почти всички сборници, публикувани от ИК „Аргус“ в серията „Хоризонти“. Нейна изповед четете тук.

Калин Ненов – Калин е превеждал както англоезична литература на български, така и български произведения на английски. Много от номинираните за „най-добър писател“ са представени в англоезични списания именно благодарение на неговите преводи. Пълен списък на публикуваните му преводи в чужбина можете да намерите тук.

Петър Тушков – Петър е превел 30 книги на български от автори като Салман Рушди, Кристофър Прийст, Алистър Рейнолдс, Кори Доктороу, Уилям Форсчън, Маргарет Вайс и Трейси Хикман, Мира Грант, Адам Робъртс и др. Пълен списък на преводите му можете да намерите на личния му сайт.

Светлана Комогорова – Комата, както е известна Светлана сред фенове и приятели, е сред най-дейните преводачи в България. Тя е основен преводач на „не-дисковите“ произведения на Тери Пратчет, а в списъка на превежданите от нея автори на български попадат и светила като Дъглас Адамс, Роджър Зелазни, Робърт Шекли и др. Пълен списък на фантастичните й преводи можете да намерите тук.

Юлиян Стойнов – Юлиян е преводач на над 90 фантастични романа на български, както и на много разкази и повести за списания като „Космсос“, „Фантастични истории“, „Наука и техника“ и др. Сред авторите с произведения, представени от него на български, са Брандън Сандерсън, Робърт Хайнлайн, Тимъти Зан, Урсула Ле Гуин, Реймънд Фийст, Робърт Дохърти, Стивън Кинг и много други. Пълен списък на дейността му можете да намерите тук.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър дебют“, като наградата в тази категория се дава за книги, излезли след 1 януари 2013:

Антон Фотев – „Разторг“

Валентин Попов – „Нощта срещу ноември“

Геновева Детелинова – „Приказка за магьосници, физици и дракон“

Делиян Маринов – „Пътуване през спомени, ч.1“

Димана Атанасова – „Междусъния“

Димитър Цолов – „Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле“

Петър Станчев – „Прокълнатият“

Радостин Нанов – „Песни за отвъд“

Рун Керъл – „Воините на века“

 

Кои се борят за номинацията „най-добро визуално представление“, като наградата в тази категория се дава за филми, пиеси, сериали или уебсериали, представени след 1 януари 2013:

Аурелион: Вечният баланс – Уебсериал по романа „Аурелион: Вечният баланс“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“. Можете да гледате излезлите до момента епизоди в youtube.

Бай Кольо – Марсианеца – Уебсериал с незрящи актьори за извънземно, което се приземява в Люлин и попада в куп комични ситуации. Можете да гледате излезлите до момента епизоди в youtube.

Вила Роза – Мистериозна свръхестествена сила вгорчава почивката на млада двойка, решила да си отдъхне във високопланинската „вила Роза“, а преживяването ще постави на изпитание възприятията им и волята за оцеляване. Можете да гледате трейлъра на официалния сайт на филма.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър художник за последната година“, като наградата в тази категория се дава за художници, представяли свои творби след 1 януари 2013:

Катя Данаилова – Нейни творби, участвали за корици на книги, в посочения период можете да видите тук.

Никола Станчев – Никола Станчев е баща на Петър Станчев и автор на корицата и илюстрациите към неговия дебют с „Прокълнатият“.

Пенко Гелев – Пенко също е сред ветераните от българските художници и автор на редица илюстрации и култови комикси, включително такива, издавани в чужбина. За посочения период той се е отличил с илюстрациите към „Приказка за вълшебната флейта“, изложбата, посветена на тях, и няколко творчески работилници за малки и начинаещи художници. Пенко е брат на Сотир Гелев.

Петър Станимиров – През посочения период бележитият художник е участвал на над 10 изложби, включително „Първа национална изложба на българския комикс“. В работата му през 2013 година се отличават сериите Grimmelshausen и Tales Out of That Forest. Можете да разгледате творбите на личния му сайт.

Росен Дуков – През последната година Росен допринесе много за жанра с прекрасни корици на повечето нови фантастични книги на изд. „Колибри“.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър фензин за последната година“, като наградата в тази категория се дава за фензини, излизали след 1 януари 2013, и все още активни такива:

Дракус„Дракус“ излиза от юли 2012 г. средно веднъж на три месеца, като се фокусира върху представянето на български автори-фантасти. Има специална рубрика за млади таланти под 18 години, както и български преводи на чуждестранни автори-класици.Интересният и необичаен за българския пазар формат, както и честите конкурси, правят списанието/фензина едно от водещите в страната. Освен подробното описание на дейността им досега, можете да разгледате и тяхната фейсбук страница.

Сборище на трубадурие списание за фантастичното с акценти върху българска и преводна проза, поезия, новини, рецензии на книги, филмови ревюта и тематични статии. Организатор на ежегодния Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. За списанието публикуват и работят активно участващи във фендъма блогъри, писатели, поети, преводачи и критици.

ЦитаделатаВ „Цитаделата“ редовно се отразяват интересни новини, книги и филми, предимно от жанровете фентъзи и хорър. Редица автори са се изявявали и продължават да се изявяват в него, като мотото на сайта-фензин оставанепроменено – „Цитаделата“ е направена от и за феновете. През последната година нивото остана високо, а дейностите на клуба зад проекта (различни срещи и награди) продължиха да подпомагат авторите и фенската общност в София и България.

ShadowDanceShadowDance съществува от 2000 г. и за времето досега е натрупало солидно количество читатели и редовни посетители. С новини, статии и ревюта на разнообразни фантастични и допирни до фантастичните теми, както и чести конкурси за разкази, проектът значително допринася за развитието на фантастиката в България.

SciFi.bgОнлайн-списание или сайт, SciFi.bg има елементи и от двете. С ежедневното си обновяване и публикуване на новини и ревюта от света на фантастиката сайтът поддържа посетителите си информирани, а със секциите си „Каталог“ и „Календар“ се старае да обхване всичко по-интересно и да го представи по визуално впечатляващ начин.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър сайт за последната година“, като наградата в тази категория се дава за все още активни сайтове с голямо влияние върху жанра и общността след 1 януари 2013:

bgf.zavinagi.orgСайт-енциклопедия на принципа на Wikipedia, в който се съдържа най-обширната известна към момента информация за българските фантасти от началото на развитието на жанра досега.

Citadelata.com – Сайт „Цитаделата“ е основан през 2003-та година от Васил Мирчев-младши. От тогава насам в сайта са се сменяли много автори и са отразявани най-различни книги и филми, но мотото остава непроменено – „Цитаделата“ е направена от и за феновете.

SciFi.bgОнлайн-списание или сайт, SciFi.bg има елементи и от двете. С ежедневното си обновяване и публикуване на новини и ревюта от света на фантастиката сайтът поддържа посетителите си информирани, а със секциите си „Каталог“ и „Календар“ се старае да обхване всичко по-интересно и да го представи по визуално впечатляващ начин.

trubadurs.comе списание за фантастичното с акценти върху българска и преводна проза, поезия, новини, рецензии на книги, филмови ревюта и тематични статии. Организатор на ежегодния Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. За списанието публикуват и работят активно участващи във фендъма блогъри, писатели, поети, преводачи и критици.

 

Кои се борят за номинацията „най-добър детски фантаст“, като наградата в тази категория се дава за писатели и художници с принос към фантастиката за деца в периода след 1 януари 2013:

Весела Фламбурари – Весела Фламбурари е съвременна писателка на детско фентъзи и литература за деца, известна може би най-много с трилогията „Приказки от горната земя“, и сценарист на редица пиеси. За 2013 година Весела Фламбурари има реализирани и две постановки в държавни театри на детски фентъзи пиеси. Това са „Магия за злато“ и „Феята Кандилка“. Повече за нея прочетете тук.

Никола Райков – Никола Райков е автор на успешните детски приказки-игри „Големите приключения на малкото таласъмче“. Повече за тях можете да видите на сайта им.

Юлия Спиридонова – С 11-те си издадени книги и над 400 заснети сценария за БНТ, Юлка е сред най-успешните детски автори в България. През 2013 г. тя издава последната част от трилогията за Страната на сънищата „Иглата на Лабакан“, както и самостоятелната „Приказка за вълшебната флейта“. Повече за нея вижте тук.

 

Кои се борят за номинацията „гранд-майстор“, като наградата в тази категория се дава за цялостен принос и над 20-годишна дейност:

Величка Настрадинова – Величка е музикант и писател, автор на над 10 книги и над 20 разказа, включително за деца. Макар да имат доста елементи на приказката, нейните разкази са изпълнени с психологически реализъм и автентичност на фантастичното. Тя е обичана заради силата на женските си персонажи и добре развитият образ на истински свободния човек. Повече за нея можете да прочетете тук.

Велко Милоев – Велко е журналист и публицист, автор на няколко разкази и книги, немалка част от които – фантастика. Дебютира през 1988 г. с научно фантастичния сборник „Нанокомпютър за вашето дете“, а през 2001 в сътрудничество с Димитър Стоянов издава „Където не сте били. Кутийка с разкази…“. Творбите му, както и повече за него можете да прочетете на сайта му.

Любомир Николов – Любомир е писател, преводач, журналист и редактор с дългогодишен принос към българската фантастика. Той е и автор на първите български книги-игри, много от които публикува с различни псевдоними. Повече за постиженията му можете да прочетете тук.

Янчо Чолаков – Освен с творбите си, Янчо допринася към развитието на жанра и общността като основател и главен редактор на издателство „Офир“. Повече за дейността и творчеството му можете да прочетете тук.

 

Ако смятате, че информацията за някой от предложените е непълна или бихте искали да я допълните или редактирате, свържете се с нас през тази форма:

No Fields Found.
Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата