Заветът на един неблагопристоен свещеник

„Завещанието на Гидиън Мак” е книга, която има съвсем малко общо с повечето съвременни романи, засягащи сферата на свръхестественото – няма буйстващи върколаци, влюбени вампири и трагични чудовища. Независимо от това, книгата е съвременна и описва (покрай другото) някои доста съществени за сюжета свръхестествени събития. Романът е съвременен не само в смисъл, че е издаден за първи път през 2006 година, но и в такъв, че действието се развива през 20 и 21-ви век – уточнявам хронологията, тъй като е възможно да останете с погрешно впечатление от красивата, но неуместна корица.

Книгата описва живота на един нещастен шотландски свещеник – Гидиън Мак. В по-голямата си част тя пресъздава написан от самия него ръкопис-изповед, случайно попаднал при издател, който го харесва дотолкова, че да го издаде като роман. Прологът и епилогът, както и бележките под линия са „дописани” от самия издател – Патрик Уокър, който с помощта на свой приятел журналист (т.е. човекът, който му доставя ръкописа и му препоръчва да го издаде), решава да провери достоверността на изповедта.

Авторът Джеймс Робъртсън проявява оригиналност и смелост като представя съкратен вариант на целия сюжет на романа още в пролога. Още преди да е навлязъл в творбата, читателят научава, че „завещанието” (в смисъл на изповед, не буквално завещание) е направено от скандален свещеник, който твърди, че се е срещнал с Дявола след претърпяна злополука, след което шокирал енориашите си с „непристойно” поведение и признал не само, че никога не е вярвал в Бог, ами и че е грешник, прелюбодействал с жената на най-добрия си приятел. Заплашен от съдебен процес и отлъчване от църквата, същият (т.е. Гидиън Мак) отива на екскурзия в мрачната планина Бен Олдър и там се самоубива (или не?).

Подобно изложение би могло донякъде да разочарова читателя, който може да го възприеме като огромен спойлер, разкриващ дори финала, но всъщност то е необходимо, за да може книгата да постигне целта си. А целта в този случай е самото пътуване. По-точно казано – пътуването през живота на един донякъде обикновен човек, когото дори близките му възприемат като слабохарактерен и объркан, но който е достатъчно съзнателен, за да търси нещо повече и да се отврати от лицемерието (както своето, така и на обществото). Необичайното в случая е, че пътуването е показано веднъж в съкратен и опошлен вариант, описан от хора, които не знаят подробности, и втори път – през очите на самия главен герой.

Основните темите за размисъл в „Завещанието на Гидиън Мак” са няколко, но най-значимата е  за смисъла на човешкия живот или по-скоро за това какво би могло да му придаде смисъл. Има много възможности – смисъл може да се търси във вярата, тривиалните ценности (кариера, семейство, благотворителност и подобни), любовта, дори щастието. Гидиън отхвърля вярата още в детството си (макар и без да споделя за това почти с никого),  обикновените неща, като работа (става свещеник, защото му е лесно и за да зарадва баща си) и семейство не му носят удовлетворение, любовта се оказва по-скоро разочарование, а щастието е прекалено мимолетно, за да има значение. Така че в течение на годините, животът на Гидиън Мак става все по-тягостен и депресиращ, докато не идва моментът за промяна. Катализатор на промяната е един мистериозно появил се менхир (келтски обреден камък) на място в гората, където преди това го е нямало. Гидиън Мак го нарича Камъка. Макар че в началото се страхува от него, постепенно се „сприятеляват” и Камъка се превръща в крайъгълен за живота на главния герой.

За да подчертае значението на Камъка, Робъртсън използва интересен подход – повествованието е двупланово и се състои от две истории – живота на Гидиън Мак от детството му до срещата с него от една страна и всичко, което се е случило след това от друга. Разказвачът е един и същ, както и героите, като първоначално двете истории се развиват паралелно. Това не е объркващо, а по-скоро създава усещане за динамика. Главите в книгата са относително кратки и лесни за четене и са отделени с римски цифри (според издателя Патрик Уокър, по същият начин е бил оформен самият ръкопис).

Стилът на Джеймс Робъртсън е много приятен и прави лесни за четене дори тягостните моменти. В началото на книгата има някои прекалено подробни описания, но още след първите глави те отстъпват място на по-съществени неща и макар и да присъстват до края, не се натрапват, а само доизграждат атмосферата.

Самата среща с Дявола е представена като разказ в разказа и е доста емоционална и интересна, макар и лишена от екшън. Образът на Дявола е нетипичен, ако го сравнявате с християнските догми, но не чак толкова, ако имате предвид и някои съвременни филми и сериали. Той е по-скоро симпатичен и положително настроен (спрямо Гидиън), но освен това е провокатор, който го насърчава да изпита „важните” неща в живота си. След злополуката, Гидиън Мак се завръща в света на хората, за да приключи всички свои недовършени дела и установява, че ако се отърси докрай от лицемерието и измамите, за него просто няма място в този свят.

Тук е редно да спомена и още един паралел, който авторът използва на няколко места в творбата, но толкова между другото и ненатрапчиво, че може да го пропуснете. А именно – Гидиън Мак по някакъв странен начин се оказва свързан с фолклориста (и също свещеник) от 17 век Робърт Кърк. Кърк, също като главния герой, е шотландец и също като него изглежда е имал склонност да търси нещо повече от това, което видимият свят има да предложи. Робърт Кърк си е отишъл млад от света – едва на 47 години. Според една легенда, душата му е била отвлечена от феите, докато той се разхождал на един хълм, а тялото му останало да лежи безжизнено. Според по-скучната версия, никой не е отвличал душата му, а човекът просто е умрял.

Нещо подобно се случва с Гидиън Мак, когато е горе-долу на същата възраст, макар да не са намесени феи. Паралелът и замисъла на автора са ясни – както Кърк, така и Мак са излезли извън рамките на общоприетото за приемливо поведение и са се докоснали до един друг свят, но в различни епохи. И докато единият се е превърнал в легенда, другият е бил сметнат за луд.

Забелязах, че в други ревюта е разгледана и темата за лудостта и възможността свръхестественият елемент да се разглежда като нещо недоизяснено и плод на въображението на главния герой. Не съм съгласна с това тълкувание и не мисля, че намерението на Робъртсън е било такова. Както в пролога и епилога, така и в самия текст на завещанието е включена гледната точка на странични хора, които не знаят подробности за срещата с Дявола, но по един или друг начин потвърждават намесата на нещо необяснимо и свръхестествено. Дори здравомислещата Елси Мофат (греховната любов на Гидиън) признава, че е видяла Камъка, който след това изчезва. Нямам намерение да изброявам всички улики, които потвърждават достоверността на завета – важното е, че фантастичният елемент е стабилен. Разбира се – възможни са и други тълкувания, но те според мен биха били погрешни. Гидиън Мак лъже само за едно съществено нещо, описано в мемоарите му, но не защото се срамува, а за да предпази невинен – едно малко момиченце, което е негова кръщелница, а може би и дъщеря.

Сюжетът съдържа и няколко обрата, но те са подчинени на основната история и не променят курса й, а само я допълват. Сигурно трябва да спомена и силния социален елемент – изглежда книгата критикува шотландското общество и неговите устои, сред които и Църквата, но тъй като не знам нищо за тях, предпочитам да не им обръщам специално внимание.

„Завещанието на Гидиън Мак” е меланхолична книга и описва един по-скоро нещастен човешки живот, но поне за мен не беше тягостна или депресираща. Въпреки че не е малка като обем, се чете лесно, благодарение на майсторския стил на Джеймс Робъртсън и оставя усещане за класика. Ако искате да си починете от съвременните екшъни и харесвате мистиката, както и ако не държите да срещате фантастични елементи на всяка страница, тази книга ще ви хареса.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5.30)