princyt na myglata reviu

Карлос Руис Сафон – Принцът на мъглата

Ревю на „Принцът на мъглата“ от Карл Руис Сафон

Изображение с име: princut_coverВ последните няколко месеца из интернет прочетох голямо количество статии и рецензии за творчеството на Сафон. Навсякъде отзивите са не само положителни, но дори клонят към превъзходни. Адекватният ми въпрос бе: Нима новият Маркес вече се е родил? След прочита на книгата все още не съм убеден дали „Принцът на мъглата“ е най-представителната извадка, с която би могло да се добие впечатление за автора. Романът му „Марина“ и неговата четирилогия (отново издавани от изд. „Изток-Запад“) може би наистина ще се окажат много по-добри. Но нека не забравяме, че и самото издателство набляга на това, че „Принцът на мъглата“ е от ранните творби на Сафон – това е един шанс за неговите фенове да надникнат в началото на неговото развитие като писател.

Тази книга трудно би могла да се категоризира жанрово. Тя спокойно би могла да се отнесе както към юношеския роман и съвременната художествена проза, така и към история с примес на фантастични елементи. Възрастовата категория спокойно може да варира от 15-годишни читатели до към 99+ години. Може би и това някак допринесе за личното ми недоумение пред творбата.

Бъдете убедени, че Сафон доста се е постарал върху сюжета. Употребени са добре познати на всички ни елементи, които са вплетени в една изящна фабула. Със сигурност ще искате да дочетете книгата докрай. Несъмнено, стилът е лек и увлекателен и това е сред най-големите предимства на автора. Разбира се, финалът! Без да избързвам, ще спомена, че именно финалът на „Принцът на мъглата“ е това, което най-много ми допадна. Нека обаче се прехвърлим върху сюжетната линия, в която се съдържат и доста въпроси, останали без своя ясен отговор.

Изображение с име: Карлос Руис Сафон
Карлос Руис Сафон днес е много по-възрастен отколкото когато е писал „Принцът на мъглата“

Действието се развива през 1943 г. в Европа – малко преди края на Втората световна война. Макс Карвър и неговото семейство са принудени да се преместят от родния си дом. Младият Макс с голяма тъга тръгва към неизвестното. В замяна на това получава интересен подарък – часовник от своя баща по случай рождения си ден. Всичко може да започне оттук насетне. Семейството се озовава на новото си място. Но още на гарата, малко след като са пристигнали, странни неща започват да се случват с часовниците наоколо. Те тръгват да се движат назад!

Идеята за времето не успях да я схвана. Още веднъж Макс ще види, че часовникът се движи назад. Какво обаче се спотайва тук и защо му е било на Сафон да употребява този мотив? По принцип големите модернисти, а и техните (пост)модерни подражатели, сериозно акцентират върху проблема за времето в литературата. Странните взаимоотношения между т.нар. субективно и обективно време са в основата на „Одисей“, „Мисис Далауей“, „Вълшебната планина“ и др. Но дали Принцът на мъглата управлява по някакъв начин времето, способен е да му влияе – това не става много разбираемо от романа. Със сигурност Сафон би усложнил доста фабулата си ако се бе заиграл сериозно с мотива за времето, но и усилията, според мен, биха си стрували. Общата шапка на войната също стои доста нелогично в цялата история.

Изображение с име: el-principe-de-la-nieblaИ така – семейство Карвър се преместват на ново място. Те са в пълен състав: майка, баща, нашият герой Макс и сестрите му Алисия и Ирина. Към антуража на последната се числи и един странен и дори плашещ с огромните си очи котарак. Имението, в което се нанасят, е класически мотив в почти всяка хорър история. Голяма къща, която крие своите тайни и миналото на предходните си обитатели. Няма да се учудим, че постепенно в къщата започват да се случват странни неща. Семейството открива кашон със стари филми, а през това време котката на Ирина, с всяка изминала минута става все по-плашеща. Е, с котките винаги е било така. Човек не може да бъде убеден какво е приютил, вземайки си котка. Поради тази причина и животинките са идеални персонажи за страшните истории – особено, когато са големи, черни и очите ми проблясват под леглото.

В съседство на къщата Макс открива градина с причудливи каменни фигури. Те притежават човешки размери и доста плашещи физиономии. Особено лицето на един клоун. И докато Макс изследва фигурите, мъглата бавно започва да пълзи около него, всичко е притихнало и… да, има нещо гнило във фигурите! Самият Макс е любопитен персонаж, той и сестра му Алисия се запознават с младия (и леко странен) Роланд. Последният живее със своя наставник на брега на морето, в къщата до фара. Виктор Крей, другият важен персонаж, е построил този фар след като се е спасил и оцелял от корабокрушение. Роланд веднага се превръща в източник на приключения и полезна информация относно къщата на Флайшман, в която са настанени Макс и семейството му.

През това време нещо странно се случва с гардероба на Ирина, която частично се сблъсква с Принца на мъглата. Побягвайки уплашена, момичето пада по стълбището и е отведена в болницата. В историята на г-н Флайшман вече се усеща, че има нещо наистина гнило.

Изображение с име: The-Prince-of-MistПопечителят на Роланд – Виктор Крей, пазителят на фара, разказва на децата загадъчна история за човек на име Каин, който е способен да изпълни всяко едно желание. Разбира се, в замяна и той ще поиска нещо от своите молители. Какво се случва с онези, които опитват да се измъкнат и да развалят сделката? Със сигурност нищо хубаво. Около личността на Каин също остават доста много въпроси, за който Сафон може би предпочита да мълчи.

Ред е и на любовната история между Роланд и Алисия, които се привързват един към друг, докато се гмуркат към потънал кораб в залива. Макс обаче не спира да се рови из миналото на Флайшман и филмите, които той е оставил. Разкриват се тайни и все повече ужаси – кои в миналото, кои в настоящето. Всичко води до един прекрасен и вълнуващ финал, който е най-голямата изненада в сюжета. Макар и да е леко претрупан на моменти, той определено си струва и е далеч от хепиенда.

Нека обобщим накратко: „Принцът на мъглата“ не се поддава лесно на жанрова специфика, затова, независимо от годините ви, бихте могли да се насладите на Сафон. За съжаление много от детайлите в романа остават някак неразработени, по-скоро мъгляво загатват, отколкото ясно да говорят. Финалът е неочакван, макар и не без недостатъци, но като цяло Сафон умее да държи в напрежение. Стилът е приятен, увлекателен, и много далеч от тежките и големи теми, от претрупаните изречения или от онзи начин на писане, който цели да каже много, а не казва нищо.

Общо взето, много добра книга като се има предвид периода от кариерата и живота на Сафон, в който е писана!

 

Изображение с име: Карлос Руис Сафон – Принцът на мъглатаМоята оценка:
История – 5-
Герои – 5-
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 4.50
Степен на оригиналност – 5.50
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Мн. добър (5.05)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата