1 коментар
Red Faction Review

Поставиха началото на Червената фракция по телевизията

Ревюто е със специални поздрави за нашия читател Mohax87, който пръв забеляза, че филмът е сниман в България.

Изображение с име: red-faction-origins
Брайън Джей Смит и Робърт Патрик в Кремиковци.

След редица закъснения в графиците syfy излъчи своя филм, съвместна продукция с THQ и базиран на историята на техните игри Red Faction, „Червена фракция: Началото” на 4-ти юни. Нашият сайт пръв предупреди за събитието, а нашето резюме на сюжета е откраднато в толкова много сайтове, че не мога да ги изброя. Редно е да напишем и първото ревю.

Очакванията от наша страна бяха високи, а зад океана – ниски. Филмът се оказа по средата.

Сюжетът на „Red Faction Origins“ се развива двайсет години след като Алек Мейсън повежда Марсианските колонии към свобода. Врагове обаче убиват жена му, отвличат дъщеря му Лайра и оставят следа в сърцето на брат й, Джейк Мейсън, до живот. Години след това Алек вече се е превърнал в долен пияница и скандалджия, а Джейк, макар и травмиран от случката, запазва самообладание и не губи надежда, че някой ден, някъде сред пустошта на Марс, ще намери сестра си. Това се случва в период, когато силен нов враг завладява планетата… а сестра му се бие на негова страна. Задачата на Джейк е да се бори срещу новия режим и да събере отново семейството си.

На Марс има два народа – Бунтовниците, към които е принадлежала Червената фракция, освободила планетата от Земните окупатори, и Мародерите – матриархално общество с архаични традиции и ритуали. Бунтовниците обитават компютърно обогатен вариант на Кремиковци, а Мародерите строят градовете си в пустошта и живеят по-неморално и от пропадналия Алек Мейсън. Върху двете групи постоянно има нападения, за които се винят една друга. Мейсън смята, че именно Мародерите са убили жена му и отвлекли на дъщеря му, а Матриархът им (Кейт Върнон, известна още като последния силон) отрича. Оказва се, че всъщност загадъчни войници с бели униформи искат да завладеят Марс като настройват обществата едно срещу друго и именно при тях е попаднала Лайра Мейсън.

Изображение с име: Red Faction: Origins
Първата среща на брат и сестра след години раздяла не съпътствана от нежна прегръдка

Историята на филма върви и се развива плавно, няма нищо неочаквано, нищо невиждано, няма шокиращи обрати. Добро впечатление прави, че няма противоречиви или твърде абсурдни моменти, не е безинтересна, но сме я виждали много пъти. Най-банален е краят. Задължително преди хепиенда трябва някой да умре героично, но по-лошото е, че в „Червена фракция: Началото” тази съдба сполетява най-интересните герои. За съжаление неособено новаторската история и стриктното следване на стереотипи (не знам защо още си мислят, че именно това ще привлече зрителите пред екрана) не позволява на иначе блестящия актьорски състав да покаже уменията си. Робърт Патрик, като най-опитен, сякаш е единственият, който се опитва да покаже някаква по-дълбока черта на героя си, но представлението му се губи сред останалите повърхностни персонажи. Гарет Дейвид-Лойд също не показва какво може, личи си, че ролята му е чужда и неособено важна. Даниел Николет пък се мотае из сцените единствено, за да натърти колко важна социална тема е расизмът.

Личи си, че syfy иска да се върне към златните дни на „Бойна звезда Галактика” – в музиката към филма участва същият творец – Беър МакКриъри. Тук обаче загадъчните тонове от Галактика някак си не си пасват. По същия начин се и снима – с модерния напоследък метод на тресящата се камера – лично за мен е непонятно защо толкова го предпочитат в новите филми – а може би просто всички оператори в САЩ изведнъж са прихванали Паркинсон.

Трябва да се признае обаче, че за скромния бюджет продуцентите са спретнали много прилични декори и обстановка. Или по-точно са заварили такива. Режисьорът Майкъл Нанкин (режисьор също на „Бойна звезда Галактика“, „Каприка“ и „Монк“) разказва:

Изображение с име: Michael NankinСнимахме в България през зимата, което ни даде максимална близка до Марс обстановка. Беше много студено навсякъде, поради което добавихме и тази реплика във филма, че тераформерите правят въздуха годен за дишане, но не приближават планетата до слънцето. Целта й беше да обясни видимия дъх на актьорите. На тях пък им беше много трудно да се справят със студа и трябваше постоянно да дъвчат лед преди сцените на зелен екран, за да не им се вижда дъхът. България ни даде Марс, както си го представяхме след 200-годишно развитие като минна колония. Злите властимащи са били изритани преди 20 години, точно както реално се е случило и в България. Намерихме металургически комбинат (Кремиковци), която ръждясва от 20 години. Мисля, че беше около 25 мили дълга и послужи за декор на градовете. В България има и много пещери, които също ни осигуриха добри локации. За останалото използвахме компютърни ефекти.

От изказването разбираме, че за американците Марс и България са еднакво далечни и непознати, както и че за Кремиковци винаги може да се намери приложение (моля българските продуценти да си вземат бележка – други идеи за евтини локации сме давали и преди). Като статисти и дребни роли са наети и много български актьори, но, съжалявам, Mohax87, така и не намерих името на Зара сред тях, макар и нищо чудно точно тя да е била проститутката в 41-вата минута.

Засега няма вест от syfy дали рейтингът на филма е бил достатъчно добър, за да се започне сериал по него (макар и след толкова пропилян потенциал във филма да ми е странно на какво ще се базира сериалът), но заедно с гейм-мейкърите THQ разработват нов общ проект – Defiance, по който едновременно ще се пускат игри и епизоди от телевизионен сериал. Те взаимно ще се допълват, а историята ще се развива на опустошената от война с извънземните Земя. Именно това ще бъде и новият проект на Рокне С. О`Банън.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата