3 коментара
Game of Thrones

Първи рунд от играта на тронове приключи

Статията не се препоръчва за хора, които още не са изгледали първи сезон до края.

Изображение с име: Game of Thrones
Новородените дракончета в последния епизод напомнят, че все пак става дума за фентъзи сериал.

Трябва да призная, че не съм чел книгите на Джордж Р. Р. Мартин „Песен за огън и лед“ (и дори да започна, ще изтече много вода, докато стигна до петата от поредицата, която се очаква на 12 Юли в САЩ) и очакванията ми за сериала „Игра на тронове“ бяха базирани единствено на широката реклама. А, честно казано, не се доверявам на твърде рекламираните стоки. Първият епизод започна много добре и много обещаващо, а рейтингите му напълно оправдаха очакванията на продуцентите от HBO. Въодушевени от силното начало и добре направения сериал, те отрано дадоха зелена светлина за втори сезон, който да се излъчи през пролетта на 2012 г. Рейтингите на финалната серия пък поставиха рекорд и тя стана най-гледания епизод от сезона, въпреки някои опасения, че обезглавяването на Едард Старк ще причини отлив на фенове.

Макар и с нетолкова голям бюджет (някои компютърни анимации можеха да са на по-добро ниво, а големите битки, които предполагат зрелищни сцени, са пропуснати) сериалът успява да стане истински хит по целия свят. Той се придържа максимално стриктно към историята на книгите, с което удовлетворява и феновете-читатели, които не искат да видят любимата си история обезобразена, и незапознатите с литературата, които все пак обичат да наблюдават сложни и издържани истории в сериалите. Донякъде едновременно удовлетворяваща е и скоростта, с която се развиват събитията – читателите се радват, че сюжетът не е изкуствено разводнен, а новите зрители все пак имат достатъчно време да опознаят героите и да се вкарат във филма. Ако бяха представили героите и техните трансформации по-бавно и по-подробно, в повече серии, новите зрители щяха по-добре да разберат персонажите и да ги почувстват по-близки. Но от друга страна, това щеше да забави историята и да разочарова донякъде феновете на книгите. Всъщност, на Мартин не му пука особено за героите, а за последната си книга планира да направи масов геноцид. От тази гледна точка е и добре, че зрителят няма време да си хареса героите, така и така техният час все някога ще дойде. А и най-важното, може би нямаше да бъде толкова стимулиращо за зрителите да хванат и да прочетат самите книги в опит да опознаят действащите лица по-обстойно. При всички положения, сценаристите са имали изключително тежката задача да вкарат история от повече от 200 години и безброй събития в само 500 минути, с която всъщност не са се справили никак зле.

Изображение с име: Game of Thrones
Родословно дърво, което обяснява връзките между повечето главни герои в сериала. Кликнете за по-голям размер.

Трансформациите на героите в „Игра на тронове“ са много интересни и динамични. Само за 10 епизода Джофри се превърна от разглезено хлапе, което се крие под полите на майка си, в жесток тиранин, хванал Седемте Кралства в желязна хватка. Аря се преобрази от мрънкащо хлапе в силна и оцеляваща личност, убиваща дебели момчета. Джон Сняг израсна от обикновено копеле във важна част от последната защита срещу ужасите отвъд Вала. Хал Дрого беше брутален варварин, изнасилващ жените си, но постепенно омекна и прие съпругата си като негова равна. Денерис от невинна девойка, която не смее да кихне без разрешението на брат си, стана наперена царица на непознат народ, като се сдоби и с няколко дракончета по пътя. Дори Санса направи опит да се опълчи на дразнещото хлапе с короната в последния епизод. Тези трансформации, макар и твърде бързи и недотам добре обяснени, са наистина впечатляващи и рядко може да се наблюдава толкова динамично развитие на героите.

Трудно е вече и да се намери сериал, който да бъде наистина изненадващ и шокиращ с обратите си. Къде се чуло и видяло да се изгражда цяла маркетингова стратегия около един герой, да се изяви той като главен и като единствен радетел на справедливостта и доброто в цялата вселена на „Игра на тронове“, след което да се обезглави най-брутално? До последния момент незапознатите с книгите не очакваха, че главата на Нед наистина ще се търкулне, освободена от тялото си и не повярваха на случващото се. Събитието наистина вдигна залозите, не само защото ще предизвика много повече интриги и войни в Седемте кралства, а и защото показа, че никой не е защитен. Смъртната опасност над всекиго от героите е повече от реална. HBO удържа на думата си – в играта на тронове или печелиш, или умираш. Нед Старк загуби и плати с живота си. Земите на Вестерос не са място за справедливи герои, там моралът и чарът ти няма да те спасят. Затвърди го и Хал Дрого, който олаби образа си на зловещ варварин заради Денерис, след което се разболя, народът му го изостави и той умря далеч по-безславно. Разбира се, всичко това е заслуга на Джордж Р. Р. Мартин и неговата книга, поздравленията към сценаристите на сериала Дейвид Бениоф и Д. Б. Вайс са единствено за успешната адаптация на малък екран и липсата на опити да вкарват свои елементи в историята.

Изображение с име: Game of ThronesНо приятна (приятна единствено заради смелостта това да се покаже на екран) тръпка предизвиква не само шокът от неочакваните обрати. Кой не се възмути при вида на десет-годишното изродче, което още сучеше от гръдта на майка си, кралица Лиса Ерън, и се забавляваше докато мъжете се избиват? Или при изнасилването на невръстната Денерис от бруталния варварин? Не беше ли впечатляваща сцената, където изродът от Турнира за назначаването на Нед Старк като Ръка на краля отряза главата на коня си, след като беше победен от гей? Голотиите също изобилстват, циците вече са обичайна гледка, но изцяло голите мъже са все още табу за другите канали. Добре са направени и кървищата – вместо да пръска грозни анимационни червени капки („Спартак“) или тотално да пренебрегне факта, че човекът си има гнусни вътрешности, които ще се разпилеят, яко бъде съсечен („Легенда за търсача“), „Игра на тронове“ показва реалистични сцени с идеалната доза натурализъм. От самото начало беше ясно, че HBO е най-подходящата телевизия за екранизиране на „Песен за огън и лед“ именно защото няма да спести брутализмите, но някои сцени бяха малко прекалени. Всъщност, оказва се, че кабеларката дори е омекотила някои моменти и е подбрала по-възрастни актьори, за да избегне заклеймяването на „Игра на тронове“ като детско порно. Но именно това прави историята толкова реалистична, макар и в един невъзможен свят. Би било наивно да смятаме, че през нашето Средновековието е било по-различно.

Държа да отправя и специални поздравления към създателите на интрото. Модерният подход е просто да се хвърли заглавието за 1-2 секунди и да се пристъпя към екшъна. Вместо това, в началото на всеки епизод „Игра на тронове“ показва великолепна и детайлна карта на Седемте Кралства, разглеждайки отблизо местата, в които се развива действието за конкретния епизод. Пред очите ни се строят и оживяват вълшебни измислени кралства на фона на приятната музика на Рамин Джавади („Бягство от затвора“). Дупките в бюджета не позволяват епични батални сцени, а малкото екранно време не позволява да се ориентираме в калабалъка от герои, но това кратко интро компенсира всичко с туристическата обиколка на подопечните територии на Железния трон и въвеждането на зрителя в немалката вселена.

Изображение с име: Game of Thrones
Зловещото детенце откри сериала изключително зрелищно и многообещаващо, но за съжаление видът му беше само лек фонов елемент през първи сезон. Да се надяваме, че все пак когато дойде зимата, Белите бродници ще заемат по-централно място в сюжета.

Похвали заслужават и актьорите, особено по-младите, които отлично се справят с ролите си. Емилия Кларк (Денерис Таргариен) запазва объркания си поглед от началото до края, с което напомня, че все пак става дума за един и същи герой. Дори докато раздава заповеди, си личи, че не е съвсем наясно какво става, което вкарва малко човечност и логика в иначе твърде бързата й трансформация. Мейси Уилиямс (Аря Старк) загатва за страхотен талант и много умна игра, въпреки невръстния си вид. Отначало не харесах Лена Хейди в ролята на Церсей, но всъщност играта й много подхожда на героинята. Злата кралица е уморена от интригите в Кралствата на Вестерос, но знае, че няма друг изход, освен да участва в тях, защото или печелиш, или умираш. Вероятно преди да се ожени за Краля е била жизнена и не толкова жестока и пресметлива. Но фактът, че Робърт Баратеон е шепнал името на друга жена в първата им брачна нощ, цялото му поведение и отношение към нея след това са я направили такава, каквато е, и Лена се справя великолепно с ролята си. Единствената ми критика тук е към човека, който е държал тя да прилича на краварка с русите си плитки, но постепенно свикнах с образа. Естествено, най-големи хвалби заслужават наскоро пребития Шон Бийн и джуджето Питър Динклейдж. Всеки от героите е симпатичен и антипатичен едновременно по свои си начин. Но тези двама актьори придават изцяло нови измерения на персонажите си и изпъкват ярко над останалите.

Изображение с име: Game of Thrones
Главата на Нед Старк не остана дълго върху раменете му.

Вероятно „Игра на тронове“ е една от малкото успешни екранизации на книга. Вероятно силното му представяне ще продължи и догодина, когато се надявам HBO да отпусне повече бюджет (дори и да спести от реклама, Боже, опази!), с което да внесе необходимия епос в сериала. Зимата идва (всъщност, доколкото виждам, навсякъде сезонът е един и същ и приближаващите студове не пречат на Дотраките да ходят голи до кръста, но това си е умишлено) в Седемте Кралства, но за щастие при нас дойде лятото. В неговата приятна топлина можем да се утешаваме, че светът в „Игра на тронове“, макар и много реалистичен, е само фантазия и е много далеч от нашия. Но дали всъщност не е изключително близък?

Вижте и мнението на автора на книгите, Джордж Р. Р. Мартин, изразено в интервюто, което проведохме с него през Септември 2011.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата