„Самотният рейнджър“ – ревю

Знам, че „Самотният рейнджър“ не е фантастика, но се оказа, че в него има достатъчно елементи (макар и спорни), които да го вкарат в нашия сайт, а и е толкова добър, че просто си заслужава ревюто!

Главни герои са индианецът Тонто и защитникът на закона Джон Рийд (в ролите – Джони Деп и Арми Хамър), а действието се развива в Дивия Запад в края на 19 век. Джон се завръща в родното си градче с първия влак дотам, където детската му любов се е омъжила за брат му, шерифа.

Използвам „първия влак“ в буквален смисъл – железницата току-що е построена. В един от вагоните пътуват двама престъпници – Тонто и Буч Кавендиш (Уилям Фихтнър). Прегрешението на Тонто е само едно – това, че е индианец. Той ходи с боядисано в бяло лице и умряла птица на главата, която от време на време се опитва да храни. Буч обаче е много по-опасен и е главатар на цяла банда разбойници. Бандитите успяват да го освободят и да дерайлират влака, при което Джон и Тонто се разминават на косъм със смъртта. По-късно двамата се оказват неразделни партньори в преследването на Буч, а покрай личните си вендети се натъкват на много по-шокиращи заговори, корупция и масови кланета, всичко с цел забогатяване на нечестивите.

По мое мнение, филмът е сполучлив отвсякъде! На ниво индивиди всички герои имат ясна мотивация, изпипана драматична история и прекрасни актьори в образите. На ниво общество имаме конфликт между индианци и американци, като бита и традициите и на двете страни са представени достатъчно добре. Имаме много готини шеги, много трогателни моменти, епична битка с предрешен край, безскрупулни предприемачи, любов, борба за справедливост… и проститутка с нещо интересно под полите. Всичко това на фона на красиви местности из Дивия Запад и перфектна режисура!

Интересно е колко важна роля имат животните във филма! Една от първите сцени е със стадо бизони, което тича около влака – вдъхновяваща гледка, която днес едва ли е възможно да се види. Един от главните герои е белият кон, който помага на Джон и Тонто в трудни ситуации и според индианеца е въплъщение на добрите духове. Умрялата гарга на главата на Тонто предизвиква бурен смях (или тъга) всеки път когато застане в центъра на кадъра, скорпионите си вършат работата да плашат и погнусяват, макар и в комична ситуация, а зайците… зайците са култови!

Хубаво е, че на фона на престрелките върху нестабилни влакови композиции и майтапите, освен перфектен за лятото филм, имаме и доста сериозни теми. Изтребването на индианците от колонизаторите не е просто стандартната за половината уестърни суха трагедия. Филмът е направен така, че наистина да ти домъчнее за хилядите погубени животи, и то в името на парите. При това, индианците са само част от пострадалите – днес тези неща продължават, просто са под друга форма и име. Основната поука е свързана с избора, който всеки от нас прави – дали да се бори за своите идеали и за доброто, или да търси само и единствено облага, без да му пука кого убива или наранява по пътя. Да се изправиш срещу неправдата е по-трудният вариант, но пък и съдбата обича смелите.

Тези от вас, които търсят просто лятно забавление, да не се боят – доста сериозните моменти по никакъв начин не помрачават чувството от всички комични ситуации и удоволствието от богатия екшън. Тези пък, които търсят сериозни филми с послания, също да не се притесняват – такива има достатъчно, а липсата на кой знае колко непредвидими обрати в сюжета е компенсирана от малките обратчета при детайлите, които правят комедията истинска.

Единственото, което съвсем леко ме подразни, е саундтракът – в последните екшън-сцени върви една и съща позната мелодия, която макар и забавна, се повтаря твърде много пъти. На останалите места музиката е ненатрапваща се и служи единствено за подсилване на картината, което за такъв филм е правилният вариант.

Впрочем, чак сега разбрах, че The Lone Ranger всъщност е много стара идея – започнала е като радио шоу през 50-те, минала е през комикси, книги и телевизионен сериал. Не знам как феновете на някоя от тези версии ще приемат филма, но май е най-добре да нямате стари представи, с които да сравнявате, и да не подхождате с конкретни очаквания за този или онзи герой. Аз по принцип мразя уестърни, но „Самотният рейнджър“ определено е един от най-добрите филми, които съм гледал напоследък!

Аплодисменти за специалистите в екипа: сценаристите Тед Елиът, Тери Росио, Ерик Еърънсън и Джъстин Хейт са се сработили идеално, за да създадат един перфектно изпипан до най-малкия детайл сюжет; режисьорът Гор Вербински е подбрал точните снимачни ъгли и местности, от които допълнително се обогатява целия филм; а актьорите (заедно с гримьорите и отговорниците за облеклата) очевидно са вложили душата си в проекта. Общо взето, всичко е правено хем с много мисъл, хем някак си лековато – явно хората просто си го могат, а това се забелязва и радва!

„Самотният рейнджър“ излиза по кината този петък, 5 юли и горещо ви препоръчвам да го гледате!

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Режисура – 6
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – х
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Отличен (5.84)