„Почти човек” – ревю на първи сезон

Приключи първият сезон на новия научно-фантастичен сериал на Fox, Almost Human. За съжаление, рейтингите са по-скоро ниски и тези тринадесет епизода може би са единственото, което ще видим от него. Въпреки че не успя да се превърне в хит, сериалът заслужава внимание. Това, че не спечели сърцата на широката публика, всъщност не е изненадващо за истински научно-фантастичен сериал (т.е. сериал, чийто фокус е в нетрадиционните технологии и обществото на бъдещето, а не в драмата между персонажите) – „Експериментът” имаше подобен проблем през по-голямата част от съществуването си. Предстои да разберем дали американската телевизия Фокс ще даде шанс и на „Почти човек“ да доразкаже своята история.

Тъй като първият сезон все още не е излъчван по българска телевизия, ревюто няма да съдържа спойлери от сюжета, а само ще разгледа някои от добрите и не чак толкова добрите страни на „Почти човек”.

На първо място заслужава внимание приликата с „Експериментът” – двата сериала имат не само общи създатели (Джей Джей Ейбрамс и Джоел Уайман), но и подобна стилистика, като освен това са снимани в едно и също студио (във Ванкувър). Разбирайте последното и буквално – помещението, в което се намираше лабораторията на Уолтър Бишъп, в момента приютява полицейският участък, в който работят детектив Кенекс и Дориан. Някои рекламни клипове на „Почти човек” (в края на ревюто) също се стремят да подскажат, че между него и „Експериментът” има връзка. Те представляват новинарска емисия от вселената на сериала – докато водещата говори, в долната част на екрана тече лента с кратки новини. Именно в този текст се споменава компанията Масив Дайнамикс, замесена в скандал с наркотици, певицата Фарнсуърд (фамилията на Астрид от „Експериментът”) и новата и песен „Джийн” (името на домашната крава на доктор Бишъп, в случай че сте забравили 😉 ), както и доктор П. Бишъп от Бостън, който е открил съществуването на червееви дупки. Самите епизоди имат подобна структура – в началото се случва нещо страшно и неочаквано, а в края винаги има някаква (не прекалено натрапчива, за щастие) поука. Основното послание на „Почти човек” е същото като това на „Експериментът”, а именно – че науката и технологиите биха могли да предоставят истински чудеса на човечеството, но и биха могли да ускорят неговата гибел.

Приликите обаче, свършват до тук. Близкото бъдеще, показано в „Почти човек”, е доста различно от това в „Експериментът”. Докато светът на бъдещето в последния беше завладян от студените Наблюдатели, хората се обличаха ретро и като че ли не използваха много високи технологии в ежедневието си, то в „Почти човек” именно тези непрекъснато използвани технологии са застрашили устоите на обществото. Те се развиват прекалено бързо и са довели до процъфтяваща и трудна за овладяване престъпност.

Детектив Кенекс (Карл Урбан), който е бил в седемнадесетмесечна кома, след като е изгубил единия си крак по време на злополучна полицейска акция, се връща на работа, за да открие, че вече е длъжен да приеме андроид, вместо човек, за партньор. Това също би трябвало да ни подскаже, че нещата в този високотехнологичен свят се променят прекалено бързо. Все пак ролята на технологиите не е изцяло отрицателна – Кенекс, който в днешно време би бил инвалид, разполага със съвършена протеза, която му позволява да бъде пълноценен човек и полицай. Холограмите, 3D принтерите, различни видове роботи и още много примамливи неща са достъпни за обикновените хора, но също така и за престъпници, и това ги прави потенциално опасни.

3D принтерите например, са съвършени и могат да произведат всичко – от истинска роза до имитация на човешки труп. Светът, в който живеят персонажитеq е опасен и на пръв поглед изглежда антиутопичен, но всъщност не се различава много от днешната реалност – особено в по-големите и развити градове. Престъпниците не са станали повече, само са по-трудни за залавяне. Донякъде този свят, разположен само тридесет години напред в бъдещетоq изглежда нереалистичен – но ако се замислим колко от технологиите, без които днес не можем, ги е имало преди 30 години, бихме могли и да променим мнението си. Разбира се – реалността от сериала има своите тайни – вероятно все още не сме видели „тъмната й страна” – т.е. това, което е зад Стената…

Най-симпатични и запомнящи се сред героите на сериала са именно Кенекс и Дориан (Майкъл Ийли). Между тях постепенно се изгражда приятелска връзка, каквато често сме виждали и в други сериали – тук няма нещо особено оригинално, но взаимоотношенията им са забавни и приятни за гледане. Кенекс е типичният раздразнителен, донякъде старомоден, но човечен и отдаден на работата си полицай. Дориан е неговият партньор-андроид, който първоначално трябва да спечели доверието му, но постепенно се превръща в най-добрият му приятел. Образът на Дориан е по-скоро изненада. Той е силен – може с голи ръце да спре микробус, но е толкова далеч от клишето за полицай-робот, колкото изобщо е възможно. Причината моделът му да бъде изтеглен от употреба е емоционална нестабилност, която е докарала някои от събратята му дори до самоубийство, но Дориан не е нито депресиран, нито суицидно настроен. Напротив – той е позитивен и любезен, щастлив от това, че отново е активен и като цяло – представлява добър контраст на намусения Кенекс. Във връзка с него има още една загадка (присадени спомени), която не беше нито развита, нито разрешена през този сезон.

Останалите персонажи са по-скоро повърхностно представени – техническият гений Руди (Маккензи Круук), капитан Сандра Малдонадо (Лили Тейлър) и детектив Валери Стал (Минка Кели) са симпатични, но недостатъчно развити. Последната има потенциал да бъде много по-интересна, тъй като е Хром – генно модифициран човек (като тези от „Гатака”), но засега ролята й е прекалено пасивна. Във връзка с персонажите има още нещо дразнещо – понякога поведението им изглежда странно непоследователно. Няма някакви сериозни разминавания, които да бият на очи, но все пак се усеща, че нещо като че ли не е наред. За това можем да виним телевизията, тъй като епизодите не са излъчени в правилната последователност. Причината е неясна – най-вероятно някой „експерт” е решил, че ако бъдат излъчени първо епизодите, които (според него) са по-интересни, сериалът ще се сдобие по-лесно с фенове. За съжаление, правилната последователност, в която трябва да се гледат, е трудна за установяване, тъй като сериите са самостоятелни и за сега няма главна сюжетна линия, която да ги свързва.

Както споменах в началото, шансовете „Почти човек” да бъде подновен за следващ сезон са малки. Това наистина е жалко, тъй като сериалът има огромен потенциал, както и някои неразрешени загадки. Не разбрахме нищо повече за Инсиндикатът (мафиотската организация, виновна за комата и осакатяването на детектив Кенекс), както и за бившата му годеница, която явно е свързана с тях. Не научихме какво има зад Стената, нито по какъв проект работи енигматичният създател на Дориан. Не разбрахме и какво означават, нито до какво ще доведат присадените спомени на симпатичния андроид. В тези загадки има материал не за един, а за още няколко сезона.

От друга страна, макар че не следва законите на Азимов, Дориан напомня за неговите персонажи. Ако създателите на сериала решат, биха могли да се обърнат към класиката и да разработят по свой начин темата за Бунта на машините. Остава да се надяваме, че „Почти човек” ще повтори съдбата на „Експериментът” и макар и с не особено добри рейтинги, ще преживее поне още един сезон и ще има шанс за по-достойно представяне.

http://www.youtube.com/watch?v=Y1VTSH5oJas